Градешница- селото, където е намерена плочката с най-древна писменост

"Археологията тук е много богата. Артефактите са изключително много. Музеят във Враца ги излага периодично", разказва 90-годишният местен историк Любен Кръстев.

"В нашия район а живели траките- трибали. По тяхно време тук се е водела голяма търговия чак със Средиземноморието и Близкия изток. За това говорят намерените тук монети..."

Край Градешница е имало още римска крепост, раннобългарско селище с некропол и други исторически забележителности, свидетелстващи за богат икономически и духовен живот. 

Днес жителите на селото, предимно възрастни, се събират рано сутрин в местния пенсионерски клуб на по чаша кафе, за да се видят и да обсъдят последните новини. Ежедневните им срещи са се преворнали вече в традиция. 

"Отдавна се събираме тук и това е много приятна традиция, защото друго място, където да се срещаме тук няма, а клубът е удобен. Жените дойдат, разкажат си какво са правили предния ден, обменят си и някоя рецепта за лютеница или туршия, или пък обсъдят някой обикновен житейски проблем... Тук има много проблеми за решаване. Струва ми се, че сме забравени. Не се отделят нужните средства за поддържане на инфраструктурата, а само с дарения или доброволен труд не става. Кого визирам ли? Ами като почнем от държавата и стигнем до Общината, защото средствата са там... Пътят от Криводол насам е обрасъл с храсти и две коли трудно биха се разминали. Това трябва да се поддържа непрестанно... Преди много се крадеше, но от 2 години вече нямаме кражби. Аз съм сама, нямам животни, защото не мога вече да гледам. Имам само едни кокошки... В края на август бе създадена местна инициативна група, съвместно между Община Криводол и Община Бойчиновци. От селата имаше по двама души редставители. Целта бе да се кандидатства за някакви прокти и се надяваме, че поне някой наш проект ще бъде одобрен. Искаме средствата да достигнат и до нас, до селото, а не само в общинските центрове. Събират се данъци тук, а нито една стотинка не е достигнала до селото... Нямаме връзка с общинския център, камо ли с областния. Ако не бяха отворили и този хранителен магазин, хляб караха един път седмично в селото. 21 век! В едно село като си закрил фурната и училището, като няма къде да се работи, кой ще остане тук... Детска градина имахме в бившата фурна, но и нея закриха. Сега в Ракево са децата- и в детска градина, и в училището. Сборно от 4 села... За да бъде нормален животът в едно село, трябва да има детска градина. Ние имахме тук десетина деца и направихме едно голямо събрание, но ни я затвориха. Най-безцеремонно. И тези малки дечица сега стават в 6 часа, за да ги карат до Ракево... Кмета обгрижва много старите хора. Кара ги навсякъде. И за сватби, и за кръщенета, и за погребения. Кара ни и до болницата. Ето сега един от жителите получи инсулт и той е с него във Враца... Селото има голяма нужда от полицай. Тук и да се изтрепят, няма кой да ги разтърве, няма и кой да разбере. Тук наряди имаше едно време, ходеха из селото нощно време пазеха. Добре беше. Спокойно беше... Ние дойдохме тук след пенсиониране и като се ударихме на едно животновъдство, да не разправям. Пет прасета, 5- 6 кози гледахме, кокошки 20- 30. Сега останахме с една коза, колкото да не сме без нищо. Без мляко не става, че и то вече е 4 лева литъра в магазина...", разказват местните и допълват, че земеделската земя в землището на селото изцяло се обработва, няма пустеещи терени. В Градешница има и двама фермери, които се грижат общо за 100 крави и 100 овце. И нещо любопитно- в селото са останали също 1 кон и едно магаре. 

Проблемите тук са като тези във всички села на България, коментира живота в селото бившият кмет, Магдалин Сълков.     

"Кметът на едно село няма право да прави сам някакъв проект. Това могат само общинските кметове. В Общините се изготвят и проектите за селата. Ако общинският кмет рече- ще стане, ако не рече- няма да стане. Нямаме никакъв бюджет и ако някой си мисли, че имаме пари тук, много се лъже. Основният проблем е, че няма бюджет за селата. Решение ще има , ако се смени закона. Засега законът дава право само на общинския кмет да разполага с финансите. Управлението на селата се извършва от кмета на Общината, ние научаваме след това какво ще стане. Даже когато се представя бюджета, на нас ни го представят на сесията, когато вече всичко е решено. Няма срещи, няма одобрения. Предполагам, че и в другите общини е така, не само в нашата..." 

Че още много може да направи за селото, признава и настоящият кмет Любомир Младенов. 

"Дори общинският кмет не може да даде нещо без решение на Общинския съвет. Никакви средства. А най-много имаме нужда от поне още 3-4 човека постоянна работна ръка, за да може да се поддържа селото. Ако са на постоянен трудов договор на 8 часа, ще може много да се направи. Между другото да кажа- миналата година имаше програма за хора до 29 години. Аз съм ходил от къща на къща- не поиска никой да се запише. Не им хареса минималната заплата. Алтернативата тук е работа в местната мандра и на полето като трактористи. Много от хората ни са и в чужбина. Тук с постоянен и настоящ адрес са около 400 човека. И имаме 34 деца, дето учат в Ракево и Криводол. Общо пък децата в селото са 49. Имаме и деца с родителите си в чужбина, но те нямат перспектива да се върнат. На този етап не виждам как ще се върнат. Идват си и пак си заминават. Бъдещето на селото виждам с откриването на работни места, но да не са за минимални заплати, защото от това няма никакъв ефект..."