Крие ли рискове новият проектобюджет?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се залага средногодишна инфлация от 2,4%, а държавният дълг нараства до рекордните за последните години 59,8 млрд. лв., което прави над 27% от Брутния вътрешен продукт. В мотивите, приложени към проекта на бюджета, не е записано въвеждането на данък върху свръхпечалбите на банките, но се запазват плановете за по-високи акцизи за цигари, алкохол и бира, както и идеята за данъчна амнистия. В текстовете не се предвижда удължаване на по-ниската ставка на Данък добавена стойност за ресторантьорите, което автоматично означава вдигането ѝ от 1 януари отново на 20%. От Министерството на финансите уточняват, че подготовката на Бюджет 2025 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 - 2028 г. е повлияна от различни фактори и предизвикателства. От една страна - влезлите в сила европейски законодателни актове, свързани с приемането на реформираната рамка за икономическо управление в Европейския съюз, с което се разширява времевият хоризонт, правилата и изискванията за качеството на бюджетните рамки, а от друга - политическата обстановка и проведените избори за 51-во Народно събрание и липсата на редовно правителство. При тези условия с настоящата прогноза времевият период е разширен до 4 години, а целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка са съобразени с приоритетите за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план и с необходимостта от реализиране на приходни мерки и осигуряване на разходни политики. През 2025 година ще започне забавяне в нарастването на доходите от труд, техният ръст ще остане относително висок. Очаква се той да достигне 9.1%, като основен принос ще има увеличението на минималната работна заплата и увеличаването на работните заплати в някои дейности от обществената сфера. 

"Очакванията са да се завъртим на ръба на разрешения по Маастрихт дефицит, тоест да е внесен бюджет точно на 3%, като това ще се случи благодарение на някои ограничения, като да речем тук няма да видим увеличенията на плащанията за втората година майчинство, което преди бяхме свикнали да се обвързва с размера на минималната работна заплата. Тъй като това беше само едно джентълменско споразумение, то не е записано в закон или някакъв подзаконов акт и тази година няма да се случи. Най-вероятно ще видим затваряне на част от ДДС отстъпките, които бяха дадени в хода на пандемията - най-вероятно върху хляба и хлебните изделия и ресторантите, въпреки доста голямата борба, която тези отрасли дадоха през последните седмици."

Доколко загубата на европейски средства по прословутия план за възстановяване ще се отрази върху жизнения ни стандарт през 2025 година и растежа на икономиката - това попитахме още икономиста от ИПИ Адриан Николов:

"Европейските инвестиции по-често се ползват за решаване на конкретни казуси и недостатъчно финансирани проекти по линия на национални програми за пътища, водни цикли, паркове и други. Тук отново имаме обаче едно доста сериозно административно забавяне на фона на политическата нестабилност и можем да обвиним управляващите както за слабото усвояване на средствата от европейските фондове за настоящия програмен период, така и за забавянето на средствата от плана за възстановяване, тъй като там буквално на няколко законодателни акта виси преминаването към следващите траншове и както видяхме, Европа ни блокира поредните пари по тази програма."

През 2025 г. важен фактор, който би могъл до известна степен да ограничи очаквания ръст на заетостта е и динамиката на работната заплата и по-конкретно обявеното увеличаване на минималната работна заплата, съгласно действащите в момента правила за нейното определяне. Това влияние се очаква да бъде най-силно в отраслите, където средното ниво на заплащане на труда е най-ниско. Все пак, силно противодействащо влияние оказва високото търсене на труд от страна на работодателите и съществуващият недостиг от работна сила с необходимата квалификация и професионални умения, което да задоволи това търсене. През периода 2026-2028 г., със забавянето на ръста на работната заплата до нива, които са в съответствие с инфлацията и нарастването на производителността на труда, влиянието на този фактор се очаква да отслабне. 

Какво казват работодателите? Разговаряхме с Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България. 

"Нашата позиция е последователна през годините, защото знаете, че минималната работна заплата се определя административно и доста на едро, защото не се отчитат доста специфики, които касаят конкретните икономически браншове и териториалните различия. При положение, че имаме служебно правителство, което има кратки хоризонти, това е разбираемо. Специално малкият бизнес в рамките на последните 3-4 години се адаптира към тези чести промени и нарастването на разходите специално за труд. Затова повечето от колегите, които имат жизнеспособна стратегия и оцеляват на пазара, са намерили начини да си преструктурират разходите за човешки ресурси и по някакъв начин успяват" - уточни Елеонора Негулова.

В мотивите, приложени към проекта на новия бюджет, не се предвижда удължаване на по-ниската ставка на ДДС за ресторантьорите, което автоматично означава вдигането ѝ от 1 януари отново на 20%. Така ли е всъщност? Потърсихме за коментар Ричард Алибегов, съпредседател на Българската асоциация на заведенията:

"Както всяка година, няма нищо ново. Всяка година Министерството на финансите казва едно и също, което касае нашия сектор и това влиза в комисиите и партиите решават кое е важно и кое не е, кое наистина ще доведе до повече приходи и кое - не. Това, което предлагат от Министерството на финансите и много интересно тази година - увеличава се акцизът на бирата, увеличава се акцизът на алкохола и това всичко удря нашия сектор. Всичко ляга върху семейния бизнес отново ... Четири години безхаберие на некадърни финансови министри. Отговорност финансов министър в България никога не е поел."

"Дай Боже да се подобрява всеки път по малко, то не може изведнъж. Аз мисля, че трябват повече пари за болниците, за децата и за детски градини... Според мен отчасти оправянето на бюджета няма да реши проблемите и да тръгнем напред икономически. Цялостна визия трябва да се направи на бюджета, а не отчасти вдигане на средствата за определен сектор... Малкият бизнес трябва да се подпомогне. Поне да се опитват да ги ограбват с повече данъци. Трябват повече млади хора в парламента. Много се пренебрегват младите хора и никой не им обръща внимание, никой не ги слуша, а реално има много хора с нови идеи, които могат да се реализират успешно."