Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Административни тежести отказват земеделците от биопроизводство

Снимка: Ани Петрова


На биоземеделието у нас не се обръща достатъчно внимание и въпреки достатъчно планувани средства в Стратегическия план, производителите намаляват. Това каза в "Земята, която ни храни" Албена Симеонова, председател на Българската асоциация на биопроизводителите. Миналата седмица, когато у нас бе отбелязана Седмицата на биоземеделието, биопроизводители присъстваха на заседание на Комисията по земеделие в Народното събрание, за да представят основните проблеми в сектора и да потърсят и предложат решение на наболелите въпроси. 

Според Албена Симеонова не винаги има чуваемост за проблемите, бюрократичните спънки са твърде много, а неуредиците в сектора отказват хората от това производство:

"Не сме от тези, които най-много ни чуват, но е необходимо да се говори непрекъснато на подходящите места, ако искаме да има някакво развитие... За съжаление, рядко имаме положителен диалог с парламентарната комисия и с ръководството на министерството на земеделието...  Ако говорим назад във времето, на биоземеделието първо не се обръща достатъчно внимание, след това е и последния ресор, перо, на което биха се разпределили средства..."

Въпреки че за биопроизводство има достатъчно заделени средства, във връзка със Зелената сделка и изпълнение на ангажиментите по стратегията "От фермата до трапезата", производителите намаляват, някои дори се отказват. Заради това и целта до 2030 година биопроизводството в Европа да стане 30 %, е твърде далечна за страната ни, посочи Албена Симеонова, а към момента делът на биопроизводство у нас наближава едва 2 %. Една от причините е административната тежест,  а понякога и изискванията са неизпълними. 

Албена Симеонова"...Българското биопроизводство е много трудно и вместо да бъдем облекчени, допълнително сме натоварени с административна тежест. Не са само бланките и формулярите. Сега напоследък безумната идея на администрацията на министерството на земеделието да доказваме добив ото всеки парцел. Можете да си представите- аз има четири парцела каберне совиньон, и всеки парцел трябва отделно да тегля колко съм добила... А колегите, които са с рози сто парцела, лавандула или зеленчукопроизводство малки парцелчета- това са безумни неща, които по принцип Европа не иска. Резултатът е показателен... "

Към днешна дата биозърнопроизводството е свито до 15 хиляди хектара, от над 5 хиляди хектара, биолозята са намалели на по-малко от 3 хиляди хектара, най-голям е делът на отказалите се биопроизводители на плодове и зеленчуци, а биоживотновъдите са изчезващ вид. Има ли начин това да се промени и къде е решението? 

"Заедно можем да решим, заедно с Комисията по земеделие, с ръководството на министерството, защото там трябва да се вземат политически решения. Тези биопроизводители, които в момента са 4800, и по-малко, с намаляване на административната тежест, разговори, включване във всички работни групи на представители на нашата асоциация, заедно с контролиращите лица, защото ние сме най-проверяваните и най-анализираните... И ако рамо до рамо застанем с министерството и администрацията, и ако то иска да работи с нас и да ни облекчи, резултатът ще е положителен и за българското земеделие, и за развитие на здравословното производство, от което зависи здравето на децата ни... Да ни включат в "Училищен плод", в "Училищно мляко"... в момента сме едни от най-онеправданите..."

Според Албена Симеонова мисленето на хората е променено в посока търсене на качествени продукти:

"Доста положително е отношението на българския потребител към биологичните продукти. Хората все повече внимават какво слагат на трапезата си... В големите градове биопродукцията се търси..., но сме на опашката на Европа и тепърва ще се развиваме..."

Необходими са политически решения, които да облекчат фермерите, заели се с трудната задача - да произвеждат здравословни продукти- без пестициди, химически торове и ГМО, без изкуствени добавки в производството. Приемането на Национален био план до 2030 г. с конкретни мерки, бюджети и отговорници може да помогне да се изпълни поставената цел - 5% био площи до 2025 г. и 10% био площи до 2030 г. А осигуряването на здравословни био продукти на децата в детските градини и училищата е непосредствена цел за Българската асоциация на биопроизводителите още от 2024 г. - категорична е Албена Симеонова. Тя призова:

"Търсете зеленото листенце на биопродукта в магазините и по фермерските пазари... Избирайте българския биопродукт, защото наистина биопродуктите са вкусни и със сигурност са здравословни". 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Самодейците към НЧ

Фолклорен младежки събор "Среща на три поколения" подготвят в Гюргич

В Гюргич се подготвят за Фолклорния младежки събор "Среща на три поколения". Той ще се проведе на 9 август край язовира до ружинското село. Идеята за провеждането на този празник е на Бойко Младенов, който сега е кмет на населеното място. "Аз съм инициатор на това събитие, на младежкия събор между поколения. И отначало моята фирма го..

публикувано на 01.08.25 в 16:55

Събития с почерк: Как Диана Василева създава атмосфера, която се помни

"Професия хоби" днес ни отвежда зад кулисите на едно изкуство, което придава настроение, емоция и стил на най-важните моменти в живота - декорацията на специални събития. Ще надникнем в процеса по създаване на украса за сватби, рождени дни, юбилеи, кръщенета, балове, момински партита, погачи и още много поводи за празник. Срещаме ви с..

публикувано на 01.08.25 в 16:30

Ретро парад - Видин събира отново почитатели на класиката

За девета поредна година Видин посреща едно събитие, което се утвърди като неизменна част от културния календар на града. Става въпрос за Ретро парад - Видин  - колоритна и обичана инициатива, която събира на едно място миналото и страстта към автомобилите. Идеята и реализацията на парада принадлежат на видинчанина Иван Цолов - човек с..

публикувано на 01.08.25 в 16:15

"Слейд Хаус": Къщата, която се отваря веднъж на девет години

На една крачка от кръчмата „Лисицата и хрътките“, която винаги изглежда така, сякаш е видяла и по-добри времена, понякога… но само понякога… и то малцина, получават възможността да тръгнат по тясната уличка „Слейд Али“. Тя е от онези улички, които е по-лесно да пропуснеш, отколкото да намериш. Може би защото някъде по протежението ѝ има една малка..

публикувано на 01.08.25 в 12:10

Кула - градът на границата, в който младите липсват

Кула е третият по големина град в област Видин - град с богата история. Там, където някога се е намирала римската крепост "Кастра Мартис", чиито останки и днес пазят спомена за славни времена. Намира се на 30 км западно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия, на която е разположен контролно-пропускателният пункт "Връшка чука". Към момента на..

публикувано на 01.08.25 в 11:22

Мизия посреща панаирните дни с богата програма

Вечер на талантите, концерти със звездни изпълнители, автокино, изложби и развлечения за деца ще зарадват жители и гости на Мизия в дните от 2-ри до 9 август. Проявите са част от тазгодишните традиционни панаирни дни в града. Програмата е богата и включва забавления за всички възрастови групи, обясни за Радио ВИДИН Кристине Декова от Община Мизия,..

публикувано на 31.07.25 в 14:00

Една българка и нейното семейство "На мегдана на другата България"

Българка и нейното семейство бяха сред участниците в юбилейното издание на фолклорния събор "На мегдана на другата България", който се провежда зад граница. Тя се казва Андриана Радиум Миткова и е родом от Благоевград, но детството ѝ и първата съзнателна част от живота ѝ преминават в Бяла Слатина, откъдето са родом нейните родители. С..

публикувано на 31.07.25 в 13:26