Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да бъде ли повишена минималната работна заплата?

Как реагират бизнесът и работещите?

Снимка: Радио Видин

Дебатът за Бюджет 2024 вече е отворен, направени бяха и първите предложения за увеличение на минималната работна заплата на 933 лева. Нека припомним, че в последния ден на предишния парламент беше вкаран текст в Кодекса на труда, в който мотивът е да се пренесе една директива за минималната работна заплата в Европейския съюз. Според нея тя трябва да е 50% от средната работна заплата в страната, а правителството е длъжно да изпълни този текст. Преди дни пък социалният министър Иванка Шалапатова каза, че в бюджета за 2024 година ще бъде заложена минимална работна заплата в размер на 933 лева вместо досегашните 780 лева. Тя увери, че ще бъдат заложени нужните средства, които да гарантират, че при новия размер на минималната заплата всички социални плащания, които са обвързани с нея, ще са осигурени. Размерът ще бъде този, който е уреден и в закона. При уреждането на тази тема в българското законодателство не са взети всички критерии на европейската директива. Затова диалогът със социалните партньори продължава, посочи още социалният министър. Как реагират бизнесът и работещите? 

Според Кодекса на труда от догодина минималната заплата ще се определя като 50% от средната за 12 месеца назад. Новият механизъм срещна неодобрението на представители на работодателските организации. Минималната работна заплата е основна заплата, докато средната работна заплата, която измерва статистиката на всяка страна, е брутната работна заплата. Това са две несравними величини. Работодатели коментират, че със сигурност ръст от 20% ще се отрази сериозно на малкия и средния бизнес. Увеличението няма да се отрази добре върху нискоквалифицираните работници, които досега са получавали минималната работна заплата. Дали няма да се прибегне до съкращаване на такива работници, които няма как да заработят такава стойност на новата минимална работна заплата? Ако работодателят увеличи твърде много тяхното възнаграждение, то може да доведе до увеличаване на произведения продукт в дадено производство и по този начин компаниите ще трябва да преразгледат цялата си система на заплащане. Потърсихме за коментар Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:

"В България реално минималната работна заплата се повишава само по този административен път. Знаете, че процедурата е такава и тя много малко е свързана с икономическите реалности. По-скоро на статистически данни за средната работна заплата и се определя и размерът на минималната. Новината е в няколко посоки - може би работниците са щастливи, защото ще получават повече доходи, но това ще касае тези работници, които ще останат на трудови договори, на пълен работен ден или на половин работен ден, докато в секторите, в които не може да се генерира такъв приход от продажби на стоки или услуги, работодателите ще направят по-гъвкави схеми, примерно ще минат на почасово отчитане на работното време или ще отчитат на отработен ден. Няма как да се избяга от това каква е производителността на труда."

Елеонора Негулова коментира и проблема с недостига на квалифицирана работна ръка за малкия и среден бизнес:

"Въпросът с човешките ресурси е резултативна величина от демографския проблем, знаете че нашата демографска пирамида е надолу с върха. В горната част е преместена основата, защото застаряващото население в момента дава едно рамо като работна сила, защото много експерти от третата възраст, които са 55 плюс, се вливат отново като работна ръка в различни отрасли. Те се преквалифицират и много експерти, инженери и други квалифицирани специалисти си актуализират знанията и уменията, за да могат да бъдат полезни, защото не може да се създаде мост между поколенията. Това например много добре се вижда в здравеопазването, където медицинският персонал и особено медицинските сестри са масово в тази възраст." 

Някои икономисти вече сметнаха, че за по-бедните региони на страната може да стане така, че минималната работна заплата да стане 70-78% от средната работна заплата, която се получава в дадено предприятие. Това ще доведе до намаляване на мотивацията на тези работници и специалисти, за които сме свикнали да дават качество на производителността с образованието и квалификацията си. Потърсихме Адриян Николов от Института за пазарна икономика: 

"Според последните данни за второто тримесечие на 2023 години, покритието във Видин е 72% между предложената минимална работна заплата и средната такава, като най-вероятно тази разлика леко ще се увеличи, тъй като имаме още две тримесечия, в които работодателите могат да повишат заплатите на своите служители. Като цяло това е големият риск, в тези области, в някои икономически дейности като хотели и ресторанти най-много личи, тъй като там покритието вече наближава 80% на минималната работна заплата от средната. Там има един сериозен риск. Тъй като това увеличение ще е доста чувствително - с близо 20%, ще проследим динамиката на процесите на пазара на труда в началото на 2024 година и ще можем да коментираме допълнително." 

Има ли пари в държавата за ново повишение на минималната работна заплата от началото на следващата година - това попитахме още Адриян Николов от Института за пазарна икономика:

"Не е въпросът дали има пари в държавата, защото най-вероятно ще видим едно доста по-сериозно изпреварващо повишаване на голяма част от заплатите в бюджетната сфера, тъй като ние видяхме няколко неприятни бюджетни процедури, които трябваше да се случат много бързо и в доста голям хаос, но най-вероятно, като започне нормалната процедура след местните избори, тъй като в момента политическият фокус е съвсем друг, ще видим едни доста сериозни искания за повишение на заплатите в бюджетната сфера." 

Попитахме и видинчани трябва ли да бъде повишена административно минималната работна заплата:

"Да, трябва и дори е малко. Малко е, защото има семейства с малки деца, аз съм баба и знам какво е. Инфлацията се вдига непрекъснато, няма нищо общо инфлацията с минималната работна заплата. Донякъде разбирам работодателите, това е лошото, че трябва да съкращават персонал... Поне минимум 50 лева са нужни на ден на човек, за да живее. Абсолютно малко са тези пари, като гледаме в другите страни колко са... Нормално е за работещите хора да получават по-големи доходи. Разбирам и работодателите, които се оплакват, защото знам, че за някои от тях е непостижимо. Просто трябва да се намери баланс." 

 Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Мерки за ограничаване рисковете от наводнения обсъдиха във Видин

Във Видин се проведе работна среща за обсъждане на съвместни действия за противодействие на незаконната сеч, с приоритет в местата, създаващи опасност от свлачищни процеси и наводнения. Срещата, председателствана от областния управител Ани Арутюнян беше във връзка с проведено заседание на Министерския съвет, на което е обърнато внимание от..

публикувано на 17.02.25 в 13:49

Рупци: Китно, но обезлюдяващо село

Гостуваме на село Рупци, община Видин. Това е едно от най-близките села до областния град, само на около 5 км. Въпреки, че Рупци е много близо до Видин, местните жители са намалели значително през последните години. В селото постоянно живеят по-малко от 100 души, предимно възрастни хора. Илиян Ангелов е кмет на Рупци от 2015 година, като в..

публикувано на 14.02.25 в 11:30
Яница Петкова

Яница Петкова: Социалните мрежи са ни изнежили

Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност.  Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност.  Защо..

публикувано на 13.02.25 в 10:00
Тома Ушев

Тома Ушев: Интернет е отражение на човешката природа

Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност.  Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като като лъжлива.  Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност...

публикувано на 13.02.25 в 10:00

Ще се включи ли Северозападът в протеста срещу надценките на храните?

Бойкот на хранителните магазини е обявен за 13 февруари, четвъртък. Заради високите цени, идеята е на тази дата магазините да останат пусти и в тях да не влезе нито един купувач. Протестът е по примера на Хърватия и е организиран от Движение "Системата ни убива", Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи...

публикувано на 12.02.25 в 10:45
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Очевидно е, че членството ни в ЕС, в Шенген, а и в еврозоната, ни дава възможности за по-добър живот

До края на тази седмица трябва да бъде внесен в парламента проектобюджетът за тази година. Това обявиха премиерът Росен Желязков и финансовият министър Теменужка Петкова. Според новите управляващи в държавният бюджет има недостиг от 18 млрд. лева. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев пък заявиха, че по техни..

публикувано на 11.02.25 в 12:52

Какъв е ефектът от Шенген за бизнеса във Видин

Малко повече от месец, откакто България е част от Шенген, свободното пътуване вече оказва известно влияние в пограничен район, какъвто е Видин. В града и преди можеха да бъдат забелязани не малко граждани на Румъния. Но с падането на задължителните гранични проверки, съвсем естествено е това да се засили. А потенциалът за посещения е огромен,..

публикувано на 10.02.25 в 11:05