Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Обновена беседка в Осен събира малки и големи

Калин Манчев: Трудно е, но има смисъл - да създаваме условия за бъдеще в нашето село

4
Снимка: Калин Манчев Личен архив

В Осен продължават дейностите, свързани с обновяване на врачанското село. След възстановяването на стадиона, наскоро бе подновена и беседката там. Мястото за отдих е направено преди 12 години. То е в центъра на селото и в него често сядат да си починат и да си поговорят местните хора. След години ползване беседката е почти разрушена. Затова няколко приятели от селото, с инициатор Калин Манчев, решават да ѝ вдъхнат нов живот и за няколко дни успяват да я ремонтират изцяло. Разговарям с Калин Манчев:

"Ако не бяхме взели решение да ремонтираме беседката, тя сама би взела решение да се срине...

Беседката е рожба на общностна инициатива от 2012 година. По онова време в нейното изграждане се включиха десетки дарители - кой с труд, кой с лични средства, най-често и с двете. Мнозина от тях вече свършиха своя земен път, но ние сме тук, живи, дейни, борим се с каквото можем. Участвали сме активно в нейния градеж. Вложили сме в нея душите си. Това не може да се изостави току-така. И няма...

Отново с няколко приятели и две-три деца, свършихме работата. Тежко беше, няма да се лъжем. Три дни живот ни отне. Кога до полунощ работихме, кога до 10 вечерта. Боли ме да си спомням даже, колко немощни бяха станали телата ни. 

За финансова подкрепа никой не е повдигал въпрос. Неудобно е да кажа, че почти всички разходи напуснаха банковата сметка на един дарител, който и да е той. Не е акцент. Делото е по-важно от името на дарителя. Един приятел доброволно подкрепи едно от разходните пера. Да е жив и здрав, за което. 

Аз съм щастлив и смея да мисля, че всеки друг пряк участник в ремонта изпитва същото. Телесните болки и преумората си отидоха от нас, а беседката ще остане цяла. Имаме още малко довършителни дейности, преди да я оставим на мира и да продължим към следващи проекти, но вижте... Този разговор губи плътност и съдържание, ако не се приближим, макар и с думи, до дълбоките основания на случващото се. Нека кажем следното: висим на ръба на дилема - да го има или не, нашето село; да го оставим да си отиде пред очите ни, оплаквайки го полуживо или да се борим, за да продължи да съществува.

Българското село, помни се, е векове назад изграждано, основно на доброволни начала, от нашите покойни предшественици. Какво ще завещаем ние на нашите потомци, зависи от нас, нашите съсредоточени усилия, бих казал, и от нашата залиняла способност да се солидаризираме около общи каузи.

Общностните инициативи са ключ, който може да промени посоката на историята. Без тях продължаваме все по-надолу да тичаме. Изключително важни са за всяко село и най-вече за умиращите селски общности. Важни са, защото ги е имало, за да ни има. И най-сетне, ценни са, защото вдъхват живот там, където той си отива...

Най-лесно е да загърбим селското си минало и да си гледаме живота по градовете. Да не се връщаме назад. Да се самоосъществяваме, да се забавляваме, да сме успешни. Модерно е да се каже. По-трудно е, макар и граждани, да се връщаме и да се борим. Трудно е, обаче има смисъл, и ние избрахме тъкмо това - да създаваме условия за бъдеще в нашето село. Да откъсваме дръзко малки късчета от селския безпорядък и да ги вдъхновяваме за нов живот. "

Изпитва болка от факта, че създаденото не се поддържа, а напротив - руши се. За радост, децата попиват положителния пример от Калин и неговите приятели и очакванията са, че те ще бъдат собствени инициатори на промяната. 


Повече може да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Даряваме ли вяра, надежда и любов

Когато говорим за Вяра, Надежда и Любов , свързваме тези три имена и майка им София с църковния празник. Дали обаче може да се намери по-различен поглед и гледна точка за тези думи, ползвани толкова често в общуването ни? В живота всичко е построено по някакъв логичен начин. Или не. Какво е да се казваш Надежда и каква надежда носиш за хората..

публикувано на 17.09.25 в 15:22

Йордан Дотов, животновъд: Чистата храна е най-голямата инвестиция в здравето

Колко трудно е да си животновъд в България- отговорите в "Земята, която ни храни" дава Йордан Дотов- един от малкото останали животновъди в региона. От 2014 година отглежда овце в Кула, а тази година откри първия млекомат във Видинско. Един разказ за перипетии, бюрокрация и спънки, съпроводени с пословична упоритост и воля.  Пътят му като..

публикувано на 17.09.25 в 15:17

Европейска седмица на мобилността - движение с грижа за здравето и околната среда

Всяка година от 16 до 22 септември с различни инициативи се отбелязва Европейската седмица на мобилността. Инициатива на Европейската комисия цели да насърчи придвижването пеша, с велосипед или с обществен транспорт, и да подобри качеството на живот в градовете и селата. Във Видин общественият транспорт не се радва на голяма популярност сред..

публикувано на 17.09.25 в 15:10

Жители на Лом: Градът ще пребъде

Един най-големите християнски празници - Денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София е и Ден на град Лом . Повече от 30 години неговите жители го отбелязват с вяра и надежда в по-доброто бъдеще на Лом - градът, където с любов и мъдрост създават и своето собствено бъдеще. Лом е обречен да просъществува, казва по повод празника..

публикувано на 17.09.25 в 15:00

платена публикация
Видинският музей показва ценни антични експонати в нова експозиция

В специални блиндирани витрини ще бъдат показани някои от най-ценните експонати от Античността на Регионален исторически музей - Видин. Това предвижда проектът за нова експозиция на Исторически музей "Конака", който е в процес на изпълнение. Раздел "Античност" ще представя два периода  - на Принципата, който обхваща I-III век, и Късната античност -..

публикувано на 17.09.25 в 13:00

Мила Емилова – от Монтана до световната сцена

Понякога в социалните мрежи се появяват лица и истории, които ни спират, карат ни да се заслушаме и да поискаме да знаем повече. Така открихме Мила Емилова – родена и израснала в Монтана. От малка музиката е неин спътник. Още на две години тананика песничките на госпожите в яслата, без да знае, че точно тези първи мелодии ще очертаят посоката..

публикувано на 16.09.25 в 18:00

Новото лого на образованието във Враца е дело на учители и ученик

Регионално управление на образованието (РУО) - Враца вече има собствено лого.  То е изработено от колектив преподаватели и Асен Георгиев, който тази година завърши СУ „Отец Паисий“ - Враца, паралелка "Графичен дизайн", с професия "Дизайнер".  В момента той е приет студент първа година в Художествената академия, специалност „Живопис“. От малък..

публикувано на 16.09.25 в 14:40