Грамотността днес - знания, умения и способности

На първия учебен ден отделяме внимание на грамотността, за да разберем какво означава да си грамотен днес и защо е важно да сме грамотни. 

Според Димитър Тодоров- учител по български език и литература, сега пенсионер, грамотността основно се разделя на две части- едната е базовата, която се определя като умения, способност за четене, писане и смятане. Другата е функционалната грамотност. Грамотност идва от гръцката дума "gramma", която означава буква, т.е. в началото е писмения знак, посочи Димитър Тодоров и припомни, че първо в Египет се създават писмените знаци, както и първите обучителни школи за висшата класа, която е била привилегирована по отношение на ползването на писмеността. През 9 век в България се създава писмеността. Първите светски училища се появяват след "История славянобългарска" на Паисий.

"Тогава, в 1762 година в България е имало 122 килийни училища, които си били пак предимно към църкви, метоси, манастири и т.н... След това обаче, в 1835 година след Априловската гимназия има бум на развитие на образователната система в България, т.е. на по-масово ограмотяване. Вече имаме над 250 училища, една час от тях са светски, даже има девически. Което не е характерно да кажем за азиатско- арабския свят, където жените са държани далеч, те и днес над 700 милиона жени в света са напълно неграмотни, т.е. продължава да съществува тази бариера пред грамотността... При Освобождението на България грамотното население на страната е било съм 4 процента. Нуждата, потребността на цивилизационното развитие, стремежът на човека да се изяви от една страна, стремежът пък на другия да възприема, пораждат грамотност. Тя постепенно от базова се превръща във функционална. И това, да кажем, може да се датира някъде след средата на 20 век, употребата на това понятие, научни разработки и т.н., което пък предполага от само себе си вече изключително разширяване на понятието. Тук вече не влиза само четене, писане и смятане, а влизат всички умения, знания, способности, ако щете мечти, ако щете завладяване на нови територии нали вече не чрез оръжието, а чрез езика", каза Димитър Тодоров.

В България след промените от 1989 година навлизат много чужди думи по естествен начин, основно чрез новите технологии, но те не изместват трайно българските думи. Чуждиците обикновено ги внасят политиците, журналистите, с цел да блеснат, да покажат креативност, каза още Димитър Тодоров. Не можем да спрем тези процеси и не бива да ги спираме.

"Човечеството се превръща, едно време един мъдрец беше казал, че светът ще се превърне в едно голямо село, нали, хайде да не е село, да е град от селски тип, но така или иначе потребността, движението на хората, ние виждаме какви преселения в момента се осъществяват на различни територии в различни периоди от време с различен интензитет, но това е бъдещето на човечеството. Все пак ми се струва, че малко прекаляваме в България примерно с чуждоезиковото поклонничество."

Според статистиката делът на грамотните българи е 98,3 %, но сме на последно място, заедно с Румъния в Европейския съюз, на ниво функционална грамотност. И още: напускащите преждевременно образователната система са 12,2% при 9% за ЕС. В същото време уменията в областта на цифровите технологии от 16 до 74-годишна възраст в България са 29% при 56% средно за ЕС. В същото време уменията над основните умения са 11% в България, при 34% средно за ЕС.

Детето опознава света, то е любопитно. Ако запазим това любопитство за по- дълъг период, ние ще имаме един по- пълноценен човек и за себе си, и за обществото, защото той ще развие своята функционална грамотност, каза още Димитър Тодоров. Като бивш учител, той не скри вълнението си от първия учебен ден:

"Цял живот съм живял с учителството. Моите фаворити, лидери, герои, бяха моите учители. Винаги обличам костюм, слагам вратовръзка, излизам сред хората, присъствам на някое от училищните тържества, разбира се, като зрител. И много се вълнувам, много се вълнувам. Все ми се ще всеки първи учебен ден да е някакво голямо ново начало, от което да тръгне някаква много сериозна промяна..."

"Той може да пише, може да чете сравнително правилно или съвсем правилно, но тук говорим за грамотността като цяло, която е и съвкупност от много неща- грамотност да четеш и да пишеш, грамотност да смяташ, грамотност за работа с компютри и електронни технологии, които вече са част от живота и просто не можеш да не владееш това нещо, но най-вече функционалната грамотност. При нас проблемът е с функционалната грамотност. По-малко от 50 процента от хората в България, независимо дали деца или възрастни, са функционално грамотни. Имам предвид, когато прочетеш нещо, да можеш да вникнеш в смисъла на това нещо. Да имаш способността да прецениш това нещо доколко е вярно, доколко е достоверно, откъде идва, защо идва, да си зададеш въпросите "Аз сега това защо го чета?", "Този дето го е написал- защо го е написал, какво е искал да каже?", "Дали случайно не ме подвежда, не ме манипулира?"... България, между другото, е на едно от челните места по споделяне на фалшиви новини. Не само в Европейския съюз, а в световен мащаб. При нас фалшивите новини се споделят масово, вярва се масово. Имаше случаи, когато от сайт, който е обявил, че е хумористичен и всичко в него е измислено, да се споделя информация от парламентарната трибуна, преди няколко години стана скандал заради информация излязла от такъв сайт,  имаше такъв случай. Така че функционалната неграмотност е на всички нива, не само в ниските слоеве на обществото и не знам точно как можем да се преборим с това. То е въпрос на работа с няколко поколения, според мен", споделя Валентина Вълчева.

Според нея има цяло едно поколение от родители, които не осъзнават важността децата им да излязат най-малкото езиково грамотни:

"Езиковата грамотност, ти имаш ли я, това дете преди да започне да анализира текст и да започне да мисли за източници и за достоверност, това дете трябва да може свободно да прочете текста, за да може да вникне в смисъла на изречението, а не просто да прочете едни думички нанизани, без да може да ги свърже в нещо... И ние, възрастните, ние родителите и не само родителите, цялото общество трябва в момента да обърне погледа си върху децата, които идват след нас, защото оттам се тръгва да оправим този проблем с неграмотността. Знаем и статистиките на PISA за функционална грамотност сред децата. 47-48 процента от децата са грамотни функционално, тези, които излизат от училище, според техните статистики. И това е безумно малък процент..."

Още по темата може да чуете в звуковите файлове.