Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо повечето работещи у нас не достигат нетната заплата за издръжка?

Снимка: Радио Видин

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за издръжка, през третото тримесечие на годината - от юли до края на септември. Според него заплатата за издръжка запазва темпа си на нарастване, но остава на високи нива. На годишна база се отчита слаб ръст, но вече при достигната по-висока база, натрупана през предходните две години. Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, е 1454 лв., а за тричленно семейство с двама работещи и дете до 14 години общата стойност е 2616 лв. Изследването бе представено преди дни и според него на тримесечна база се отчита слаб ръст от 0,1% на необходимия месечен доход за издръжка, а на годишна - с 1,9%. Спрямо септември миналата година за тричленно семейство са нужни 48 лв. повече, а за един работещ - 27 лв. повече. За две години ръстът е с 240 лв. за тричленно домакинство и 134 лв. за един работещ. Според проведеното изследване от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ, повече от половината от работещите се осигуряват на по-нисък доход от заплата за издръжка (62%), но като цяло лицата намаляват в резултат на повишението на доходите. До 1000 лв. продължават да получават сериозен процент от българите, което са около 32% или 844 000 от работещите българи, а те могат да се определят като "работещи бедни". Инфлацията у нас се успокоява, но цените на някои стоки и услуги продължават да растат. Необходимият доход за храна и обществено хранене е 578 лв. за работещо лице. Нарастването е с 1.1% спрямо предходното тримесечие и с 2.8% на годишната база. 

За резултатите от изследването разговаряхме с Петър Мишев от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ.

"Поредното изследване, което правим на тримесечна база показа, че 62% от хората, наети по трудово и служебно правоотношение не достигат заплатата за издръжка, а заплатата за издръжка представлява доходът, който ни е необходим и то не в едни много минималистични граници, а именно, за да можем да покрием основните си нужди откъм храна, транспорт, здравеопазване, дрехи. Не говорим за нещо, което да е извън норми или да е свързано с някакъв лукс, така че да, за съжаление тези данни не са особено приятни. Нашата основна цел, която не веднъж сме представяли като синдикат е и основните, минималните доходи да достигнат размера на тази заплата за издръжка, така че да знаем, че няма да имаме "работещи бедни"."

Съществува ли опасност от приближаване на минималното трудово възнаграждение, след повишението му от 1 януари от догодина, до средната работна заплата, каквото обвинение отправиха работодателите преди време - това попитахме още Петър Мишев.

"На базата на формулата, която ние имаме за определянето на минималната работна заплата, тя стъпва на това, което се е случило със средната за последните 12 месеца преди определянето ѝ, така че тя има икономически аргументи да расте с такъв процент. То стъпва на това, което се случва в икономиката, така че този аргумент, че минималната работна заплата расте, а пък другите доходи не растат не отговаря на това, което показват статистическите данни. Така че тези твърдения как всички ще работят на минималната работна заплата не почиват на фактите."

Общата стойност на малката потребителска кошница за 20 стоки у нас е 57.32 евро, а в Румъния - 41.54 евро, сочат още данните от проведеното изследване от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ. Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти за месец - 8.3 пъти. В Румъния след второто увеличаване на МРЗ в средата на годината, кошницата с основните продукти може да се закупи 17,9 пъти, след като същия период на м.г. е от 13 пъти. В Хърватия, която последна се присъедини към еврозоната, тази кошница може да се закупи 14,1 пъти. Именно затова, според КНСБ, България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС. 

За да коментира темата, потърсихме Адриан Николов, икономист от Института по пазарна икономика:

"Аз като външен наблюдател мога единствено да подозирам какво влиза в тези изчисления. Огромната слабост на това, което прави КНСБ е отново да гледа само националното ниво. Вашите слушатели като хора, които живеят във Видин - един от най-бедните региони на страната знаят какви са разликите в цените на услугите, наемите, дори и в някои от храните между по-слабо развитите региони и големите градове, което прави тези изчисления на заплата за издръжка да се отнасят до една много малка част от реалното население."

Минималната работна заплата ще бъде повишена на 1077 лева от 1 януари 2025 година. Означава ли, обаче, това, че ще се получи верижна реакция и всички останали трудови възнаграждения ще трябва да бъдат повишени и ще живеем по-богато? Ето какво каза Адриан Николов:

"Това не е непременно директно непосредствен ефект, това е вярно само за тези работодатели, които наистина могат да си го позволят. По-скоро е възможно наистина в най-ниско производителните бизнеси и да се окаже, че заплатите на начинаещите и хората с опит се приближават значително. Това повишение засяга доста хора, които на национално ниво са около 400-450 хиляди души и най-вероятно ще стават все повече и повече, колкото повече я увеличаваме нагоре."

Попитахме видинчани трябва ли да бъдат повишени и останалите заплати, освен минималната следващата година. 

"Разбира се, че трябва - на всички хора заплатите трябва да са по-високи. Работодателите не мислят така, защото осигуровките ни са прекалено големи. Управляващите прекалено притискат малкия и среден бизнес, прекалено големи са осигуровките... Трябва да има увеличение на всички заплати, защото всичко е скъпо. Искат да пазаруваме с евро. Как да пазаруваме с евро, ние европейци ли сме?! Минималната заплата трябва да се увеличи, но тези, които са с 3000 лева до 4000 лева нагоре, това не трябва да се пипа" - коментираха видинчани.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Плешивец - трудолюбиви хора и желание за по-добър живот

Екипът на радио Видин е в село Плешивец, община Ружинци, област Видин. К расиво селце, разположено в полупланински терен, с красиви и здрави къщи, големи дворове, чист и подреден площад. В селото работи уютен и много добре снабден магазин, в който местните хора могат да поседнат на приказка и да обсъдят това, което ги вълнува. Собствениците са..

публикувано на 25.07.25 в 12:50

"Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора..."

" Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си ": крилатите думи на личността, която и до днес не спира да вълнува и да вдъхновява .  Преди 188 години е роден най-великият син на нашата страна .  Самоотвержен и горд, спокоен и неуморим, най-деятелният българин е емблемата на всичко онова, което..

публикувано на 24.07.25 в 10:00

600 евро минимална заплата обещават управляващите - изпълнимо ли е?

Ако се запази сегашният механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), за следващата година тя ще бъде около 1200 лв. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов относно транспонирането на Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС и механизъма за минималната работна заплата у нас. Той..

публикувано на 23.07.25 в 10:45

Нови промени в ЗДвП, а в Северозапада - дупки, пропадания, буйна растителност, некачествени ремонти

Народното събрание гласува нови промени в Закона за движение по пътищата. Част от тях предвиждат камерите на националната тол-система да отчитат средна скорост на движение и да включат общинските камери в битката с пътния травматизъм. Новите текстове включват по-високи глоби, като целта е да се намали броят на пътните инциденти. Заради липса на..

публикувано на 22.07.25 в 13:05

Знаем ли какво слагаме на трапезата си?

Всяко домакинство усеща инфлацията най-осезаемо при пазаруване на продукти като хляб, сирене, масло и колбаси. Това са така наречените продукти от малката потребителска кошница, които всеки от нас купува ежедневно. Именно те обаче все по-често стават обект на нелоялни търговски практики и фалшификации.  Растителни мазнини вместо мляко в..

публикувано на 21.07.25 в 11:32

Жители на село Медовница: Искаме помощ- пътят е опасен!

Екипът на радио Видин е в село Мѐдовница, община Димово. Селото е на около 50 км от Видин. Потегляме по новата магистрала, но тъкмо когато сме се настроили да пътуваме удобно,  отбиваме по старото трасе на Е-79  и започваме да криволичим по тесния и изпълнен със завои път Скомля - Медовница.  По пътя върволицата от тирове е безкрайна и меко казана..

публикувано на 18.07.25 в 12:05
Владислав Панев

Владислав Панев: Събитията днес навяват спомен за 2020 година

Обвинения в корупция, арести и обиски: политическите нюанси, които изпълват горещото лято, напомнящо повече на раздираната от скандали 2020 година, отколкото на променила се България след серията от големи протести преди години.  От коалицията Продължаваме промяната-Демократична България подготвят вот на недоверие през септември, който да очертае..

публикувано на 17.07.25 в 10:00