Социален фонд за климата– подкрепа на прехода към зелена икономика

Преходът към възобновяема и чиста енергия поставя за цел българската енергетика да се декарбонизира и да стане климатично неутрална до 2050 г. Това, обаче, не трябва да се случва по несправедлив начин, особено що се касае до енергийно бедната част от обществото и домакинствата, уязвими от цената на електроенергията и горивата. За тази цел от януари 2026 година в България ще заработи Социален климатичен фонд. Регламентът беше приет в Европейския парламент миналата година. Той е предвиден като мярка в подкрепа на най- уязвимите домакинства, най- уязвимите потребители на транспорт и най- уязвимите микропредприятия за смекчаване на негативните последствия от една нова схема за търговия с емисии в секторите сгради и транспорт. Новата схема ще влезе в действие от януари 2027 година, а Социалният климатичен фонд предварително една година трябва да може да заработи- от 1 януари 2026 година. За да може да започне да работи успешно Социалният климатичен фонд, държавите членки на Европейския съюз трябва да подадат своите национални социални климатични планове до края на юни 2025 година. 

"Т.е. ние имаме една година и малко да създадем своите социални климатични планове, с които да обосновем мерките за фонда. По този фонд България ще има възможност да кандидатства с мерки на обща сума от 2 милиарда 280 милиона евро за периода от 2026 до 2032 година и цялата сума ще бъде разпределена и за двата сектора. В три основни насоки са мерките, които позволява ЕС, а ние сами трябва да изготвим своя дизайн като страна със собствените национални специфики. Мерките са в три насоки- директна подкрепа за доходите на най- уязвимите потребители на горива, особено защото всъщност при нас в България ефектът от цялата тази нова схема на търговия с емисии ще бъде в ръст в цените на горивата. Основно за бензин, дизел, газ и въглища също, изкопаеми горива, въглищата също са включени", каза Теодора Пенева- старши експерт в програма "Климат и енергия" на WWF - България.

По- голяма част от мерките на фонда ще бъдат дългосрочни, т.е. в устойчива мобилност и в енергийна ефективност на сграда. Това, което от WWF- България предлагат след груби изчисления, че след като се разпредели този фонд за 6 години, за дългосрочни мерки за сгради ще останат максимум 600 милиона евро. В този смисъл предлагат дългосрочните мерки да бъдат насочени към мерки за енергийна ефективност под формата на ваучери, които да подпомогнат за частични мерки близо 40 хиляди домакинства, а за цялостно саниране поне 10 хиляди домакинства, допълни Теодора Пенева:

"В този случай е важно да може домакинствата да комбинират грантовото финансиране от този фонд, от социалния климатичен фонд, с допълнителни инструменти като безлихвени заеми или ниско лихвени заеми по кредитни линии за енергийна ефективност, за да може да получат една по- добра подкрепа и да направят по- дългосрочна инвестиция в малко повече спестявания за енергия."

От WWF смятат, че е важно участието на общините да е минимално. Понеже тази програма е насочена към облекчаване на разходите на домакинствата, тези фондове могат и да изключат активната роля на общините. В България в момента няма официално послание от правителството кое министерство ще бъде водещо, отговорно за създаване на националния социален климатичен план и за управление на фонда. 

От организацията предлагат да има картиране на енергийната уязвимост и потребностите за инвестиции. За всяка една община да се направи такъв проект съвместно с Националния статистически институт и да се издаде справочник, за да може общините да правят на местно ниво свои планове. Тук е важно да се разбере и доколко едно увеличение от близо 10% в цените на горивата ще наложи малко по- висока подкрепа за субсидиите за градски транспорт и карти, дали ще има нужда да се разширят групите, които в момента получават подкрепа за транспорт.

Цялото интервю с Теодора Пенева може да чуете в звуковия файл.