Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 30 януари 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.

От думите на премиера, става ясно, че България ще поиска конвергентен доклад след 18 февруари.

"За нас е важно конкурентоспособността на българската икономика да бъде гарантирана през бързи законодателни решения и ще бъде отразена през настоящата законодателна и управленска програма. Знаете, че днес Съветът за съвместно управление взе необходимите решения в тази посока, като до един месец ние ще имаме както внесен законопроект за държавния бюджет, така и такава програма. И ако получим доверието, ще се опитаме да убедим в рамките на тази година и нашите европейски партньори в способността на България да управлява добре публичните си финанси и да бъде не проблем, а предимство за Еврозоната".

Между временно, влизането в Еврозоната продължава да разделя парламентарно представените формации, оформяйки се като най-спорната тема в последните дни. Управляващите уверяват, че съществува все още вариант да бъде поискан конвергентен доклад, докато от опозицията обвиняват в саботаж и заплашват с протести.

България ще поиска от Европейската комисия конвергентен доклад за готовността на страната ни за влизане в Еврозоната, когато покрие и критерия за ценова стабилност, посочи финансовият министър Теменужка Петкова.

"България, за да стане член на еврозоната, трябва да отговори на определени критерии. Единственият критерий, който България не покрива към този момент, е критерият за ценова стабилност. На 17 януари излезе информацията на Евростат - България не покрива този критерии с 0,1 процентни пункта, което е малък недостиг, така че да покрием този критерий, но все пак това е факт. Така че в момента, в който изпълним този критерий - има решение на Народното събрание, което задължава министъра на финансите, в рамките на 14 дни е задължен, ако покрием тези критерии, да подаде заявление до Европейската комисия за изготвяне на конвергентни доклади. И когато тези фактори са налице, аз безспорно ще го направя, както предвижда решението на българския парламент, но при изпълнение на критериите", отбеляза финансовият министър".

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов категорично отхвърли обвиненията на ПП-ДБ, че правителството саботира влизането на България в Еврозоната.

"България ще влезе в еврозоната! Още февруари ще искаме конвергентен доклад и ще направим всичко възможно, въпреки фалшивия бюджет и фалшивите цифри, които публикувахте, на Асен Василев, това ще стане. Ако това не стане, ние нямаме място в коалиция с който и да било! Това е стратегически важно за България, но тези, които с ритник затваряха вратата, за да отидем с БСП, ИТН и АПС в коалиция, сега говорят тези глупости, измишльотини, лъжи и манипулации".

От коалиционния партньор ИТН се присъединиха към критиките към Асен Василев, че е основната причина България да не може да стане част от Еврозоната, но се разминаха с ГЕРБ по отношение на готовността. Според Тошко Йорданов, отлагането най-вероятно ще е с още две години.

"Между най-близо до критериите и отговарям има разлика. Инфлацията не отговаря – "съвсем малко ще мина на червено". Правилата трябва да се спазват. Бюджетният дефицит е счетоводно нагласен и има 18 млрд. лв. дупка. Ако откажат партньорите да ни приемат в еврозоната, поне две години ще се има отлагане на влизането".

Първото действие на новото правителство беше да саботира Еврозоната, обяви народният представител от ПП-ДБ Мартин Димитров.

"От ГЕРБ не искат да си признаят, че изтъргуваха с коалиционните си партньори един от ключовите приоритети. България изпълнява всички критерии за влизане в еврозоната след провеждане на консултации с Европейската комисия и Европейската централна банка. Вместо това, правителството реши да пусне димката за огромен дефицит, като отчаян опит отговорността да бъде прехвърлена на някой друг".

България покрива критериите за Еврозоната и незабавно трябва да поиска конвергентен доклад. Това заяви съпредседателят на ПП-ДБ и бивш финансов министър Асен Василев. Според него причина за действията на правителството са коалиционните партньори на ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН. По думите му забавянето на получаване на дата за приемането ни в Еврозоната ще направи по-труден процесът на подготовка за бизнеса, банките и гражданите. Той отхвърли обвиненията за дупка в бюджета и по-висок дефицит.

Според зам. председателя на НС и депутат от партия „Възраждане“ Цончо Ганев, Статистическия институт под натиск на управляващите фалшифицира данните за инфлацията, за да получим покана за Еврозоната. Лидерът на формацията - Костадин Костадинов, пък предупреди, че народът ще излезе на улицата, ако българският лев бъде унищожен.

"Унищожаването на българския лев е смърт за българската финансова система, унищожение на доходите, на спестяванията на хората. Това е престъпление и на тези хора ще им бъде потърсена отговорност. Ние имаме информация от хора, които работят в НСИ".

България трябва да влезе подготвена в еврозоната, за да няма сътресение и разочарование сред хората, заяви в Разград вицепрeзидентът Илияна Йотова. Тя допълни, че е склонна да вярва на правителството, което е заявило, че ще поиска конвергентен доклад.

Мерките за оздравяване на бюджета и състоянието на публичните финанси бяха основна тема на Съвета за съвместно управление. В него участва и министърът на финансите Теменужка Петкова. Управляващите се концентрират върху мерките за борба със сивата икономика, приоритет остава и влизането в еврозоната, подчерта преди управленския съвет неговият председател Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС.

"Такива са нагласите на всички членове в Съвета за съвместно управление, а всички твърдения на опозицията, че това не е приоритет, са спекулации".

Оптимистичният вариант е до средата на 2025-а да получим дата 1-ви януари 2026 г. за влизане в Еврозоната, обясни Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара.

"Без законопроект за Бюджет 2025 и четиригодишен структурен фискален план няма как да поискаме извънреден конвергентен доклад от ЕК".

Въвеждането на единната валута е невъзможно през настоящата година. Няма да бъдем готови за присъединяване към Еврозоната и от 1 януари 2026 година. Конвергентните доклади са на всеки две години и ще бъдем оценени отново през 2026 година, както бяхме оценени през 2024 година, каза икономиста Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива.

"Истината, както винаги, е по средата. България е изгубила паричен суверенитет през 97 година, когато се опитваме да провеждаме самостоятелна монетарна политика, самостоятелна икономическа политика между другото. Това води до фалит на държавата и съответно въвеждане на паричен съвет, т.нар. Валутен борд. От тогава българският лев на практика представлява квитанция срещу евро. Тази позиция, макар и удобна за развитието на българската икономика през тези десетилетия, не е абсолютно безрискова, тъй като трупането на дефицити представлява опасност за паричния съвет, за Валутния борд. Една държава може да е в стабилен Валутен борд само когато има стабилна фискална политика. Не е хубаво да си мислим, че можем во веки веков да продължим в такава ситуация, тъй като винаги могат да се намерят политици като тези от последните години, които да се изкушат да вдигнат дефицита. В момента, в който България започне да харчи повече, отколкото събира от своята икономика, повече, отколкото може да набере от финансовите пазари, това разклаща стабилността на паричния съвет, защото българският лев е квитанция срещу евро, но трябва да има покритие. Изгубим ли това покритие, губим и тази стабилност, в която живеем. По отношение на присъединяване към Еврозоната не мисля, че ще има много голяма разлика в живота на българските граждани, най-малкото защото сме в такъв Валутен борд - българският лев много отдавна е свързан с еврото, българският лев и процесите, които се случват с него, зависят от политиката на ЕЦБ по управление на единната валута. Няма да има много голяма разлика. Естествено винаги има поле за политически дебат, но той е точно това - политически дебат".

Еврозоната противоречи на идеята на ЕС за обединение на народите, обоснова се икономистът Тодор Сапунаров.

"Прототипът на Еврозоната вече се е разпадал. Защо? Защото Еврозоната е един нескопосан геополитически проект, при който се създава валутен съюз между държави, които всъщност фискално и дългово са тотално различни. Без някакво фискало и дългово обединение в обща държава - подобен съюз много трудно може да функционира. Още по-лошото за Еврозоната е, че тя де факто в един момент води периферните държави от Южна Европа особено - вкарва ги в дългов капан, защото им отнема суверенното право на самостоятелна парична политика. Нещо, което България с Валутния си борд във всеки момент може да си възвърне. Още утре НС може да реши, че Бордът не ни е необходим, ако конюнктурата е различна в света и че ние ще имаме самостоятелна монетарна политика. Веднъж влезли в Еврозоната - няма такова нещо. Гърците го усетиха, няма излизане, тогава вече монетарната ни политика ще се определя единствено във Франкфурт. БНБ няма да съществува. Гърците изпитаха това на собствен гръб, защото при тяхната дългова криза - изпаднаха в дългов капан, нямаха инструментите на монетарната политика, с които да девалвират валутата си, бяха принудени да мизерстват, да намалят изкуствено доходите на работниците, за да станат конкурентноспособни. Така Еврозоната създаде омраза и ксенофобия между германци и гърци. Едните ги мразеха, че им дават дългове, че ги правят дългови роби, другите ги мразеха, защото не им разрешават да имат собствена валута, да се избавят сами от дълговия капан, в който са попаднали. По този начин Еврозоната противоречи на идеите на ЕС за обединение на европейските народи. Тя създава омраза между народите, създава ксенофобия и дългови капани, създава социално неравенство вътре в държавите, между отделните държави, създава принудителна трудова миграция. Гърците бяха принудени да напуснат страната си, да отидат в Западна Европа, за да търсят препитание. Еврозоната противоречи на идеята на ЕС за солидарност между европейските народи. Тя отнема най-важното нещо, което една европейска държава има - мощният лост на независимата парична политика. Ние го притежаваме все още с Валутния борд. Въпреки че сега сме все още в ERM-2, в Чакалнята, но във всеки момент, докато не въведем еврото, можем да си върнем тотално независимата монетарна политика. Най-добрият пример за това е, искам да го натъртя, е фактът, че в ERM-2 сме с Дания. Дания е там от 20 години. По никакъв начин няма намерение да приема еврото".

Разнопосочни са мненията на видинчани за еврото като национална валута, показа анкета на Радио ВИДИН.

Предстои да видим дали правителството ще поиска конвергентен доклад след приемането на тазгодишния бюджет.

Споделете

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

БНР подкасти:

Опозицията подготвя вот на недоверие през септември

Ще достигне ли Социалният план за климата до най-уязвимите българи?

Горещо политическо лято

Ще станат ли продължителните екстремни температури новата реалност?

Село Плешивец - трудолюбиви хора и желание за по-добър живот

"Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора..."

600 евро минимална заплата обещават управляващите - изпълнимо ли е?

За БНР

Радио Видин