Върба - селото, за което са чували в Будапеща, Берлин, Париж, Лондон, Ватикана и дори в Чикаго

публикувано на 26.01.24 в 17:35

Снимка: Генади Цоков

Откъс от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес ще посетим село Върба в община Белоградчик. Намира се на 13 км от общинския център, на 12 км от Димово, а така също и на 6 км от пещерата Магура и Рабишкото езеро. Селото е разположено на два хълма, разделени от дере, в което навремето е имало красив парк. В землището на селото през местността Мъртвица минава приток на река Арчар.

Най-важното събитие, което някога се е случвало тук, е падането на един от малкото метеорити, регистрирани на територията на страната. Това става на 20 май 1874 г., когато с ужасяващ шум в дъбовата гора край селото метеоритът прави кратер с дълбочина един метър. Този факт е добре известен в научните среди, метеоритът е проучен и има публикации за него още през XIX век, но в Белоградчик днес почти никой не пази спомен за събитието.

Черният къс извънземен материал е намерен и части от него присъстват в престижни метеоритни колекции, но в България не е останало нито едно парченце, казва професорът по физикохимия и родом от Белоградчик Борислав Тошев, който е автор на няколко публикации за белоградчишкия метеорит. Теглото на метеорита е било около 3,6 кг. Най-големият къс от него се пази в

Музея по естествена история в Будапеща. Други части от него има в Музея по естествена история във Виена, Музея по естествена история в Париж, в Британския музей има три къса, също така Музея по естествена история в Берлин, Колекцията от метеорити във Ватикана и в Музея по естествена история в Чикаго. В световните метеоритни каталози той най-често се означава с името Virba. Първата публикация за белоградчишкия метеорит е от 1874 г.

Друг интересен факт за селото е, че тук се намира старинно гробище. Няма църква, но пък има оброчище, където са се извършвали религиозни обреди. Край Върба могат да бъдат видени и каменните основи на съществувала преди време воденица. Изоставена е през 50-те години на миналия век.

Селото е малко, жителите му се броят на пръсти и първото чувство, което обзема човек, стигнал до него е, че е изцяло забравено от всички държавни и общински структури. Дори табелата му не са намерили време да сменят. Тя така посреща гостите тук - ръждясала и килната на една страна.

Как днес живеят останалите тук предимно възрастни хора? Колко са те на брой, каква е възрастовата им структура и какви са възможностите за работа и развитие на селото? Защо години наред тук се неглижират проблемите на местните и има ли възможност за решаването им? На въпросите отговаря кметският наместник Лили Антонова:

"В селото живеят постоянно 10 човека. Всички те са на възраст над 70 години. За намиране на работа няма никакъв шанс. Може би селото има потенциал, защото сме много близо до пещерата Магура и Рабишкото езеро, но просто няма интерес към селото...

В селото има свободни къщи, които са предложени за продан, но интерес и за тях няма. Може би причината за това е, че в селото няма магазин, няма нужните удобства, нямаме и превоз, с който хората да пътуват до Белоградчик и обратно - всеки пътува със собствен превоз или разчита на приятели. Хляб карат в понеделник, сряда и петък с бус от Белоградчик.

Проблем имаме и с мобилните оператори. Покритието им през последната година бе много лошо. Най-близката клетка е в село Рабиша. Когато там спре токът, до един час оставаме без всякакъв обхват - нямаме телефони, нямаме и интернет. Ако в такъв момент на някой от тези възрастни хора им се наложи да потърсят лекарска помощ, първо се обръщат към мен и аз каквото мога помагам. Возя ги до Белоградчик, пазарувам им хранителни стоки, купувам им лекарства. Хората са възрастни и разчитат за абсолютно всичко на мен. Звънят ми денонощно, ако няма ток или вода. Проблеми с водата имаме, защото сме на помпи и като спре токът, спира и водата. Хубавото е, че в

последно време оправиха тока. Иначе преди като духнеше вятър и токът веднага спираше...

В горната махала вече не живее никой. Хората са се изселили в търсене на работа и по-добър живот. Лошото е, че вече никой не иска да се върне на село. Никой не поддържа родния си дом и с времето той се разрушава. В селото има две къщи, които бяха купени от румънци. В началото те идваха с желание тук, но през последната година като че ли интересът им секна.

Лошото тук е, че години наред нищо не се инвестираше в това село. Сега се надяваме новият кмет да обърне внимание и на по-малките населени места. В Общината са информирани, знаят за какво става дума и от какво имаме нужда. Сега чакаме.

Улично осветление има навсякъде, видеонаблюдение няма. Къщи за строителен материал вече няма- навремето всичко, което можеше да се открадне бе откраднато. Сега вече нещата като че ли се поуспокоиха- вече няма какво да се краде. Нямаме и грабежи.

Обещано ни е , че ще ни бъдат отпуснати някакви средства, какви точно и за какво, не мога да кажа. Ще бъдат за поддържане на зелените площи и кастрене на дърветата около пътя. Също така за насипване на улици, изкопаване на канавки и т.н. Лошото при нас е, че селото е разположено на два хълма и като завали дъжд, водата се стича по улиците. Тук с години не са влагани средства в отводнителна система.

Очакванията ми за настоящата година са свързани с облагородяване на общия вид на селото. Наблизо минава главният път, по който пътуват много туристи за Рабишкото езеро и Магурата. Редно е населеното място да има поне един нормален облик. Не прави добро впечатление с тези обрасли улици. Нищо, че няма хора - редно е все пак нещо да се направи и за останалите тук

жители, макар и възрастни..."

И още една справка от миналото - въпреки че стопанският двор днес е изоставен, през 70-те години на миналия век в селото е имало 300 глави добитък и множество декари обработвана земя. Жителите му са били около 100.

Местният събор се е празнувал на 2-ри и 3-ти юни. За съжаление, вече не го отбелязват - просто няма хора. А тези, които са останали, повечето от тях възрастни и болни, само им е до празнуване, коментират местни. И все пак с носталгия си спомнят времето, когато тук във фурните са пекли агънца, а роднини и приятели се събирали да се видят, нагостят и повеселят.

Подробности по темата и целите интервюта с кметския наместник Лили Антонова и местни жители - в звуковия файл

* Снимки: Генади Цоков и изследване на проф. Борислав Тошев

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Върба - селото, за което са чували в Будапеща, Берлин, Париж, Лондон, Ватикана и дори в Чикаго

Галерия

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Село Станево - където проблемите не липсват

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

За БНР

Радио Видин