Самотно място за живеене ли са големите градове

Проучването за качеството на живот в европейските градове на Европейската комисия за 2023 г. сочи, че София е градът в ЕС, в който най-много хора (21%) са се чувствали самотни. Това ни провокира да потърсим причините за самотата в големия град и съветите на психолога как да я преодолеем.

Най-важно е качеството на живот, което всеки един, който е решил да живее в големия град, трябва да има. Голямо значение има и средата, каза Атанас Атанасов- психолог и психотерапевт от Видин. Професионалният му път го отвежда първо в София, а след това в редица европейски градове. Живял и работил е в София, Лондон, Париж и Женева, заради работата си е пътувал и до други градове в света. 

"Всичко е до нагласата, по която всеки един човек тръгва да прави нещо. Дали ще е големият град, дали ще е малкият град - няма никакво значение. Както примерно в Хонконг там пък е коренно различно. Китайците сякаш не спят никога, а всичко правят на минутата и в момента. Това са най-работливата нация, която аз съм виждал... В психологическия речник самотата се определя като разрушителна форма на самовъзприемане. Самотният човек по принцип се чувства изоставен, чувства се забравен, ненужен. Оттук вече, ако аз тогава съм бил ненужен, изоставен, това, което те задвижва и те държи в релсите, да не излизаш от тях, това е работата на първо място и начинът ти на живот. Сега, аз съм имал късмета да не съм имал емигрантския живот там, но в София по същия начин, когато излязох от Видин да уча в София, аз живеех на един таван в София. Самотата пак е могла да ме налегне, но всичко е до настройката - как ти ще се самоорганизираш, как ще ги възприемеш нещата и дали това, което ще направиш, ти наистина го искаш да го направиш. В противен случай всички твои действия имат негативен резултат. Просто защото предварително си се настроил, че ще ти бъде трудно, че няма да можеш да се справиш, че нямаш познати, нямаш хора около теб, с които да споделиш", каза Атанас Атанасов.

В големия град хората не се познават там, където живеят. Приспособяването е способ на всеки един от нас да се адаптира към променящите се обстоятелства. Благодарение на нашите интелектуални качества ние сме в състояние да променим насоката на своите мисли и действия, казва още Атанас Атанасов:

"Когато ти си на 20 години, особено сега милениум поколението, което е съвсем различно от това, което е било преди 50 години. Начинът на живот, който те водят е много по-адаптивен към промените. Така че в този случай всеки трябва да е наясно, че като отива в големия град, там ще има препятствия, с които трябва да се справя и трябва да се приспособи към тях, към този начин на живот, който е там.... Най-вече самотата това е липсата на социални контакти. Не се ли създадат тези социални контакти между колегите и в мястото, където живееш, всеки един е обречен да бъде самотен. Не сам, а самотен, което вече предразполага към по-тежки последици особено от психологическа гледна точка, пък да не говорим за физическа, които се нанасят на всеки един от нас."

Да не бягаме и да не замитаме проблемите под килима, а да ги решаваме на момента, съветва още психологът.

Цветина Борисова живее със съпруга си във врачанското село Горно Пещене, община Враца. 

Отдавна си мечтаели да се преместят на село. Купили си първо къща край Ловеч, но докато успеят да я ремонтират, тя се повредила конструктивно. И тръгват да си търсят къща в друго село. От кмет на кмет стигат до Горно Пещене. Харесват мястото, двора, къщата. След много ремонти, пот и нерви идва моментът, в който напускат столицата и идват в село Горно Пещене.

На село имаш много по-активен и социален живот, отколкото в града, каза още Цветина Борисова:

"Ти винаги можеш да отидеш да кажем при съседа или той да дойде при теб. Съвсем различно е. Докато в София хората са толкова забързани, уморени, стресирани. Дори сега все по-рядко ходим до София, но като отидем и просто по лицата им е изписано друго. Шансът да си самотен в София е по-голям отколкото шанса да си самотен на село. Ако си средностатистически човек, нали. Защото хората са различни - някои винаги са самотни, други никога не са самотни."