Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бюджет 2023 - доволни ли сме или ощетени?

Снимка: Радио ВИДИН

Преди дни бюджетната и социална комисии в парламента приеха на първо четене новия бюджет, като остана само да се чуе тежката дума на икономическата комисия. По думите на финансовия министър Асен Василев, Бюджет 2023 ще отговори на очакванията, не предизвиква изненади, не внася революционни промени и се стреми да предотврати икономически трусове. Той внася устойчивост на публичните финанси, а намаленият дефицит е реално изпълним. Така предложеният бюджет свива дефицита до 3% от БВП и ограничава държавния дълг до 22% от БВП. Сметките са направени при прогноза за 1.8% растеж на икономиката и 8.7% средногодишна инфлация. Предвидено е нарастване на пенсиите с 12% от 1 юли, запазване на социалните плащания, вдигане на обезщетението през втората половина от майчинството до 780 лв., повишение на учителската заплата до 125% от средната. Основните критики към проекта, изразени както от депутатите, така и от експертите от Фискалния съвет бяха свързани с надценените приходи, които може и да не се реализират. Друг недостатък според тях е липсата на антиинфлационни мерки. Стана ясно още, че заплатите на служителите на МВР няма да бъдат увеличавани през 2023 година. По-високи възнаграждения ще има в общинските администрации, а се обсъждат и промени в данъчната система. Предвижда се повишение с 10% в системите, които не са получили увеличение и с 15% в общинските администрации. Според много анализатори в новия бюджет липсват антиинфлационни мерки и не се решава високият процент инфлация. Забелязват се намалени средства за образование като процент от БВП. Съществува и реален риск за приходната част, по отношение на второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, което може и да не бъде получено до края на годината. 

Ще бъде ли приет в този му вид новият бюджет и доволни ли сме или ощетени? При представянето на бюджета, Министър Асен Василев представи макроикономически анализ, според който България е силно отворена икономика, като инфлацията идва основно по линия на свободно търгуваните стоки на международните пазари като храни и енергия. По тази причина възможностите за намаляване на инфлацията чрез бюджета са силно ограничени. Потърсихме за коментар Румен Гълъбинов, икономист и член на Стратегически съвет към президента Румен Радев.

"Бюджет 2023 година е полугодишен бюджет, той ще работи по този начин, по който бъде приет за оставащите пет месеца от годината. В този смисъл има някои неща, които логично намират отражение в предложенията за бюджета от гледна точка на съкращаването на някои разходи, свързани с капиталовата програма, други общо държавно-административни разходи. В приходната част съответно се очаква по-голяма събираемост на данъците и повече постъпления. Всичко това, за да стане трябва да бъдат изпълнени няколко условия в икономиката ни, като например силен морски туристически сезон, за да има повече търговски оборот, повече пътувания, по-голям разход на горива и потребление, които да донесат съответно повече приходи от ДДС, от акцизи и други държавни приходи."

Възможни ли са известни компромиси от страна на управляващите, свързани с проектобюджета за 2023 година, предвид назряващото недоволство в редица сектори и продължаващите инфлационни процеси - това попитахме още икономиста Румен Гълъбинов:

"Би могло да се получи дебат и в крайна сметка да се случи някакво компромисно решение. Ние до края на годината трябва да осъществим и някои необходими действия по линия на бъдещото ни членство в еврозоната и в Шенген, които също са свързани и с националната ни сигурност, и с границите и т.н. Тук определено би могло да се постигне някакъв компромис, така че да не пострада нашето движение в тази посока. Другото, което трябва да се съблюдава е бюджетният дефицит от 3%. Инфлацията спада в еврозоната, спада и в България, и ще продължи да спада и е твърде възможно у нас в края на годината ние да имаме едноцифрена инфлация."

Попитахме видинчани доволни ли са от промените, заложени в новия бюджет и ще има ли ощетени, според тях.

"Нямам думи - и да затягаме коланите и да не ги затягаме, то си е едно и също. Те си пеят песента, тяхната песен, а ние колкото и да си говорим и да правим стачки, тях въобще не ги интересува. Това се прави от 30 години, никакъв резултат... Никой няма да направи за мен и за теб нещо, всичко се прави за тях... Няма какво да говорим за това правителство, по-добре е да си отива. Пенсиите станаха 500 лева, човек не може да си покрие разходите. При положение, че плащаш сметки - ток, вода, телефон и лекарства, за един пенсионер това не са никакви пари"- коментираха видинчани.

По отношение на капиталовите разходи намалението спрямо планираното от служебния кабинет е сравнително малко. Всички проекти, които са в процес на изпълнение, няма да се пипат, но тези, по които няма обществени поръчки, отпадат, защото е малко вероятно те да бъдат изпълнени до края на годината, обясни финансовият министър Асен Василев. Той подчерта, че в проекта за общините са осигурени 15% увеличение на разходите за персонал, както и капиталовите им програми. Ще се справят ли общините от Северозапада - разговаряме със Светлин Сретениев, кмет на община Бойчиновци, област Монтана.

"При тази ситуация, която е в държавата и служебно правителство вече толкова много време - да, доволен съм, ще се справим. Ние си имаме и преходен остатък от миналата година и ще се справим. Капиталовата програма на Общината е за ремонт на сгради и асфалтиране на улици. Всяка година тези средства ги насочваме в тази посока. По проект към Държавен фонд "Земеделие" ние сме втората Община в България, но още нямаме договор от осем месеца"- обясни Светлин Сретениев.

Преди дни служителите на МВР проведоха два предупредителни символичен протеста с искане за увеличение на основната заплата с 10%. Стана ясно също, че за въпросното увеличение няма предвидени средства в Бюджет 2023. Това съобщи премиерът Николай Денков и припомни, че възнагражденията на служителите на МВР са били увеличени с 20% миналата година и сега средствата са насочени на други места. Ощетени ли са служителите в системата от отговора на премиера - потърсихме Емилиян Недялков, областен председател на Синдикалната федерация на служителите в МВР:

"Имаме решение на оперативния съвет да проведем на 15 юли национален протест в София. Нашите задължения ще продължат да са изпълняват, като на протеста ще присъстват само колеги, които са свободни от работа. Останалите, които биха искали да го подкрепят ще могат да се включат с включвания на сирени или лампи. Затова и нашите протести са малко на ръба. Проблемът е, че ние почти нямаме никакъв контакт, освен този, който осъществихме с Министерството но финансите преди около две седмици или малко повече, при който ни бе заявено, че няма възможност за повишение на трудовите ни възнаграждения"- подчерта Емилиян Недялков.

КНСБ и нейните основни членове в обществения сектор започнаха от днес серия от протестни акции под наслов "За справедливи доходи в Бюджет 2023 и защита на трудовите права на работещите", съобщи пресцентърът на синдиката. В тях се включват работници и служители в Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Българското национално радио, Държавна агенция "Архиви", "Национално ТОЛ управление", Изпълнителна агенция "Борба с градушките", Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Напоителни системи, Селскостопанска академия, "Пожарна безопасност и защита на населението", културните институти и др. Протестните акции се провеждат пред служебния вход на Народното събрание, където работещите ще настояват за срещи с депутатите за представяне на своите искания по проектобюджета за тази година. През следващата седмица на протест ще излязат и работещите в държавните енергийни дружества срещу планираното изземване на 100% от дивидента на предприятията. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Младите се връщат в село Стубел

Отново сме в Стубел - в миналото голямо и достолепно село, с жители до 3800, днес населението се е стопило до 540 души.  Общо 35 км пък е уличната мрежа, която вече и трудно поддържане. Много къщи са без стопани.  Въпреки това кметът Емилия Йорданова не се отчайва. Тя упорито и целенасочено продължава да ремонтира покривите на големите..

публикувано на 07.06.24 в 12:00
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Партиите са виновни, че голяма част от гражданите не се превръщат в гласоподаватели

Избори. След изборите - отново избори: изречение, което обрисува живота в България през последните четири години. Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от предизборните кампании през изминалите години? Какви са изводите и зададени ли са вече следизборните посоки?  Предимствата и недостатъците на..

публикувано на 06.06.24 в 10:00

Работим ли повече от другите европейци?

България е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. През 2023 г. хората на възраст 20-64 години в ЕС са прекарвали средно 36.1 часа на основната им работа. Работните часове, обаче, варират силно в отделните държави. Най-дългата работна седмица е регистрирана в Гърция (39.8 часа),..

публикувано на 05.06.24 в 10:45

Може ли предприемачеството да бъде социално

Предприемчиви ли са българите? Атрактивност или практичност търсят младите хора при избора на професия? Печалбата ли е всичко или е важен и приносът към обществото? Работещ вариант за изпадналите от трудовия пазар ли е социалното предприемачество? Отговорите търсихме в "Посоките на делника".  Не са малко хората в България, които не работят, не..

публикувано на 04.06.24 в 14:26

Защо има икономически различия между държавите в Европейския съюз

Страните от ЕС имат значителни разлики в стандартите на покупателната способност. Икономически различия съществуват не само между държавите членки, но и между регионите. Значителна финансова подкрепа чрез европейски фондове и програми, насърчава икономическото сближаване, инвестициите, подобряване на качеството на живот.  Различията в икономическото..

публикувано на 03.06.24 в 16:49

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00