Ще се превърне ли страната ни в модерна туристическа дестинация?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дискусия на тема "Бранд България 2024" - модерният разказ за културата и туризма, представящ имиджа на страната ни в националната и международна комуникация се проведе в края на януари. Форумът бе организиран от Сдружение "Национален борд по туризъм", Общество "Културно наследство" - партньор на "Европа Ностра" за България и националната медия "Стандарт". Той се реализира с институционалното партньорство на Министерството на туризма, Министерството на културата и Българската стопанска камара. Специално участие във форума взеха министърът на туризма Зарица Динкова и министърът на културата Кръстю Кръстев. В дискусията участваха представители на законодателната, местната власт, научните среди, неправителствения сектор, медиите, като целта бе да се очертае планът на Министерството на туризма за развитие на културно-исторически туризъм 4 сезона, основан както на културно-историческото и природно наследство и на допълнителните, но все по-търсени в световен план видове съпътстващ туризъм: балнео и спа, винен, кулинарен, приключенски, конгресен. От друга страна форумът представи подробно визията на Министерството на културата за превръщане на културното наследство в база за културно-исторически туризъм. Какъв е имиджът на страната ни в националната и международна комуникация, който бе представен на дискусията за "Бранд България" и изпълним ли е срокът за постигане на желания ефект? Темата коментира за БНР Мартин Захариев, заместник-председател на Националния борд по туризъм.

"Този процес няма да бъде толкова бърз и лесен. Ако искаме да постигнем качествен резултат и устойчивост, мисля че ще ни трябват малко повече месеци работа. В националния бранд няма нищо, което да го таргетира в един определен точен сектор - дали е инвестиционен, дали е иновационен, дали е културно-исторически или туристически. Това е наднационално понятие, така че затова процесът е по-сложен и той вероятно ще срещне и някаква съпротива от различни видове сектори, които искат да приоритизират собственото си виждане за важността им. Трябва да намерим нещо консенсусно и приобщаващо, така че срокът за месец май е твърде оптимистичен, макар че аз бих бил твърде радостен, ако е така" - коментира Мартин Захариев.

Един от участниците в проведената дискусия бе и известният телевизионен водещ шеф Иван Манчев, който представи своята концепция за развитието на кулинарния туризъм у нас. 

"Има много работа и тя трябва да се извърви, за да стане България още по-привлекателна. Всичко е свързано с качеството на продукта, производството, тоест с хората, които произвеждат продукта, след това имаш изпълнителите, хората, които имат ресторанти, готвачи и това е всъщност една голяма работа, която трябва да се свърши в името на това, туристът, който влезе в България да бъде максимално удовлетворен от това, което получава" - поясни Иван Манчев.

Ще се превърне ли страната ни в модерна туристическа дестинация? Защо като че ли отново посланието ни остава неясно - разговаряме със Светлана Ваташка от Обединение "Бъдеще за туризма", която също бе сред участниците в дискусията.

"За пореден път не разбрах какво искаме да кажем на света, какво е посланието и с какво послание излизаме пред света. Предложения имаше страшно много и всички бяха смислени и биха били ефективни. Самото послание, слоганът, онова, което трябва да кажем на света аз не го разбрах. Според мен трябва да започнем от доверието, ние трябва да изградим по света доверие към България, към българския продукт, към българския туризъм. Много ми е приятно, когато съм в Индонезия, на Бали да видя в някой магазин българско кисело мляко или в Япония, или в Санторини да видя българска лютеница. За България трябва да се говори по света и трябва да се говори позитивно... Предстои още много работа пред сектор "Туризъм" у нас, за да стане страната ни разпознаваема туристическа дестинация. Моите клиенти, които записват чужбина, а предполагам и тези, които идват в България търсят качество, но това качество да е постоянно. Ние сме в непрекъснат диалог с Министерството на туризма по тази тема и по някои други теми, една от които е сивият сектор" - обясни Светлана Ваташка от Обединение "Бъдеще за туризма".

Над 64 000 е броят на туристите, посетили Видин през 2023 година. Това стана ясно на заседание на Консултативния съвет по въпросите на туризма в община Видин в края на миналия месец. Най-посещаваният туристически обект остава средновековният замък "Баба Вида", който е разгледан от над 37 700 туристи през 2023 г., което в сравнение с предходната година е с около 5000 души повече. Какви са проектите и инвестиционните намерения в сферата на туризма на Община Видин? 

"Това, което вече е започнало е довършването и реконструкцията на централната пешеходна зона, последният пети етап, така че това определено ще доизгради пешеходната зона на Видин. Другото, което е много важно и голямо като инвестиция е изграждане на зелена и велосипедна среда в Крайдунавския парк и прилежащите му територии. 300 000 лева са отпуснати и за ремонт на средновековния ни замък "Баба Вида" и крепостните стени"  - обясни Цецка Цокова, главен експерт "Реклама и информация в туризма" в Община Видин. 

Общината продължава да фокусира усилията си върху развитието на туризма и създаването на нови туристически продукти и възможности за привличане на все повече посетители от страната и чужбина. Според анализа, мнението на туристите относно настаняването в нашите хотели е много добро и отговаря на очакванията им за качество и цена. Легловата база е над 1000. Положителна е оценката и за местата за хранене и развлечения. В града има вече и и нов туристически обект - Културен център "Жул Паскин", който за 4 месеца от откриването му е посетен от 8 200 души. 

Белоградчик днес е домакин на обществено обсъждане на концепцията за интегрирани териториални инвестиции "Развитие на устойчив туризъм и подобряване на транспортната свързаност на западните покрайнини на Северозападен регион за планиране от ниво 2". Срещата е организирана от Областния информационен център - Видин във връзка с текуща процедура за кандидатстване по Програма "Развитие на регионите" 2021-2027. В разработването на концепцията Агенция "Пътна инфраструктура" участва с предложения за основен ремонт на участъци от третокласната пътна мрежа в региона. С успешното реализиране на проектите ще се подобрят транспортните връзки между населените места и условията за туризъм. Проектите предвиждат ремонт на близо 23 км републикански пътища на територията на община Белоградчик. Те са предложени за финансиране по Програма "Развитие на регионите" 2021-2027 и ако бъдат одобрени със средства от европейските фондове ще бъдат ремонтирани близо 9 км от пътя Вещица - Белоградчик, на територията на селата Вещица и Дъбравка и гр. Белоградчик, и около 9 км от пътя Кладоруб - Салаш, които са в землищата на селата Вещица, Върба и Кладоруб. Ще бъдат доизградени и последните 5 км от пътя в участъка от Салаш до границата с Република Сърбия. Освен пътните проекти на АПИ, концепцията включва още облагородяване и социализиране на района около пещерата "Магура" и прохода "Кадъ Боаз". Тези проекти ще се разработват и изпълняват от община Белоградчик. Крайната цел е развитието на туризма и подобряване на достъпа до културните забележителности на територията на областта. В града на скалите предстои изграждането на Общински хотел и Туристическа младежка спалня, които целят развитие на туризма и тяхната реализация ще започне още тази година. Това съобщи заместник-кметът на Община Белоградчик Ангел Боянов на заседание на Областния консултативен съвет по туризъм.