Кристиян Шкварек: Консерватизмът е състояние, не идеология

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Кристиян Шкварек в ''Посоките на делника'', 30 ноември 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Възможно ли е да бъдат развивани консервативните каузи в рамките на демокрацията, на съвременна Европа и на гражданското общество? 

Възможни ли са в България консервативни решения на проблемите, възникващи от глобализацията, индустриализацията и урбанизацията? 

Потърсихме за коментар Кристиян Шкварек, организатор на кръгла маса на тема "Консервативни решения в ерата на глобализацията", провела се в столицата през почивните дни.

Радио ВИДИН: Преди да навлезем в същността на това, което организирахте, на това, което се случва и ще се случва, имам обикновен, но основен въпрос. Какво значи човек да бъде консервативен? Как да обясним на хората, които ще ни слушат?

"Това естествено е доста субективен от гледна точка на един консервативен човек отговор, но на първо място това значи да бъдеш нормален, колкото изтъркано и може би странно да звучи. Има една норма, която властва в европейските общества от векове, норма на поведение, норма на възприятие на света, която се възприема до ден днешен от повечето хора. Това е консервативното. Повечето хора, да речем, харесват семейството си, харесват семействата и изобщо смятат семейството за ценност. Това е консервативното. Прогресивисткото и крайното от другата страна са концепциите още от Маркс, но вече взели превес през последните 20 години на Запад, че семейството е нещо по-скоро репресивно и зло, което трябва да бъде деконструирано, чиито облик трябва да бъде променен. Консервативно е да си харесваш страната, да смяташ, че е нормално твоята страна, твоето племе и твоят народ да бъде на първо място. Прогресивистко и антиконсервативно е да смяташ точно обратното - че това е репресивна структура и отживелица, която трябва да бъде премахната, трябва да си напълниш държавата с хора от Близкия Изток и Африка, както правят в момента европейците. Като цяло възгледите, които са по-скоро нормални, които са на страната на религията, отколкото на богоборството, на страната на семейството, отколкото деконструкцията, на страната на елементарния локализъм, отколкото интернационализъм. Това е консервативното".

Радио ВИДИН: Следователно, макар да е мое заключение, но нашата политическа сцена категорично не е консервативна.

"Нашата политическа сцена се доминира в момента от две от три основния течения. Едното основно течение са категорично неконсервативните, категорично либералните и прогресивистки проевропейски настроени политически формации. От другата страна имаме пълната крайност, пълната противоположност и по двата параграфа - имаме консервативни, но дълбоко антиевропейски или да го кажем направо - евразийски формации, политически движения и течения. Това, което ни липсва и което оформя вакуум по средата на двете, е по-голямата според мен електорална база и по-голямата група хора, които живеят не само в България, но и в Европа. А именно едни хора, които са проевропейски настроени, т.е те са умерени геополитически, не им се правят разни резки движения, не им се ходи в БРИКС, обаче са консервативни, антилиберални, все още вярват в тези нормални и елементарни възгледи и възприятия, които описах по-рано. Това нещо липсва все още на фона на мейнстрийм политическата сцена. Има такива малки политически формации и политици, които са с такива възгледи, но големите, които управляват и са в парламента, като че ли странят от това нещо по една или друга причина".

Радио ВИДИН: Да ви върна към 25 ноември, когато организирахте кръгла маса по темата за консервативните решения на проблемите. 

"Става въпрос за следното нещо - в България от години, от десетилетия даже, функционира добре организирана и доста активна либерална НПО мрежа. Има един голям сектор от либерални хора, пак казвам - либерални в негативния смисъл на думата, в модернисткия смисъл на думата, но които организирани в редица неправителствени организации, медии, активисти, общественици, работят за това българското общество да се променя трайно и според мен да се променя в негативна посока. Това, което се случва от години, е че тази мрежа действа напълно без какъвто и да е еквивалент или отговор от другата страна. Не съществува подобна мрежа от консервативни организации, от консервативни общественици, обществени говорители, медийни говорители, активисти, които да спират действията, негативните и деструктивните действия, на либералната мрежа. Постепенно в Европа започва да се заражда отговор на световната, глобалната либерална мрежа. В Лондон преди месец се проведе алтернативен световен икономически форум, който да бъде консервативен и да бъде против идеите на форума в Давос. По пример на европейското консервативно движение и на това, което се случи в Лондон, ние в София започваме да изграждаме консервативна мрежа. Консервативна мрежа, която да предпазва това, което либералната се опитва да измени и унищожи, по конструктивен и траен начин в българската политика и общества. За целта на обявяването на тази консервативна мрежа, която кръстихме фондация "Консервативно общество", ние проведохме тази кръгла маса".

Радио ВИДИН: Събрахте доста общественици, журналисти дори, въобще хора на науката. Предполагам е добра първа крачка.

"Събрахме над 300 човека в зала, а това се проведе в разгара на бурята, снежната буря, която затрупа цяла България. Радвам се, че успяхме да препълним залата с хора, които са изцяло в сферата на журналистиката, на Академията, на образованието, политиката и бизнеса. Имаше голямо и силно присъствие на бизнеса, което мен много сериозно ме обнадеждава, тъй като гръбнакът, финансовият гръбнак на една подобна мрежа и общност, би трябвало бъде частният сектор според мен лично. Частният сектор е това, което е дясно, а общественият е това, което е ляво. Следователно, ако искаме да проповядваме и да се борим, за ценностите и идеите на консервативното и дясното, т.е. на това, което извира от недрата на обществото, а не това, което бива спускано отгоре под формата на грантове и обществени програми, ние трябва много бързо и категорично да заявим пред бизнеса, особено средния и малък бизнес в България, че ще браним неговите интереси пред опитите на ЕС и прогресивистите за налагане на все по-брутална регулация, която унищожава не само българския, а и националния бизнес в Европа. Най-малкият пример, който мога да дам, е с постоянните зелени регулации, които се превръщат все повече в хомот върху българското земеделие, особено животновъдството, което е затрупано с безброй зелени и Гретатунбергски регулации, които го правят практически неконкурентоспособно".

Радио ВИДИН: Със сигурност се сблъсквате ежедневно с едно разпространено мнение: когато се каже консерватор/консервативен човек, често срещуположната реакция е, че този тип хора са шовинисти, привърженици на авторитаризма, въобще хора, които не искат България да бъде част от Европа едва ли не. Аз това го смятам за доста повърхностно възприятие.

"То е изумително повърхностно, тъй като показва, че човекът, който го казва, няма никакво понятие, никаква представа, че самата Европа е в мнозинственото си състояние, а най-малкото в половината от своята политическа част, е консервативна. Ти не можеш да кажеш "консервативното е антиевропейско", при положение, че самата Европа е поне на 50 % консервативна. Това са хора, които не разбират, че когато казват Европа, Запад, включително Америка, коя Европа имат предвид, кой Запад и коя Америка. Тъй като има две: има либерална, има и консервативна. Има либерална Европа, която според мен презира Европа и европейците. Либерална, прогресивистка, лява Европа, която мрази факта, че Европа е европейска и се опитва да я направи неевропейска, вкарвайки десетки милиони хора от Близкия Изток и Африка. Ето това е либерална Европа. Има консервативна Европа, която не желае това да се случи, която обича себе си, харесва себе си. Консервативна Европа, която се гордее със своето минало, със своето средновековно минало, включително дори с колониалната си история. Консервативна Европа, която харесва своята вяра, своята религията, християнството, която се опитва да опази своите катедрали и църкви, не да ги превърне в барове. Тази консервативна Европа очевидно няма как да бъде антиевропейска и да мрази сама себе си, напротив - тя харесва себе си. Либералите, които казват, че ако си консервативен, значи си антиевропейски - либералите са тези, които са антиевропейците. Те искат да заменят населението на този континент, позволяват това да се случва с отворени граници към Африка и Близкия изток. Те презират самата основополагаща вяра и духовност на този континент, които определят европейския континент и европейската цивилизация, а именно християнската религия. Либералите са на първо място европейците антиевропейци. Консерваторите са точно обратното - хората, обичащи този континент и хората на този континент".

Радио ВИДИН: Днешните либерали и това, което виждаме от тях като действия, ще се съгласите по-скоро, но не говорим за класически либерализъм. Либерализмът, ако е това, което би трябвало да бъде, не е задължително да е нещо лошо, дори напротив. 

"Ние не говорим за класическия либерализъм на XVII-XVIII век, за отбраната на частната собственост и базисни човешки права, а за една нова версия на марксизма. През 50-60 години на XX век, особено във френските университети, класическите марксисти са тези, които осъзнаха, че битката срещу тази цивилизация, срещу капитализма, няма как да се проведе на терена на икономическото. Това е битка, която те губят, няма да събудят работническите класи, няма да има пролетарски революции. Следователно започнаха да променят основните цели и начин, подход на Левицата на запад, започвайки да насочват битката на марксизма и цялата негова мрежа не срещу икономическата класа на Запада, а срещу културната класа и същност на Запада. Роди се т.нар. културен марксизъм, който цели същото нещо - деструкция на Западната и на европейската цивилизация, но посредством културата и промяната на културния облик на тази цивилизация, отколкото на икономическия. Тези скоро, когато ги наричам либерали, по-скоро ги наричам в много крайния и вече прогресистки последен вариант на либерализма, който е този вид културен марксизъм".

Радио ВИДИН: Живеем в бедна страна. Положението в провинцията със сигурност е драстично по-различно. Има ли европейски пример, че консервативните идеи могат да стигнат до околностите, в по-малките места? Малко или много, България не е само София.

"Прощавайте, аз не мога да си представя места не само в Европа, но и в България, да са по-консервативни от тези, които Вие описахте. Какъв либерализъм краен може да вирее в места като тези, които Вие описахте? Ако отидем в едно малко населено място в България, което е бедно и провинциално, какви либерали си представяме, че ще срещнем там? Мислим ли, че там има хора, които развяват ЛГБТ знамената? Аз не мога да си представя тези хора. Тези места, които Вие описахте, са най-консервативните места в България. Всички хора там практически са консерватори, просто не се осъзнават като такива, не се наричат такива. Очаквано е. В някаква степен консерватизмът е антиидеология, той не цели да идеологизира хората и да ги превърне в идеологически единици, които се осъзнават като консерватори, което до някаква степен е и неговата слабост. Може би това е причината той да отстъпва на много места по света. Консерватизмът е състояние, не идеология. Всички хора в България, които живеят в едни такива малки населени места, са консерватори, до последния човек. Просто не се наричат такива, не се осъзнават като такива, не са идеологическа общност, а нормална общност, семейна, местна, локална. Това е големият парадокс, това е голямата задача за решаване пред консерватизма. Парадоксалното при него е, че той борави с мнозинството от хората в една държава, а повечето хора в една държава са консерватори, те са на страната на консерватизма, но обаче точно защото са такива - те не се осъзнават, не са наричат по този начин. Идеалният вариант за консерватизма, идеалното бъдеще за консерватизма, е едно бъдеще, в което имаме деидеологизирано общество - такова, в което хората просто си живеят живота, създават си семейства, развиват местен бизнес, занимават се с култура, без да се занимават с тази радикална политическа битка и разделение на племена. Проблемът е, както казах, при подобно състояние на деидеологизирана общност, те консерваторите вътре не се осъзнават като консерватори, не се наричат такива. Аз не смятам, че нашите идеи, консервативните идеи, са нещо софийско, централно, градско. Точно обратното. Либералните идеи и общност са концентрирани в градовете - колкото по-дълбоко в една буржоазна общност, в една градска общност, се затворите, в по-високата класа, по-високия доход, центърът на града, толкова по-либералните хора ще срещнете там, толкова по-голяма омраза към религията, към традицията, границите, към Средновековието. Колкото повече отивате към провинцията и се затворите в една по-отдалечена и капсулирана общност, в едно село в Северозапада, толкова повече хора там ще срещнете, които са дълбоко антилиберални. Нашите идеи би следвало много повече да виреят и да срещнат почва там, отколкото в центъра".

Радио ВИДИН: Видяхме какво се случи в Холандия. Това дали е първата стъпка към прекрояването на световната карта? В Аржентина също спряха избор на интересен нов лидер.

"Не, не, не, категорично няма да се съглася. Не е първата. Стъпките са взети преди много време. Първите стъпки към обръщането на либералния режим в Европа бяха взети още в Полша и Унгария, където в продължение над десетилетие имаше пример за това как е възможно да съществуват консервативни правителства, които да са абсолютно проевропейски, но да не застрашават европейската рамка и обединение на Европа, да бранят обществата си от най-вредните елементи на либерализма. После имахме случай с примери като Италия, където Джорджа Мелони спечели. Това е още по-голяма държава от Холандия, където още по-консервативни сили спечелиха. За разлика от Холандия, даже съставиха консервативно правителство. Примерите на Полша, Унгария и Италия, по-малки държави, които също можем да дадем за пример, плюс това, което се случи в Холандия, е просто поредният пример. На практика към момента либералните правителства просто окапват като круши. Това може би трябва да даде сигнал на българските партии, на големите български партии, че назрява промяна в Европа. Свършва този либерален ред, свършва този консенсус, при който всички големи държави ще бъдат управлявани от либерални партии. Това просто няма да се случи. Променят се нещата. Може би е редно и нашите партии да се променят, за да не застанат на грешната страна на историята".

Радио ВИДИН: Да Ви върна към кръглата маса, която организирахте. Ясно е, че беше отправен призив за установяването на алтернативен и даже правилен път напред. Ще прераснете ли обаче в политически проект?

"Аз вече за това нещо съм питан доста пъти. То е много трудно, нали, човек да учреди нещо, да създаде нещо в обществената сфера, без веднага да изскочат въпросите в политическа насока. Аз веднага отговарям така, както отговорих още при създаването на сдружението - много по-важно и централно, преди някакъв такъв политически проект или въобще на мястото на такъв политически проект, е създаването на общност, която е органична, силна, голяма, разпространена, за да може тя да дава перманентен отпор на този либерален натиск от страна на тяхната общност, а не от страна на техни политически партии, по начин, по който политическите еднодневки не могат. За мен е много по-важно да създадем общност преди да създадем партия".

Радио ВИДИН: Какви стъпки сте намислили за организирането на общността? Ако не греша, по пътя на логиката - това значи и посещение на различни градове.

"Категорично. Това нещо беше вече започнато. След като посетим буквално всички основни градове на България и намерим наши съмишленици, ние задължително трябва да ги свикаме в София. Трябва да се случи, колкото и в крайна сметка да говорим с Вас, че консерватизмът е предимно извънградски и провинциален, за да имаме добавена стойност - трябва да имаме някакъв вид и сила тежест заедно. Следователно нашата мрежа аз планирам да я свикам, така да се каже, на една генерална и голяма конференция, която да е международна, да е много тежка, много прагматична в своите заявки и цели, това го планувам някъде може би през март или април, със сигурност през пролетта, тъй като ще значи, че ние сме намерили нашите съмишленици в цялата страна. Това, което се случи на 25ти, беше обявяването, визитката на тази консервативна общност. Нейното намиране ще се случи град по град, село по село, в рамките на следващите месеци. След това цялата общност трябва органично да се събере и това да се случва поне веднъж в годината, за да може тя да начертае своите цели и да се свърже сама между себе си. Моята голяма мечта е да събера всички тези консервативни хора от страната, дейци, активни граждани, поне веднъж в годината да ги събирам заедно, на едно място, където те могат да общуват помежду си и да създават връзките помежду си, които са нужни за движението на консервативните каузи във всяко едно населено място".

Радио ВИДИН: Бих искал да се спра на един пасаж от изказването на г-н Боян Стефанов. Аз съм запознат с неговата теза, подкрепям я. На конференцията той обясни, че таргет групата на днешните либерални лидери е младото поколение. В България, според вашите наблюдения, младите либерални или консервативни са?

"Те може все още да са по-скоро консервативни, но Боян Стефанов е напълно прав, че концепциите на крайния и най-деструктивен либерализъм най-лесно виреят сред младите поради няколко основни причини. Основната е, че този краен културен марксизъм в момента е взел превес изцяло върху културните институции на Запада - западната музика, кино, западната комедия. Практически Холивуд бълва само и единствено деструктивни леви либерални послания: как не трябва да имаш семейство, да не вярваш в Господ, да не бъдеш националист. Младите най-лесно биват податливи на тези влияния, защото консумират най-много популярна култура. Втората причина е, че когато имаш една идеология, основана изцяло върху деконструкцията, бунта, унищожаването на старото, то естествено пасва някак като ръкавица върху настроенията, които са бунтовнически и деструктивни на младия човек. Младият човек, особено в неговата тийнейджърска възраст, почти по еволюционни причини и биологични причини, се бунтува и желае да променя и да деконструира старото. Когато създадеш такава идеология, тя естествено пасва като ръкавица върху бунтовничеството на младия човек. По-скоро българите са все още консервативни, включително младите, но естествено - там, където най-много виреят и се разпространяват пагубните, по-скоро  деструктивни идеи на ляво либералното, това е сред младите хора".

Радио ВИДИН: Вие открихте конференцията с цитат на историческа личност. Защо избрахте точно Солженицин?

"Това, което казах и с което започнах, пък и приключих своята реч на откриването на нашата фондация, беше цитат от 1991 година на Александър Солженицин, който казва "Силата или слабостта на едно общество зависят повече от степента на духовния му живот, отколкото от степента му на индустриализация. Нито развитият пазар, нито дори всеобщо изобилие могат да представляват върховното достижение на човешкия живот. Ако духовните сили на една нация са изтощени, то тя няма да бъде избавена и от най-безупречното държавно устройство, нито от каквото и да било ниво на индустриално развитие. Дърво със загнила вътрешност няма как да остане изправено". Това е може би най-основната сентенция, която аз съм намирал. Това е причината да я използвам, не заради личността на Солженицин, а заради самото послание. Това, което ние говорим като консерватори, е че имаше една генерално сгрешена матрица и логика през ХХ век, че колкото по-материално силна и развита е една цивилизация, толкова по-силна, развита и устойчива ще бъде тя. Това, което видяхме в Европа, е точно обратното. Ние видяхме как в продължение на 100 години един континент става все по-богат и същевременно все по-слаб. Европа в момента е в пъти по-богата, развита и технологично напреднала, отколкото беше преди 100 години. Същевременно Европа в момента е в пъти по-неспособна да се защити, в пъти по-слаба на международната сцена, в пъти по-слаба в своите въобще сили да води някакъв исторически и цивилизационен живот. Европа се е отказала изобщо да води някакъв живот на историческата сцена. Този парадокс как си го обясняваме? Нали уж колкото по-материално и технологично развита, толкова по трябваше да бъдем силни. Оказа се, че духовните сили на една цивилизация и един народ са в пъти по-важни, те са водещи. Когато една цивилизация скъса със своята духовност и своя духовен корен, тя просто започва да загнива отвътре, без значение колко е богата. Европа беше християнска и тя скъса с този корен. Оттам нататък тя вече е като дърво, което няма корени и което е обречено само и единствено да загнива и в един момент просто да се разпадне, без значение колко по-богата ще става. Тя ще позволи своята външна колонизация, ако не преоткрие по някакъв начин и не пресъздаде своя духовен корен".