Алекси Кесяков: Невежеството не може да се бори с глоби

Макар, че премиерът Денков твърди, че измененията дават резултат, нарушенията сякаш зачестяват, а с тях и отнетите от пияни шофьори животи. 

Липсва ли по-строг контрол, който може да гарантира справедливост? Къде блокира системата, която от декада не може да се пребори с един от големите проблеми за обществото?

Потърсихме за коментар Алекси Кесяков, автоексперт и бивш шеф на КАТ-София.

Радио ВИДИН: Къде можем да търсим корените на случващото се по пътищата в страната? 

"Ние трябва да търсим проблемите в цялата пътнотранспортна система, която е сложна, многофакторна, отворена, в нея участват хора, автомобили, пътища. Там е проблемът. В момента, когато ние сме в движение, всичко зависи от участника в движението. Необходимо е по-добри пътища, по-добри автомобили, по-добро поведение на участниците, а когато стане събитието - по-добра медицинска помощ навреме, за да има по-малко повреди по хората. Когато търсим решение, трябва да знаем, че автомобилният парк не може да се смени от днес за утре. Пътната инфраструктура, това е един огромен обект, стотици хиляди километри, който не може да се измени от днес за утре. Контролната система също се променя, но не от днес за утре. Спешната помощ - също... Когато сме в движение, всичко е в нашите ръце. Като пешеходци, пътници, водачи, трябва да се съобразяваме с опасностите и да знаем, че нашата личност безопасност е основният приоритет, който трябва ние да ползваме и да се стараем да не изпаднем в ситуации на пътнотранспортно произшествие, защото от всяко пътнотранспортно произшествие всички губят. Животът се променя след катастрофата и за пострадалия, и за виновния. Много е лоша ситуацията на живота след катастрофата".

Радио ВИДИН: Твърде много акцентираме върху завишаването на глобите, на наказанията. Аз съм съгласен, че трябва да се търси отговорност, но ми се иска да наблегнем върху обучение, изобщо на възпитание.

"Мерките, които се предприемат за завишаване на глобите, за евентуално по-тежки наказания, освен глобите, те сигурно имат своето въздействие, но те не могат да заменят нещата за обучение и възпитание. Невежеството не може да се бори с глоби. Там е необходимо обучение и обучението на хората започва от първия ден от раждането, от взимането от родилния дом, как фамилията ще го превози детето, после как ще го научи. Не можем да изключим семейството. Някой друг да го учи... Семейството подготвя детето за социалния живот. Научава го да говори, да се мие, да се храни, да има определени навици... И някой друг трябва да го научи детето на безопасност на движението? Освен, че го обучават, детето само си засмуква информацията. Когато примерът, който показваме на детето, не е добър, то го възприема като нещо нормално и после така участва в движението".

Радио ВИДИН: Най-добрият пример - да, винаги идва от вкъщи. Ако подобрим цялата среда, образованието, което да създава качество, ще е огромната стъпка напред.

"Разбира се, но това е правилната стратегическа посока. Ние знаем, че напоследък се мъчим да се приложи принципът на подхода "Визия 0", който отчита първо, че човек естествено прави грешки, че човешкото тяло лесно се поврежда, от най-малки удари се поврежда, че безопасността е споделената отговорност, за която говорехме - между поведението на хората, пътната инфраструктура, моторните превозни средства и спешната помощ и че тази споделена отговорност изисква всеки да си поеме ангажимента. Човекът да бъде безопасен, пътната инфраструктура да бъде съобразена с особеностите на хората, да дава ясни послания, да не се чуди човек накъде да кара. Ако човек сбърка, да го пази от наранявания, които ще го лишат от живот или ще го направят с тежки наранявания, които ще му изменят живота. Така че - да, всички имат отговорност. В тази насока Вие правилно казахте, че обучението е доста сериозно. Трябва да познаваме опасностите. Безопасността не започва от курсовете за обучение на водачи. Безопасността започва от най-ранна възраст. Това не трябва да се пропуска. Човекът трябва да знае, за да пази своето тяло. Всеки един човек обича своето здраве, своето тяло, обича свободата си, но в движението с лекота се губи, за секунди се губи. Значи няма малко и голямо нарушение. Тези тежки нарушения, за които напоследък се дискутира, те имат история. Всеки е нарушавал, нарушавал, нарушавал, не му е обръщал внимание, докато не попадне в тази ситуация. Малко превишение на скоростта, малко алкохол, да се обадим по телефона, да се разсеем... И това се натрупва. В един момент се получава ситуация, която другите ще създадат, човек не може да излезе от такава ситуация и ще катастрофира тежко. Животът след катастрофата е ужасен за всички, които са участвали в нея. Преди време имаше едно изследване за живота след катастрофата - всичко се променя. И за виновния, и за невинния, за всички. Трябва да се пазим от катастрофата. Трябва да кажем, че човешкото тяло се поврежда от удар. Скоростта определя силата на удара. Ударът зависи от квадрата на скоростта. Всичкото друго, което отчитаме в момента, са неща, които намаляват възможностите на човека, когато е употребявал алкохол или други наркотични вещества, той става неадекватен, бавно реагира, забавени реакции, тоест не е годен. Няма професия в живота, в която да се допуска да пие и кара, освен по време на война сигурно, за да е по-смел. Навсякъде се следи човекът да е трезвен, да е в добро състояние, да може да се извършва производствената дейност. Алкохолът е в бита на хората, с него се посрещат празници, изпращат се хора и т.н. Въпросът е в дозата. Когато става въпрос за голям алкохол - този човек, който се е напил сериозно и върви към Наказателния кодекс, той не пие сам, той пие в обкръжението си, със семейството си. Ако тези хора, които пият с него, малко го обичат, нека да се постараят да го разубедят, да му попречат, защото после като ходят да изразяват съболезнования - няма никаква полза".

Радио ВИДИН: В началото и средата на 90-те такава ли беше войната по пътищата?

"Войната по пътищата се води непрекъснато. Не е точно война обаче. Не е бедствие. Не е природно бедствие. В пътнотранспортните произшествия загиват хора, които са си близки, по вина на своите близки. Във войната едните се стараят да убият другите. Не е точно война, нещо друго е. Начин на живот на пътя е. Защото ние живеем дълго време на пътя. Представяте ли си колко време ще живеем на пътя? Вие, като млад човек, 7-8 години ще престоите на пътя... Този престой изисква специално обучение. В момента, оценявайки ПТП-тата по брой на загиналите, трябва да кажем, че нивото на жертвите в момента в абсолютна цифра са едно от най-ниските в последните 60 години. Въпросът е, че жертвите, които се дават, голяма част от тях са напълно безсмислени, те могат и да не стават. Освен това, сравнявайки нещата с европейските държави - у нас смъртността на 1 милион жители е 2,5 до 3 пъти повече. Когато ние говорим три пъти повече смъртност по нашите пътища - това не е абстрактно число, това е отражение на поведението на хората у нас и в другата страна, на пътната инфраструктура у нас и в другата страна, на автомобилния парк, на спешната помощ. Трябва да се постараем, ако искаме да имаме по-малко жертви, да направим тези фактори, от които зависи безопасността, да бъдат по-добри, по-качествени, съобразени със слабостите и възможностите на хората".

Радио ВИДИН: Моите впечатления са, че нашият народ просто не харесва правилата. Ако започнем да ги уважаваме, това ще е страхотен прогрес.

"Да, съгласен съм с Вас. Ако разгледаме кой управлява тялото, едното е инстинктът за самосъхранение, другото евентуално е емоциите при бедствие, веднага реагираме и изпълняваме, третото е съзнанието. Съзнанието търси информация. Откъде търси информация, за да управлява тялото? От паметта. Когато в паметта няма нищо, то просто съзнанието не може да се задейства правилно. Трябва да говорим за ранното обучение и ангажимента на всички, които имат задължение да подготвят човека за новия живот - и семейството, и училището. Ако погледнем закона за училищното образование, ще видим, че там няма нито един текст, свързан с безопасността на движение. Не е такава европейската практика. Ангажиментът е на всички нас. Още веднъж казвам, че сега, преди тези дни, когато децата ще тръгнат на училище, към първокласниците, към родителите, дръжте си децата за ръце и непрекъснато им обяснявайте, че трябва да се движат по тротоара, че когато трябва да пресечат - трябва да спрат и да се огледат... Тази процедура "спиране" трябва да бъде толкова пъти тренирана, колкото пъти се налага да се пресече пътното платно, за да може това да е много по-силно от всички други емоции - топка на пътя, приятел извикал, но детето винаги да спира. Това става с повторение, повторение. Това е в ръцете на родителите".