Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Апостола е българският политик, който успешно реализира своята програма

Красимир Богданов: Демократичните възгледи на Левски не се прилагат днес

Канонизирането му ще го превърне в обикновен светец, а такива има стотици

Снимка: Жоро Александров

"Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си" - крилатите думи на личността, която и до днес не спира да вълнува и да вдъхновява. 

Преди 186 години е роден най-великият син на България. 

Самоотвержен и горд, спокоен и неуморим, най-деятелният българин е емблемата на всичко онова, което трябваше да представлява родината днес. 

Забравено ли остана посланието му, че народната работа стои над всичко?
 
Дързостта и постоянството, които ни завеща Апостола на свободата, дискутираме с врачанския историк Красимир Богданов.

Радио ВИДИН: Пределно ясно е нивото на родолюбие на Апостола. Неговата готовност за саможертва. Неговият поглед, визията му за национална революция, от която да започне еволюцията на нацията. Знаете ли, обаче, за мен най-подцененият аспект във Васил Левски е неговата демократичност. Епохален демократ! Само че, поправете ме ако греша, като че ли призивът "да приемем и различните" някак не стигна до днешни дни.

"Трудно е да правим съпоставка между идеите на Левски, политическата им реализация и злободневието на днешния политически живот. Безспорно, Левски е най-завършеният български революционер и най-завършеният демократ. Това, което отличава него от всички останали големи фактори в българската национална революция от времето на организирания ѝ период след 60-те години, е точно този негов огромен патриотизъм и неговото отношение към демократичния избор. Той, знаете, че многократно заявява, че всички въпроси трябва да се решават с висшегласие, че трябва да си кажем кривиците с хората, които имат различно мнение, пък да запретнем ръкави и да свършим работата по народното дело. Определено тази негова демократичност е нещо, което твърде много липсва и в миналото, разбира се, и в съвремието на българина. Говорим за демокрация непрекъснато, знаете, че минахме през сложни процеси на трансформация на нашето общество в последните 30 години, но като че ли тази бленувана идея на Васил Левски си остана някъде далеч във времето. По-скоро се използва като политически клишета, изказвания, като емблема, която се поставя върху политическия живот, но той реално е твърде далеч от демокрацията и от начина, по който Левски я е виждал".

Радио ВИДИН: Най-лесно би било да Ви попитам кой е най-важният урок, който ни даде Апостола, затова ме интересува лично според Вас кой е заветът му, който нашето общество не разбра?

"Това, което за мен лично, говоря от собствена гледна точка, е най-ценното, наред с многобройните приноси, с неговия организаторски талант, неговите идеологически възгледи, които безспорно са върхът на българската революционна мисъл през Възраждането, но това, което Левски завещава, е безценната обич към България. То не като една гола фраза, а като осъзнат начин на поведение, като осъзнат начин на държание и осъзнат начин на пропаганда. Какво означава да обичаме България? Да обичаме България не само в дните, в които има изяви на българското национално самочувствие, в дни, в които има големи общобългарски чествания - да, там е важно, аз смятам, че не бива да гледаме на въпроса откъм показната страна и да казваме "видите ли, то не трябва да се развява българското знаме, ама това е отживелица, дайте да мислим по-модерно, глобално и европейски". Напротив, външната изява има своето важно значение, тъй като тя все пак показва, особено за младите хора - има за тях една възпитателна цел. При Левски този национализъм, който така много се отричаше и в годините на комунистическото общество, а и интересно, че сега, когато живеем уж в демократична държава, пак проявите на национализъм, в добрия смисъл на думата, са отричани. Левски казва, че трябва да се гледа на народното дело повече от всичко друго. На него принадлежи прочутата фраза, че когато се постигнат всички тези революционни и общонародни действия, България ще заблести като едничка сила в Европа, т.е. той вижда мястото на България като първостепенна сила, като първостепенен фактор. Всичко това негово родолюбие го води в целия му път. Нека в днешния ден не просто да използваме името на Левски, не просто да се кичим с него, но да мислим във всеки един от своите осъзнати земни дни за това, което той ни завещава и дали ние сме достойни, и дали изпълняваме съвестно своите задачи. Разбира се, днес методите на отстояване на българската национална идентичност не са както тогава е трябвало - с оръжие в ръка, с непрекъсната борба, с една засилена пропаганда революционна, но когато всеки един осъзнае мястото си в българското общество, започваме от политиците, защото в крайна сметка те решават съдбините на държавата, минем през всички звена на професионални ангажименти, и поставим неговата прочута честност - знаете, в своето тефтерче е описал до най-малка подробност всеки грош, който е похарчил от народните пари, които са събирани по труден начин, и той е имал една много ясна и строга отчетност и е показал, че не трябва да се отклонява нито една пара от средствата, които са на народа... Когато ние приемем всичко това за себе си като един идеал, смятам че нашето общество ще живее много по-демократично и правово и с много по-голяма доза патриотизъм и уважение към всичко българско".

Радио ВИДИН: Всичко, което е написал и казал Левски, да оставим настрани, че предателите трябва да бъдат наказвани възможно най-тежко... Когато чета словата му, сякаш са писани вчера.

"Това е голямата сила на големите умове, на големите сърца на човешката история, тъй като тяхното дело и техните идеи са неподвластни на времето и пространството, те винаги са актуални. Ние затова трябва да гледаме на Левски и от гледна точка на неговото прозрение, неговата провиденческа мисъл, тъй като той с десетилетия и столетия е надскочил времето, в което е живял. Същевременно с това ние трябва да уважаваме Левски и като един изключителен конспиратор и професионален революционер. В годините се натрупаха многобройни писания - и литературни, и исторически, редица изследвания, както и много патетични речи по различните митинги и площади, особено в последните години, но това по някакъв начин замъглява образа на Левски и го превръща едва ли не в икона, в светец. Левски си има своите слабости безспорно, както всеки един жив човек, но той е посветил целия си живот, знаете, че няма семейство, има шепа приятели, свързани с революцията, той е загърбил всичко земно и плътско, на което се радват всички нормални хора в името на това да види народа си свободен. Това го прави един безспорен, отново мога да кажа, пример... Малко са тези хора, които биха жертвали всичко в живота си, за да постигнат това. Разбира се, опасността и рискът да бъдеш разкрит, да бъдеш арестуван, да бъдеш съден и евентуално да намериш смъртта си - тази мисъл е преследвала всеки един от революционните дейци от онова време, но малко са тези като Левски, които са изоставили всичко само и само да достигнат свободата на българския народ".

Радио ВИДИН: Колкото и да е важно да се разбере какво се случва в края на житейския път на Апостола, понякога твърде много акцентираме върху теми като имало ли е предателство, искали ли са хората той да бъде освободен, сякаш така замъгляваме образа на този велик човек.

"Както и за Ботев, когато се правят коментари - мога да кажа, до голяма степен от недоброжелателни изследователи, даже не толкова от историци, тъй като сериозната историческа наука се занимава със сериозните проблеми... Там се акцентира много на последните мигове от битието на Христо Ботев - дали, от кой е убит, дали от свои, има ли предателство. По същия начин стои и въпросът с Васил Левски. Аз смятам, че са направени достатъчно на брой исторически изследвания от най-големите, най-сериозните български историци - акад. Косев, Николай Генчев, Пламен Митев, Пламен Павлов, все мастити български учени, които са проучили всички документи и които са известни на този етап... Ние не можем нещо друго да кажем, освен това, което съществува като историческа литература. Другото е плод на фантазия, плод на интерпретация и плод на недобронамерени изследователи, които търсят сензация. Левски нарушава правилата на конспирацията и то няма как да не бъде така в онези тягостни дни след Арабаконашкия обир и след започналите разкрития на авантюриста Димитър Общи. Тогава Левски трябва бързо да спаси комитетската архива от централния комитет на вътрешната организация в Ловеч. Поради тази причина той бърза, действа малко припряно, разкрит е от турските власти. Дали е имало сведения за това къде се намира той, как се движи - вероятно да, особено след последните разкрития от миналата година на непубликувани до момента турски документи. Оказва се, че турската полиция е била по дирите на Левски още от пролетта на 1872-ра, наясно е, че има конспиративна организация, наясно е, че е с големи размери и е обхванала почти всички български територии. Не трябва да се набляга толкова на предателство заради това. Тези хора са били подложени на тежки мъчения, на изтезания, самият поп Кръстьо е бил изтезаван тежко от турските следствени органи и дори да са споменати имената, а те безспорно са казани дори от Димитър Общи, ние не трябва да наблягаме, да акцентираме точно на това. Трябва да погледнем достойното държание на Левски пред турския съд. Той, естествено, не е наивен човек, наясно е, че турските власти имат информация, че знаят за неговата конспиративна дейност. Той се опитва да обърне по някакъв начин целия процес към това, че той работи за народното дело и за хората срещу опитите на гърцизма срещу тези прояви на местни чиновници, които са се самозабравили... И същевременно не споменава имена на хора, които са важни в революционното дело. Дали е имал сам за себе си мисъл, че може да се спаси? Турският закон е ясен, особено що се касае за криминални престъпления. Знаете, че в крайна сметка Левски, колкото и неприятно да е, освен за революционната му дейност, е осъден и за убийството на един чирак в един от опитите да се набавят пари за революционната организация. Вероятно си е давал ясната сметка какво предстои. Що се касае до липсата на опит за неговото освобождаване - и това не е съвсем вярно. Има една организирана акция от хасковския революционер Атанас Узунов, заедно с хора от местния комитет, които очаквайки, че Левски ще бъде съден в Цариград, огранизират малка чета, с която да чакат турския конвой. Така или иначе, Левски е съден в София. По онези времена липсва достатъчно комуникация, а и особено когато е разстроена цялата комитетска мрежа от Ловеч до София, тогава е било много трудно да се организира каквото и да е, за да бъде освободен Левски от турската охрана".

Радио ВИДИН: Как днешните деца приемат образа на Васил Левски? Разбират ли неговото послание?

"Това е един много интересен феномен. Не знам дали самата пропаганда, дали самата литература или просто има харизма, ореол около образа на Левски, но поколения наред младите хора са се възхищавали и се палят от неговата личност и дело. Аз не съм срещал в моята практика и кариера ученик, който да е казал лоша дума за Левски, да е подложил под съмнение неговата дейност, да е омаловажил това, което той е направил. Абсолютно всепризнат герой, всепризнат национален лидер, национален символ. Това е особено нехарактерно за младите, които дори на свободен въпрос или съчинение на тема "На кого искаш да приличаш от историческите личности" - първият и най-често споменаван образ е този на Левски. Да, историята има своята заслуга за това. Идеализацията на неговия образ е безспорна, но самата харизма и самото обаяние, което Левски излъчва, тази топлота в неговия образ и в неговите очи - те привличат хората. Той се е превърнал в нещо като упование за всеки българин, за българския многострадателен народ. В дни на тежки кризи, на национални крушения, хората винаги са се обръщали към историята и са търсили утеха и надежда, че България е раждала велики личности и независимо от положението, в което се намира в дадения момент, Левски винаги е бил водещата фигура, на която хората са искали да се основат, на която да заложат, на която да стъпят като фундамент на българската национална държавност, българската национална идентичност и онова прословуто демократично чувство, което е характерно за обикновения българин".

Радио ВИДИН: Изричал ли е Дякона думите, че тоз, който ни освободи, той ще ни пороби?

"От историческите изследвания мога да кажа, че тези думи, макар и преписвани на него, не са документирани никъде официално. Познавайки неговата дейност, убеденост в независимостта на българското освободително движение, той едва дали е бил далеч от тази мисъл. Вие знаете колко много той е държал на автономията на българския народ сам да води своите освободителни действия, че дори отношенията с Централния комитет в Букурещ - той често е имал пререкания заради опитите на някой отвън да се вмесва в общобългарските дела. Дори да не е казал тези думи, което реално вероятно е така, Левски е бил убеден автономист, убеден поддръжник на самостоятелността на българското национално дело във всяко едно отношение. Това е засвидеталствано и в неговите писания - в Наредата до работниците за освобождението на българския народ и в многобройните му писма, които е пращал до свои другари, затова може би той е тази личност, която най-ярко и най-точно отразява българската национална идея и възможността за самоятелно решаване на българските въпроси от българския народ. Ако се прехвърлим и към днешния ден - остава едно неосъществено дело и идея на Васил Левски. Вие виждате, че в последните години в българския политически живот се надпреварват организациите и политически формации, които се опитват, нека не прозвучи силно, но ако не да обслужват, то поне да синхронизират своята политика с интересите на другите държави, било на Изток, било на Запад. Точно това е противоречието с личността на Левски: същите хора в едно изречение могат да намерят в дадената ситуация нещо от думите, изречени от него, което да отговаря на техните политически възгледи... Тази фраза, която цитирахте - очевидно е как и защо се използва и срещу коя Велика сила може да бъде насочена. Нека малко повече се вслушаме и в този аспект от идеите на Левски, нека бъдем повече самостоятелни, нека вземаме сами решенията за себе си. Да, няма как в съвременния глобален свят да няма взаимни обвързаности, контакти, съюзи и т.н., но това, което трябва да води българските политически мъже, нека не се обиждат жените, но това е една исторически обоснована фраза, тъй като мъжете са били политици в минали времена само, нека да отстояват първо българския интерес, а след това общите, съюзните и подобни, макар че според мен един истински български политик единственото, което трябва да го води, е интересът на българския народ".

Радио ВИДИН: Левски е най-успешният български политик. Идеологията му е изключително съвременна.

"С риск да засегна чувствата на някои искрени патриоти, които уважавам - винаги съм бил противник на канонизирането на Левски от българската църква за светец, тъй като смятам, че неговата роля не е такава. Дори съпоставяйки Левски със светци, които, цялото ми уважение към тях, но имат доста бегъл, дребен принос, към българската история (...) ние по този начин омаловажаме делото му. Левски е национален герой, Левски е уважаван и зад границите на България. Не трябва да го превръщаме в един обикновен светец, както са стотици, всъщност, канонизирани от църквата. Това, което казахте, на мен изключително много ми допада - за успешността на Левски. Няма никакво съмнение, че е така. Левски е един от малкото български политици, които реализират своите политически възгледи. Без Левски нямаше да има българската национална революция - Априлското въстание, което се основава върху комитетите, изградени от Апостола и от тези дейци, които той лично е вербувал за народното дело. Без Априлското въстание - нямаше да я има Освободителната война, която, без да я квалифицираме и да дискутираме кой какви интереси има, но в крайна сметка тя донася така жадувана свобода на българите след петвековното турско робство. В този смисъл можем да кажем, че Левски реализира своята политическа програма, затова заплати с живота си. Тази негова жертвеноготовност в името на народния идеал, в името на освобождението на петмилионния тогава български народ в Мизия, Тракия и Македония, както самият той казва... Левски жертва живота си, но освобождава своя народ. Това е голямата заслуга на Апостола!"


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Българската данъчна система се нуждае от модификация и модернизация

Висок остава делът на българите, застрашени от бедност и социално изключване.  Неравенствата в доходите са значителни, показва работен документ на Европейската комисия след втория етап на анализ на социалната конвергенция на страните членки от Европейския съюз.  Свива се обаче ножицата между най-богатите и най-бедните.  Ще се покачи ли стандартът на..

публикувано на 13.05.24 в 10:00
Стоян Панчев

Стоян Панчев: Нашата бедност се дължи на закъснелия и грешно направен преход

Висок остава делът на българите, застрашени от бедност и социално изключване.  Неравенствата в доходите са значителни, показва работен документ на Европейската комисия след втория етап на анализ на социалната конвергенция на страните членки от Европейския съюз.  Свива се обаче ножицата между най-богатите и най-бедните.  Ще се покачи ли стандартът на..

публикувано на 13.05.24 в 10:00

Село Динково - в очакване на по-добър живот

Динково е най-малкото село в община Ружинци по брой жители. Около 65 са хората, които живеят тук, лятото стигат и до 100. Населеното място се намира в близост до река Лом, Белоградчик е на 40 км. Земята е плодородна, вода има в изобилие, дворовете на имотите са големи и просторни, къщите са едноетажни. Като цяло Динково има прекрасни..

публикувано на 10.05.24 в 12:05
Иван Радев

Иван Радев: Механизмите на демокрацията се ползват срещу самата нея

България се изкачва с 12 места в класацията на "Репортери без граници", показва годишният доклад на организацията. Страната ни е 59-а в света по критерий "свобода на словото" от общо 180 държави.  Въпреки напредъкът обаче продължаваме да сме сред последните в рамките на Европейския съюз, защото индикаторите в областта на политиката, икономиката и..

публикувано на 09.05.24 в 10:00
Марин Лесенски

Марин Лесенски: Подобрението в свободата на словото не е по същество, а в сравнение с предишни години

България се изкачва с 12 места в класацията на "Репортери без граници", показва годишният доклад на организацията. Страната ни е 59-а в света по критерий "свобода на словото" от общо 180 държави.  Въпреки напредъкът обаче продължаваме да сме сред последните в рамките на Европейския съюз, защото индикаторите в областта на политиката, икономиката и..

публикувано на 09.05.24 в 10:00

Все повече българи предпочитат почивка в чужбина

Пътуванията на българи в чужбина през март 2024 г. са 679.1 хиляди, или с 19.1% повече спрямо същия месец на миналата година. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Броят на пътуванията с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия нараства с 29.5%, за почивка и екскурзия - с 18.6%. Тези със..

публикувано на 08.05.24 в 11:16

Северозападът преди изборите: много проблеми, малко очаквания

Какви са очакванията и надеждите на жителите на Северозапада за изборите на 9 юни проверихме в "Посоките на делника".  Област Видин си остава рекордьор във всички негативни класации - най-малката по население област, най-бедният регион, най-застаряващ, с най-много пенсионери и най-малко млади хора, с най-висока смъртност и най-ниска раждаемост...

публикувано на 07.05.24 в 12:08