Защо повечето работещи у нас не достигат нетната заплата за издръжка?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за издръжка, през третото тримесечие на годината - от юли до края на септември. Според него заплатата за издръжка запазва темпа си на нарастване, но остава на високи нива. На годишна база се отчита слаб ръст, но вече при достигната по-висока база, натрупана през предходните две години. Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, е 1454 лв., а за тричленно семейство с двама работещи и дете до 14 години общата стойност е 2616 лв. Изследването бе представено преди дни и според него на тримесечна база се отчита слаб ръст от 0,1% на необходимия месечен доход за издръжка, а на годишна - с 1,9%. Спрямо септември миналата година за тричленно семейство са нужни 48 лв. повече, а за един работещ - 27 лв. повече. За две години ръстът е с 240 лв. за тричленно домакинство и 134 лв. за един работещ. Според проведеното изследване от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ, повече от половината от работещите се осигуряват на по-нисък доход от заплата за издръжка (62%), но като цяло лицата намаляват в резултат на повишението на доходите. До 1000 лв. продължават да получават сериозен процент от българите, което са около 32% или 844 000 от работещите българи, а те могат да се определят като "работещи бедни". Инфлацията у нас се успокоява, но цените на някои стоки и услуги продължават да растат. Необходимият доход за храна и обществено хранене е 578 лв. за работещо лице. Нарастването е с 1.1% спрямо предходното тримесечие и с 2.8% на годишната база. 

За резултатите от изследването разговаряхме с Петър Мишев от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ.

"Поредното изследване, което правим на тримесечна база показа, че 62% от хората, наети по трудово и служебно правоотношение не достигат заплатата за издръжка, а заплатата за издръжка представлява доходът, който ни е необходим и то не в едни много минималистични граници, а именно, за да можем да покрием основните си нужди откъм храна, транспорт, здравеопазване, дрехи. Не говорим за нещо, което да е извън норми или да е свързано с някакъв лукс, така че да, за съжаление тези данни не са особено приятни. Нашата основна цел, която не веднъж сме представяли като синдикат е и основните, минималните доходи да достигнат размера на тази заплата за издръжка, така че да знаем, че няма да имаме "работещи бедни"."

Съществува ли опасност от приближаване на минималното трудово възнаграждение, след повишението му от 1 януари от догодина, до средната работна заплата, каквото обвинение отправиха работодателите преди време - това попитахме още Петър Мишев.

"На базата на формулата, която ние имаме за определянето на минималната работна заплата, тя стъпва на това, което се е случило със средната за последните 12 месеца преди определянето ѝ, така че тя има икономически аргументи да расте с такъв процент. То стъпва на това, което се случва в икономиката, така че този аргумент, че минималната работна заплата расте, а пък другите доходи не растат не отговаря на това, което показват статистическите данни. Така че тези твърдения как всички ще работят на минималната работна заплата не почиват на фактите."

Общата стойност на малката потребителска кошница за 20 стоки у нас е 57.32 евро, а в Румъния - 41.54 евро, сочат още данните от проведеното изследване от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ. Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти за месец - 8.3 пъти. В Румъния след второто увеличаване на МРЗ в средата на годината, кошницата с основните продукти може да се закупи 17,9 пъти, след като същия период на м.г. е от 13 пъти. В Хърватия, която последна се присъедини към еврозоната, тази кошница може да се закупи 14,1 пъти. Именно затова, според КНСБ, България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС. 

За да коментира темата, потърсихме Адриан Николов, икономист от Института по пазарна икономика:

"Аз като външен наблюдател мога единствено да подозирам какво влиза в тези изчисления. Огромната слабост на това, което прави КНСБ е отново да гледа само националното ниво. Вашите слушатели като хора, които живеят във Видин - един от най-бедните региони на страната знаят какви са разликите в цените на услугите, наемите, дори и в някои от храните между по-слабо развитите региони и големите градове, което прави тези изчисления на заплата за издръжка да се отнасят до една много малка част от реалното население."

Минималната работна заплата ще бъде повишена на 1077 лева от 1 януари 2025 година. Означава ли, обаче, това, че ще се получи верижна реакция и всички останали трудови възнаграждения ще трябва да бъдат повишени и ще живеем по-богато? Ето какво каза Адриан Николов:

"Това не е непременно директно непосредствен ефект, това е вярно само за тези работодатели, които наистина могат да си го позволят. По-скоро е възможно наистина в най-ниско производителните бизнеси и да се окаже, че заплатите на начинаещите и хората с опит се приближават значително. Това повишение засяга доста хора, които на национално ниво са около 400-450 хиляди души и най-вероятно ще стават все повече и повече, колкото повече я увеличаваме нагоре."

"Разбира се, че трябва - на всички хора заплатите трябва да са по-високи. Работодателите не мислят така, защото осигуровките ни са прекалено големи. Управляващите прекалено притискат малкия и среден бизнес, прекалено големи са осигуровките... Трябва да има увеличение на всички заплати, защото всичко е скъпо. Искат да пазаруваме с евро. Как да пазаруваме с евро, ние европейци ли сме?! Минималната заплата трябва да се увеличи, но тези, които са с 3000 лева до 4000 лева нагоре, това не трябва да се пипа" - коментираха видинчани.