Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Снимка: Радио ВИДИН


Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките. 

След алкохола и наркотиците, агресивното поведение, неспазването на Закона за движение по пътищата, качеството на пътищата и разсейването са други основни причини за пътни инциденти у нас според водачите, участвали в анкетата, обясни доц. д-р Зорница Тоткова. 

"Най-голяма част от изследваните лица всъщност посочват, че основна причина за възникване на такива катастрофи е употребата на алкохол и наркотици, на психоактивни вещества. Лицата са имали право да дадат само един отговор от повече от 10 възможности, затова те са се спирали на основната и най-важната причина за тях за възникване на катастрофи. На второ място, с много малка разлика в броя на изследваните лица, се нарежда агресивното шофиране и заплахата от друг участник в движението. На трето място се нарежда неспазването на правилата за движение по пътищата. На четвърто място водачите посочват качеството и състоянието по-скоро на инфраструктурата у нас. И на следващо място, което си заслужава да се коментира като причина е посочено разсейването от страна на водачите докато шофират..."

По думите на доц. д-р Зорница Тоткова притеснително е, че според мнозинството от водачите, участващи в анкетата, не е проблем превишаването на скоростта, стига това да е оправдано. 84% от водачите пък си признават, че използват телефон по време на шофиране.

"Анкетираните водачи в случая, така отговарят доста притеснително, като да речем за превишаването на скоростта, според 63% от водачите едва ли не излиза, че няма проблем да се наруши. И едва ли не могат да си позволят да карат с превишена скорост, стига това по някакъв начин да е оправдано... Тоест водачите някак си намират оправдание за това да превишават скоростта на движение и това ме кара да си мисля, че те ни си дават сметка за рисковете, които едно такова поведение носи след себе си. Същото важи и за разсейването по време на шофиране. В конкретното изследване е попитано дали се ползва мобилен телефон по време на шофиране. И всъщност 84% от всички водачи тук казват, че използват телефона по време на шофиране... Всъщност това е изключително опасно, по простата причина, че използването на телефон включва в себе си както визуалното разсейване, така и механичното разсейване. Тоест и погледът на водача се отклонява от пътя и ръцете се отклоняват от волана..." 


Според водачите, с които разговаряхме, високата скорост и лошото състояние на пътищата са сред основните причини за инциденти.

"Най-честите причини за ПТП - един път несъобразена скорост, другият път е лошото състояние на пътищата, пътищата са ни много зле... И телефоните разсейват много шофьорите, но най-вече несъобразено скорост и лоша пътна обстановка, това са  най-честите проблеми за катастрофи... Най-вече телефон и несъобразената скорост според мен. Лети, говори по телефона, изведнъж изпада в такава ситуация, в която не може да реагира и става ПТП... Общо взето по-старата генерация по-спазва правилника..." 

Какво показват данните за пътнотранспортния травматизъм до месец ноември 2024 г., колко са тежките пътнотранспортни произшествия, загиналите и пострадалите спрямо предни години? Отговори на въпросите получаваме от официалната статистика на МВР

"До месец ноември 2024 г. на територията на страната са настъпили 6642 тежки пътнотранспортни произшествия, при които са загинали 437 и са ранени 8365 участници в движението по пътищата, от които 1754 тежко, а 6611 леко. Спрямо същия период на 2023 г. тежките пътнотранспортни произшествия през 2024 г. са повече с 212, при загиналите се отчита намаление с 55, а при ранените - намаление с 11. При настъпилите през периода тежки пътнотранспортни произшествия са загинали 437 участници в движението по пътищата, разпределени по вид на участника, както следва: водачи - 260; пешеходци - 96; пътници - 81; няма загинали работници на пътя. Спрямо същия период на 2023 г. загиналите водачи са по-малко с 6, загиналите пешеходци са повече с 14, загиналите пътници са по-малко с 63. До месец ноември 2024 г. най-много тежки пътнотранспортни произшествия са настъпили в резултат на извършени нарушения от водачите - 6253 (94% от общите катастрофи), при които са загинали 385 (88% от всички 437 загинали). 

Данните за трите области от Северозапада -Видин, Враца и Монтана сочат 35 загинали при тежки пътнотранспортни произшествия. Разпределени както следва - 4 загинали в област Видин, 14 в област Враца и 17 в област Монтана. В област Видин се отчита над 70 % намаление на смъртните случаи спрямо същия период за 2023 г., когато са регистриани 16 загинали. В област Враца също има намаление - 6-ма загинали по-малко, в Монтана загиналите са 4 повече."

Според Института по пътна безопасност през 2024 г. са загинали 479 лица при тежки пътнотранспортни произшествия, ранените са 9046. Сравнителен анализ с данните от 2023 г. става ясно, че през първите пет месеца на годината жертвите намаляват средно с 22% спрямо 2023 година. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00