Подходящ модел за България ли е президентската република?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 4 февруари 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска. 

На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва да се мобилизира за подобно решение. Това заявиха във Видин представители на Гражданско движение за президентска република.

"Всички сме свидетели в последните години как държавата практически се разпадна, как държавността падна на едни ниски, потресаващи нива, как всички институции са разбити, как нищо положително не се случва. Проблемите, които в последно време рефлектираха върху цялата политическа система, са наслагвани от години и тяхното решение изисква кардинална промяна на държавата, на държавното устройство, за да се намери изход от тази задълбочаваща се криза. Това правителство беше сглобено по един нехигиеничен начин, то няма да даде резултат, то е правителство на компромиса. Изходът е един - ясна отговорност, мандат от избирателите, ясно и точно вземане на решения от фигура с високо обществено доверие, каквато може и трябва да бъде президентът", обясни председателят на местния Гражданския съвет на движението Иван Иванов, бивши народен представител от Видин. 

Част от Гражданското движение за президентска република е и Пламен Цветков от Видин, който обясни, че в началото на прехода е бил активен сътрудник на Съюза на демократичните сили, но след това се е разочаровал от случващото се на политическата сцена в страната:

"Отказах се да се занимавам повече с политика. Все се надявах, че нещо ще се промени и страната ще тръгне в по-добро русло и по-добро развитие, обаче, действителността показа тъкмо обратното - страната върви все надолу. По всичко личи, че управниците изпълняват чужди поръчки с цел разсипването на държавата, на българската нация и на българския език. Трябва да има човек, който да милее за България, да носи отговорност и да раздава справедливост. Не визирам никой, който ще бъде президент. Това ще решат онези 86% от населението, което не гласува за това статукво. Този, който бъде поставен от народа там, ще носи отговорност пред народа. Надявам се това да поведе страната напред."

Планът за преминаване към президентска република беше представен във Видин от Красимир Янков, инициатор и координатор на движението. Той е бивш депутат от БСП, а след това беше кандидат за депутат от партия "Български възход".

"Подготвяме се за събиране на подписи. След като съберем необходимите 400 хил. подписа за задължителен референдум, ние ще бъдем основата на инициативния комитет, който ще защитава в националното допитване позицията България да бъде президентска република. Ако референдумът е успешен, в което искрено вярвам, то политиците на статуквото ще бъдат задължени да насрочат избори за Велико Народно събрание за промяна на конституцията. Сред нас няма политически пристрастия, както и идеологическа рамка. Има желание за промяна на модела на управление. Трябва да имаме избран с мандат мажоритарно от целия народ човек, който да може, разбира се използвайки експертизата на нацията, бързо и своевременно да взема решения."

За съжаление, младите хора в България не се интересуват от политическите процеси. Това призна Красимир Янков, координатор на гражданско движение за президентска република и добави, че привържениците на идеята за преминаване към президентска република са предимно хора на възраст между 40 и 60 години. 

"Организационно се стараем да имаме своите ясни и разпознаваеми представители във всеки областен град. Сблъскваме се с това, че хората искат промяна, но нямат нужните аргументи защо точно президентска република. Това не е предпоставка за диктатура и авторитаризъм, а е по-висша форма на демокрация. На много други въпроси ние тепърва ще отговаряме. В момента си поставяме тази цел - да променим моделът, по който функционира страната, моделът на управление. Искаме да извървим този път и за следващите президентски избори да избираме президент в президентска република. Нямаме в платформата идеи да издигаме или да подкрепяме кандидат за президент. Често ми задават въпроса "Ами ако изберем Бойко Борисов, ами ако изберем Делян Пеевски, ами ако изберем Кирил Петков?" Гражданско движение за президентска република няма за цел да подкрепи никой от евентуалните кандидати от сегашните политици. Аз лично съм убеден, че следващият президент, ако успеем да направим тази промяна в конституцията, ще бъде избран с мнозинство при висока активност, защото тогава ще се гласува за личност, за човек, от който ще зависи управлението на страната, съдбата на България, и активността ще бъде висока. И мисля, че този човек ние все още не го познаваме..."

Идеята за въвеждане на президентска република у нас не е нова. През 2023 г. партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" също обяви, че иска референдум с такова искане, но претърпя неуспех, защото не бяха събрани необходимите подписи. Застъпници на президентско управление говореха са и хора, близки до държавния глава Румен Радев. Според политолога проф. Огнян Минчев обаче проблемът ни не е формата на управление, а по-скоро апатията на българския избирател:

"Присъдата на 2/3 от българското общество, че не желае да се занимава с политика дори и в ролята си на гласоподавател означава, че тази политическа система все повече увисва във въздуха, а тази система - системата на българската парламентарна република, може да бъде в добро състояние тогава, когато нейните основания са много по-ясно изразени. Подкрепа от 2/3 от обществото за политическите сили, което им дава ясен мандат да управляват обществото. Тогава, когато 1/3 от гражданите си дават труда да отидат пред урните, означава, че имаме пълзящ процес на делегитимиране на политическата система, който отваря пространства както за реформа на тази политическа система с цел завръщане поне на част на избирателите обратно към нея, така и за срутване в полза на неблагоприятни алтернативни варианти за управление на България. През последните няколко години имаме целенасочени опити от страна на президента и неговия щаб да се рекламира т.нар. президентска република, централизацията на властта в ръцете на един силен президент и т.н. Като имаме предвид в непосредственото обкръжение на България какви хора и какви политически формули създават подобни силни президентски режими - в съседна Сърбия например, да не говорим за Путин, за Анкара и т.н., струва ми се, че крехката българска демокрация ще бъде допълнително редуцирана, ако подобен вариант се случи и в България..."

На подобно мнение е и преподавателят по политически науки доц. Момчил Дойчев:

"Предлагат ни да сменим с президентска парламентарната система. Голяма глупост. Където имаме парламентарна система, независимо дали парламентарна монархия като Великобритания или парламентарна република като Германия, да не би те да са много зле, защото са парламентарни държави? Проблемът не е във формата на управление, не е във формалните елементи, а в същностната работа на нещата, тя трябва да бъде засегната, тя трябва да бъде атакувана, а не видимите с просто око и некомпетентно проявление на тази болест. Панацея няма. Тези, които предлагат панацея, са мошеници. Има тежък труд, за тежко лечение на едно тежко заболяване на демокрацията..."

Правени са и социологически проучвания по темата. Според изследване на агенция "Галъп" преди две години едва 1/4 от българите са привърженици на идеята в България да се въведе форма на президентска република. 47,5% са по-скоро несъгласни. Цели 28% не могат да преценят, което социолозите тълкуват като необходимост от широка и задълбочена разяснителна кампания по темата.

Повече - в прикачения звуков файл.