Как можем да живеем в уютен и енергийно ефективен дом

Хората имаха възможност да кандидатстват по няколко програми за саниране на жилищните сгради. Последната, която приключи на 1 юни тази година беше "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд" - етап I по Плана за възстановяване и устойчивост. По него са подадени 3068 проекта, депозирани в информационната система ИСУН на обща стойност от 3,97 милиарда лева.

"Докато бюджетът на процедурата е 1,13 милиарда лева, т.е. стойността на подадените проекти е над 3,5 пъти по-голяма от същия. Значи има голям интерес. Трябва да кажем, че първият етап на тази процедура предоставя 100 процента гранд. И единственото, което трябваше да се заплати по програмата беше техническият и енергийният паспорт, с който сградите кандидатстват, но ако сградите са одобрени тази сума ще бъде възстановена. Вече тече процедурата на втория етап на същата програма. И тя е със срок до 16 януари 2024 година, остават още три месеца приблизително. Втората процедура предоставя 80 процента гранд и 20 процента от одобрените дейности за кандидатстване трябва да бъдат финансирани от самите граждани. Въпреки че има такъв елемент на съфинансиране все пак тази възможност не е за пропускане, тъй като следващите програми и схеми ще бъдат само с такъв процент на съфинансиране", каза Теодора Пенева - старши експерт "Климат и енергия" във WWF- България.

Експертът заяви, че хората са наясно за ползите от участието в такъв проект. Когато се санира цялата сграда, пестенето на енергия е по-голямо и съответно сметките са по-ниски през зимата. Спестяването на енергия при саниране е 30-50%. Двете основни характеристики на енергийният дом на бъдещето е той да бъде комфортен и да предоставя здравословна среда, в същото време да е лесно за поддръжка.

"За да бъде една сграда комфортна, тя трябва да има освен сградната обвивка, но също така и вътрешното оборудване, което е необходимо да бъде енергийно ефективно, съответно собствен източник на енергия и той да бъде комбиниран със съответните технологии. Тези програми са много ограничени. Ние първо започнахме с много нисък старт. Много малък процент от нашите сгради са обновени за разлика от вече останалите държави в Европейския съюз и не само, в които процентът на саниране е много по-висок. 1000 сгради ще бъдат обновени по Плана за възстановяване и устойчивост, а преди него до момента по програми, финансирани от държавата бяха обновени 2 022 сгради. Общо това е към 3 хиляди сгради на фона на 66 хиляди многофамилни сгради. Изобщо не сме имали програми за индивидуални къщи", допълни Теодора Пенева.

Имаме сграден фонд от над милион и половина индивидуални къщи, като над 60% от енергийно бедното население обитава тези индивидуални къщи. Недостатъчно са програмите за саниране, заяви още енергийният експерт. Същевременно въвеждането на съфинансирането от живущите се въвежда без да бъде включен механизъм за подпомагане на енергийно бедните домакинства. Това предполага те да бъдат изолирани и достъпът им до тези програми е ограничен. Програмите остават за хората, които имат финансови възможности.

"Това е невъзможно. Ние нямаме такъв капацитет, да не говорим, че финансовият ресурс не съществува. Тези 1000 сгради, които сега се обновяват, те ще се обновяват до 2025-2026 година. След това с какъв ресурс ще продължим все още не е установено. Защото освен европейските източници на финансиране една държава има и собствени национални източници. А ние в момента все още не сме създали такива източници. Ние нямаме фонд. Очаква се в началото на 2024 година да започне дейност декарбонизационният фонд, в който да има компонент и за жилищни сгради, който да бъде с национални източници на финансиране, но за съжаление няма яснота какъв ресурс ще бъде заделен за сгради, как ще бъде предоставен."

Липсата на единно звено, в което гражданите могат да получат компетентна и изчерпателна информация за възможностите за реализиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ, е критична пречка пред развитието на тези инициативи в България. Хората, които имат желание да осъществят подобни проекти често се отказват или изразходват прекомерно много време в търсене на информация, ориентиране в ситуацията и получаване на компетентен съвет. В Европа има множество успешни примери за офиси тип "на едно гише", които предлагат информация, консултации и услуги, а у нас са три – в Бургас, Габрово и София. Местните власти биха могли значително да улеснят гражданите, ако предприемат амбициозното усилие да инициират подобно звено. Разбира се, такъв проект е свързан с намирането на финансиране, а още по-голямото предизвикателство е откриването на експерти в областта, тъй като темата е многостранна и изисква знания в редица сфери, смята Мария Манолова от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България, част от авторския екип на Климатека. 

В България има отворени за кандидатстване програми за енергийна ефективност, свързани с висок процент безвъзмездно финансиране, както за бизнеса, така и за домакинствата. Документите за кандидатстване са твърде обемни, изискванията често не съвсем разбираеми, а компетентна и изчерпателна информация за гражданите може да се намери най-често само срещу заплащане към някоя консултантска компания, което по-скоро ограничава интереса. Поради това центровете за обслужване на едно гише бързо придобиват популярност и практическа приложимост.

"Липсват такива места, в които човек свободно да отиде, да попита, да получи информация, която да е компетентна, дори да попита да такава чисто техническа подкрепа. Подобен проблем имаше и с другата програма, която е свързана с възобновяемите източници за домакинствата, която е още активна. Документите се подават през платформата на ИСУН, но отново липсват достатъчно разяснения, хората срещат трудности с това да разберат откъде могат да вземат исканите документи, които в по- голямата си част са необходими да ги извадят от Общината", каза Мария Манолова.

Обслужването на едно гише се препоръчва от Европейската комисия чрез инициативата "Интелигентно финансиране за интелигентни сгради" и се въвежда в европейското законодателство чрез директивата за енергийните характеристики на сградите.