Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Минималната работна заплата се повишава - ще има ли пари за работещите българи

Снимка: Радио Видин

От 1 януари 2025 г. минималната работна заплата у нас трябва да се повиши с 15% и вече да е 1078 лв. Според действащите в момента текстове от Кодекса за социално осигуряване минималното възнаграждение трябва да бъде в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година. Средната работна заплата за месец юни 2024 г. е 2276 лв., обявиха от НСИ. А средната заплата за последните 12 месеца е 2155 лв., показват изчисления на “Труд news” на база данни на НСИ. От 1 януари следващата година минималната заплата трябва да стане 1078 лв., ако формулата за определянето не бъде променена от парламента. Минималната заплата трябва да бъде определена от Министерски съвет. В момента тя е 933 лв. За промяна на формулата за определяне на минималната заплата настояват и работодателите, и синдикатите. Според работодателите един от недостатъците на действащата в момента формула е, че не отразява производителността на труда, а средната заплата включва и класовете за стаж на работника. Освен това е по-добре минималната заплата да бъде определяна на база медианата заплата (която се получава като всички хора в страната бъдат подредени по размер на заплатата и се вземе този, който стои по средата на редицата), а не на база на средната заплата. 

Според синдикатите минималната заплата трябва да е адекватна, каквото е и изискването на директивата на ЕС, тоест да стига за покриване на основни жизнени потребности и да доближава заплатата за издръжка. Според изчисления на КНСБ заплатата за издръжка е 1872 лв., преди данъци и осигуровки за работещ сам човек. Потърсихме за коментар Петър Мишев, икономически анализатор към Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ: 

"При положение, че имаме данните, сега чакаме реално 1 септември, когато Министърът на труда, в случая ще е служебен министър, ще излезе с официално решение колко трябва да бъде минималната работна заплата. От наша страна всичко е наред и считаме, че минималната работна заплата ще премине 1000 лева за първи път от 1 януари догодина. Позицията на работодателите е ясна, нашата - също. Разбира се, когато се събере Националният съвет за тристранно сътрудничество, всяка една от страните ще има възможността да представи своята позиция пред обществото и да се получи дебат по темата" - уточни Петър Мишев.

Попитахме видинчани ще покрие ли, според тях, инфлацията предвиденото ново увеличение на минималната работна заплата от догодина:

"Няма как - скача токът, скачат цените, няма как. Това увеличение е нищо - като платиш тока, като платиш водата... Работодателите да не се оплакват, защото това е "сива" икономика. Аз съм работила в тая сфера и при тях винаги вървят две счетоводни книги - едната е под бюрото, а другата отгоре за проверяващите. Продължава да е така и като дойде проверяващият - в пликче пари и така... Тези пари на мен, както съм пенсионерка ще ми стигнат, но да имаш деца, да ги учиш, да ги пращаш наляво - надясно, на театър, на дискотека, няма да стигнат... Много хора работят на минимална работна заплата, тия дето са на частно гледат да ги експлоатират повече" - коментираха видинчани.

Ще има ли пари за работещите българи? Това попитахме Адриан Николов, икономист от ИПИ:

"Минималната заплата ще е поне толкова, тъй като това ни казва механизмът, който въведохме миналата година. Вече имаме числата за второто тримесечие на 2024 година, имаме пълната картина, така че тя ще е поне 1078 лева, може и да е повече, обаче. Нищо не пречи на служебния финансов министър да заложи по-висока минимална заплата, стига да прецени, че това е подходящата посока за развитието на икономиката и пазара на труда" - подчерта Адриан Николов и добави, че сложната икономическа ситуация в Европа и инфлационните процеси през последните месеци се отразиха и върху ръста на минималните работни заплати в съседните ни държави, а България и в това отношение продължава да е на едно от последните места след Румъния и дори Северна Македония.

Какво казват работодателите? Потърсихме за коментар Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

"Това, което е заложено в Кодекса на труда е груба грешка и нарушение на Европейската директива за адекватни минимални работни заплати, в нарушение е и на Конвенцията 131 на труда, която ние сме приели да изпълняваме. Всъщност се получава, че имаме една система с положителна обратна връзка. Тези системи и в живата, и в неживата природа са саморазрушаващи се. На изхода от нея излиза сигнал, според който трябва да се увеличи заплатата. Така минималната заплата се увеличава, което пък води и до увеличаване на средната и на изхода имаме нов сигнал да увеличим още минималната. Най-накрая тази саморазрушаваща се система ще доведе до това, че ще се изравнят или поне ще се сближат прекалено много минималната и медианната работни заплати" - коментира Васил Велев.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Архимандрит Никанор

Архимандрит Никанор: Вероучението се превръща в час по политическа подготовка, ако не е истинско

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират  въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Съвременните деца имат потребност от православната религия

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00

Ще се отрази ли на икономиката на Северозапада новото райониране?

Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2: - Северен, включващ областите Видин, Монтана,..

публикувано на 02.04.25 в 10:45

Любен Иванов: Новият бюджет отваря старите корупционни вратички

Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..

публикувано на 01.04.25 в 12:06

Какви са задачите за общините след приемането на държавния бюджет

Кметът на Мездра Иван Аспарухов участва в съвместно заседание на две постоянни комисии на НСОРБ. Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) участва в съвместно заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ . Сред основните теми на двудневния форум бяха: Задачи за общините след приемането..

публикувано на 31.03.25 в 14:11

Кметът на село Карбинци: Дотук стигнахме от безхаберие

Днес продължаваме да търсим причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на поредното село от този регион. В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Карбинци в община Димово.   През селото минава Медовнишка река , която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Друго интересно..

публикувано на 28.03.25 в 14:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Желанието за нормализация замени това за промяна

Счупена ли е демокрацията и нуждае ли се от оздравителни механизми? Достигната ли беше делегитимацията на политическата система в страната?  На фона на тези въпроси, произтичащи от огромните скандали, политически трусове и безпрецедентни ситуации в Народното събрание, се навършиха два месеца от 16 януари, когато кабинетът Желязков положи клетва и..

публикувано на 27.03.25 в 10:00