Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще има ли нова методика за изчисляване на такса "битови отпадъци" и кога

Снимка: Радио ВИДИН

Националният статистически институт (НСИ) ще предоставя статистическа информация на Общините, а те ще я използват при разработването на нова методика за изчисляване на такса "битови отпадъци". На база на споразумението Общините ще получават официални данни за всички жилищни сгради, жилищата в тях, броят на домакинствата и членовете на домакинствата, ползватели на услуги, като няма да бъдат предоставяни имена или други индивидуални данни за лицата.

"Доста отдавна се говори, че оттук нататък принципът ще бъде "замърсителят плаща", т.е. колкото повече боклук сме направили толкова по-голяма да бъде таксата. И така е по-справедливо. Доста отдавна знаем, че на Общините е нужна тази информация. От около година уточняваме самите параметри, които ще са им необходими. Така че вече се стигна до подписване на споразумение между Националния статистически институт и Сдружението на Общините в Република България", каза Цветан Цветков - началник на отдел "Статистически изследвания - Видин".

Между териториалните статистически бюра ще бъде подписано допълнително споразумение за предоставяне на тези данни с всяка една Община.

Хората са наясно, че плащането на данъка сега не е справедливо:

"Ние сме двама. Много ясно, че кой е един по-малко изхвърля... Как ще ни измерят кой колко отпадъци изхвърля? Нека намерят вариант, защото има хора, които изобщо не са тук и пак си плащат такса смет... Има имоти, на които не се живее... Аз съм самичък, в една къща 10 души или в един апартамент, аз плащам колкото тях. Никъде в света няма такова чудо..."

Сегашната система определя такса смет на база данъчна оценка на имотите, която не е актуализирана от години. Промяната изисква огромни инвестиции, каза кметът на Община Белоградчик Борис Николов:

"Примерно, един апартамент в Белоградчик 120 квадрата данъчната оценка е в пъти по-ниска от същия апартамент в един, да речем, черноморски град... Не еднакво количество се изхвърля от едно жилище. Има жилища, които не са обитаеми, а те са длъжни да плащат такса... Не е справедливо, в никакъв случай. В една къща могат да живеят 10 души и да изхвърлят огромно количество отпадъци, а плащат според данъчната оценка на същата къща. В другата къща живее един възрастен човек, той освобождава значително по-малко количество, а таксата е една и съща... За да не е така, това значи, че трябват милиони инвестиции - кантари, устройства, нови автомобили, за да може на всяко едно домакинство да се мери на килограм битовият отпадък и така да плаща такса. Но, този механизъм е безкрайно сложен и безкрайно скъп. Затова аз не вярвам, че скоро това ще бъде въведено в нашата държава."

Сегашното определяне на таксата рефлектира върху гражданите - коментира кметът на Община Макреш Митко Антов и даде пример как се изчислява таксата в Нидерландия:

"В град Маастрихт, примерно, има разделно събиране на отпадъците, подобно на нашите три... Това всичко е в едни подземия на блоковете. На повърхността не можеш да видиш такъв контейнер. Там се влиза с карта, поставяш си разделно. На края на града има две или три такива депа, които имат рампа. Тези същите контейнери са за по-обемисти отпадъци, като каросерия на камион, примерно, качваш се на естакадата и в съответния контейнер си изхвърляш това. Битови отпадъци, има такива кошчета по парковете за битови отпадъци за чашки, за кутии от цигари, за нещо такова. Другите битови отпадъци си купуваш един специален найлонов чувал, на него е указано какво може да се слага вътре. Това, което събираш разделно е забранено да се слага в чувала."

Хранителните отпадъци се смилат в мелнички, изхвърлят се в канализацията и се компостират в пречиствателна станция. Със закупуването на чувала за отпадъци гражданите си плащат таксата за отпадъка, който ще генерират. За спазването на правилата следи инспекторат. Отделно се плаща такса за поддържане на обществените места, обясни Митко Антов.

В Англия всеки има контейнер пред дома си, който има устройство с чипове като кантар. При извозването се отчита на съответния адрес колко килограма отпадъци са вдигнати.

"Инвестициите са много големи. И другото е, че ако е въведено навсякъде разделно събиране на отпадъците, тези неща, които се извозват, спадат на 50 процента, да не кажа и по-малко, ако се реши по друг начин въпросът за хранителните отпадъци. Ние все още генерираме едно огромно количество смет като нямаме разделно събиране дори се слагат такива неща, които дори са опасни... Примерно в нашето населено място организираното сметосъбиране го прилагаме от 2011 година и все още ни влече към някое дере, някъде там да си изхвърлим отпадъци, които е разрешено да ги изхвърли и в кофата за боклук, в контейнера. Трудно се контролира, защото отново е свързано да плащаш на някой като инспекторат да контролира. И в общи линии проблемите са доста. И трябва и самото общество да израсне така малко в мисленето си", допълни кметът на Макреш. 

НСИ ще предоставя информация на Общините от преброяването на населението, за да могат да разработят нова методика за изчисляване на размера на такса "битови отпадъци", която да влезе в сила от 2025 година.

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00