Изключително слаба реколта от пролетници отчитат във Врачанско

публикувано на 10.09.24 в 18:05

Снимка: Радио ВИДИН

Петър Пешев, председател на Врачанския съюз на зърнопроизводителите

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Между 600 и 700 кг пшеница от декар са ожънали тази година стопаните във Врачанско. Добивите са по-високи от миналогодишните, които са били компрометирани заради нападение на житна муха. При пролетниците обаче ситуацията е плачевна. Жътвата ще приключи по-рано от обичайното, а производителите отчитат изключително ниски добиви. На места във Врачанско са прибрани едва 30 кг. царевица, каза в "Земята, която ни храни" Петър Пешев, председател на съюза на зърнопроизводителите:

"В нашия район тази година жънахме от 30 до 330 кг. царевица. Освен сухото време и жегите допринесоха... Примерно, царевици, които ги гледахме по време на вегетацията и си бяха страхотни царевици, като ги напече жегата, за три дена се стопиха... Средните добиви са между 150 и 200 кг от декар, при тон и повече ожънати миналата година... Поредна лоша година... Надяваме се на следващата година..."

Сушата и високите температури са повлияли и на добивите при слънчогледа. От маслодайната култура са ожънати средно по 150-200 кг от декар. Според Петър Пешев ниските добиви едва ли ще бъдат компенсирани от по-добри цени на продукцията:

"Цените казват, че леко тръгват нагоре, но каквото и да е, не може да се компенсира. За да се компенсират добивите, трябва да стигнат ненормални цените. Трябва да станат царевиците по около 70-80 ст., слънчогледа да мине лев, за да може да компенсира нещо... В момента цените са като миналогодишните- около 800 лева на тон за слънчогледа, царевицата е около 300 лева за тон. Дори и да се вдигнат, не могат да покрият щетите, загубите са огромни... Слаба е реколтата на слънчоглед и в Румъния и Украйна, не е цветущо положението в целия Черноморски район, които сме основните производители на слънчоглед... лошото е, че вече четири-пет години има суши по-трудни, но всяка година има по нещо, което компенсира загубите...Сега- изключително трудна година..."

Заради климатичните промени и проблемите с лятното безводие, зърнопроизводителите търсят алтернативи:

"Много от колегите търсят алтернативи, но всяка една алтернатива е свързана с намирането на пазар... Има доста култури, които могат да се сеят, но им трябва вода- липсата на напояване е голям проблем, защото всичко се унищожи... "

Във Врачанско няма поливни площи, стопаните разчитат да бъдат възстановени:

"Борим се да възстановим някои от напоителните системи. В Бутан от близо 60 хиляди декара обработваема земя се поливаха над 30 хиляди декара. От този язовир се поливаха не само Бутан, но и Козлодуй, Хърлец, Гложене, Крива Бара и част от Хайредин- шест землища... Дано да успеем, държавата трябва да си влезе в ролята и да възстановим каналите..."

Почти е насята рапицата във Врачанско, стопаните умишлено бавят сеитбата на пшеница:

"В последните години късните сеитби са по-добре, няма толкова нападения от мухи... Приспособяваме се към условията. Непрекъснато изпробваме нови сортове, за да видим кой как се представя и когато има нещо добро, влиза в сеитбооборот. Търсим сухоустойчиви сортове, устойчиви на болести..."

До 30 септември земеделците трябва да получат средствата по втория транш от т.нар. "украинска помощ". Макар и малко, това е глътка въздух, коментира Петър Пешев. От 40 до 80-90 лева са рентите във Врачанско, но заради ниските добиви е твърде вероятно да бъдат намалени.

"Рентите са нещо, което се дава за това, че си изкарал от тази земя и си плащаш наем... Въпросът е, че в земеделието се наливат пари от други сектори, които изкривяват пазара... Дават се нереални ренти, нереално се надуват цените.... В Германия се очаква със закон да се ограничи и регулира цената на земята и рентите... Трябва да видим каква е ситуацията, най-вероятно ще се намалят малко рентите..."

Земеделски производители са със спрени субсидии по еко схемата за намалено използване на пестициди- Еко НИП. Проблемът бе обсъден на едно от заседанията на парламентарната комисия по земеделие. Служебният министър на земеделието Георги Тахов заяви, че всяко възражение ще бъде разгледано индивидуално и при допуснати административни грешки, те ще бъдат коригирани, а стопаните компенсирани. Предстои среща с представители на министерството, за да се уточнят параметрите и да се обсъдят възможности за компенсация на неправомерно спиране на субсидиите, каза и Петър Пешев.

"Утре имаме среща с министерството да се обсъди по какъв начин ще се компенсират колегите, които са неправомерно орязани.... Има и грешки от страна на министерството... Трябва да седнем да се разберем по какъв начин ще изчистим тези неща и колегите да си получат средствата..."

По думите на Пешев новостите при прилагане на изискванията от Стратегическия план понякога създават административни тежести за земеделците, а за това трябва да бъде помислено:

"Не са малко трудностите, в крайна сметка- ние на полето ли да работим, с документи ли да работим... Административната тежест на земеделците става много голяма- не може да си специалист по всичко... Нали трябва да поддържаме малките семейните, средните фирми, които нямат такъв огромен капацитет за всяко едно нещо да си имат човек... С всички новости и добавени документи трябва да имаш човек за документите, заз счетоводството, за дневниците... Често и системата не работи... Надявам се да има комуникация с властите, да ни влязат в положение и да накараме тази система да работи- трябва да заработи...."

На колегите си Петър Пешев пожела: "Дано такава лоша година да не се връща... Дано следващата да е добра, за да видим усмивки по лицата на хората... Най-вече здраве- като го има, ще се преборим с всичко... "

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Ниските добиви вероятно ще повлияят на размера на рентите

Изключително слаба реколта от пролетници отчитат във Врачанско

Дреновец излиза на протест срещу преминаването на тирове

Ученици дариха топлина и внимание на възрастни за Деня на християнското семейство

Издател от Бяла Слатина направи възстановка на "Нова земя" - продължението на "Под игото"

Млад дерматолог специализира във видинската болница

Арбористът Пламен: Когато любовта към дърветата става професия

Дари и нейната голяма любов към книгите

Бели, смях и любов: Историята на кучето Чико и котарака Милчо

За БНР

Радио Видин