Трети март- дългият път от свободата на духа и мисълта до политическата свобода

"3 март е Национален празник и олицетворява националния идеал и българската мечта", каза Яна Жекова. 

"За мен 3 март не е просто дата или празник, а е морален ориентир. Той символизира не само политическата независимост, но и ценностите, върху които се гради едно свободно общество", смята Петко Андреев.

Личностите от онова време, които биха отличи младите хора са Антим I и Васил Левски.

"Те са изключително много, но аз бих казала една от 1879 година- Антим I, който е първият екзарх на Българската екзархия и тогава е председател на Учредителното народно събрание. Изпъква не само с това, че се застъпва за религията и в последствие църквата е движеща сила за България", заяви Яна Жекова.

"За мен личността, която ми е направила най-голямо впечатление от онзи период, е Васил Левски. Той дори да не доживява Освобождението има много голяма ценностна система. И той не е за мен просто революционер, а стратег и визионер. Идеите му надхвърлят епохата, в която той е живял и оставят морален компас за бъдещето", каза Петко Андреев.

"Както всички знаем, на 3 март е подписан предварителният, все пак да отбележим, Санстефански мирен договор между Русия и Османската империя, където вече може да говорим за свободна България, която след едни 500 години реално отново ще се появи на политическата сцена като самостоятелна държава."

Българският народ извървява дълъг път до своето Освобождение.

"Ние да не си представяме, че българите просто 500 години са седяли и са чакали някого и в един момент се случва чудото. Това абсолютно не е вярно. През целия период на османското  владичество, нали имаме Белоградчишкото въстание, имаме Чипровското въстание и още много други въстания до естествено апотеоза - Априлското въстание в крайна сметка. Така че този път е дълъг, но той не е без съпротива. И пак казвам, нали тук ролята на обикновения човек също е важна, защото и обикновеният човек по един или друг начин, така както е могъл, се е съпротивлявал срещу властта реално. Но е интересно да се отбележи, че самият период на възраждане всъщност започва не с какво да е, не просто хората започват и хващат пушките и тръгват на въстание. Има един дълъг процес, през който се преминава, през това да се създадат български училища, през това да се създаде самостоятелна българска църква и чак тогава, когато вече имаме изградено национално самосъзнание, което действително е силно и може да устои, се стига вече до въоръжените въстания и до Априлското въстание, и до политическата свобода. Т.е. първо идва свободата на духа, свободата на мисълта и след това идва и политическата свобода", каза още Кристина Божидарова.

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.