Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

публикувано на 18.04.25 в 11:10

Снимка: радио Видин

Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в община Георги Дамяново, област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия.

Селото има древна история. Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на Балканите. Така този край попада в границите ѝ. Мястото е златоносно, тъй като река Огоста има златоносни пясъци. Легендата разказва, че император Траян Август е идвал по тези земи, за да види златоносната река. Затова и реката е наречена на негово име Аугуста - Огоста.

В миналото тук се е добивала златна руда. Почни 15 км покрай река Огоста се виждат плаварските грамади с изхвърлени камъни още от римско време. Тези грамади камъни са обявени за паметник на културата през 1961 година.

Селото ни посреща с красива табела- червено сърце и надпис "Обичам Дълги дел". Надписът е по инициатива и с помощта на кмета Мирослав Митов, Надя Миткова, доктор Иво Боянов, Десислава Кръстева, а изпълнението е на семейство Румен и Ивелина Иванови.

Днес в селото живеят 102 - ма жители по постоянен адрес. Селото изненадва със своята приветливост, чистота и красота. За Дълги дел има книга- "Вековната история на село Дълги дел, легенди, предания, история, традиции, песни", автор е Анка Рангелова.

Цветелина Петкова е временно изпълняващ длъжността "кмет" на селото. Назначена е отскоро и до изборите на 15 юни ще отговаря за реда в селото.

"Живеят около 60 човека в селото. Понеже е дълго селото, така е наречено Дълги дел... Повечето хора пътуват до Монтана, където работят, тук няма къде да работят... Някога е имало комбинат за дървообработване на разклона за дива Слатина... Това е едно от най-хубавите села в общината... Почиствам с трима общи работници, пращат ми и от общината и ги разпределяме, за да се свърши работата-чистим тротоари, боядисваме...

Основният ни проблем е токът, има два ВЕЦ- а над селото и много пъти се пуска по-високо напрежение, уредите на хората горят, и това не е само за това село, а и за Говежда, в Дива Слатина също... Изплащат се щети, не знам какъв процент... Хората ме търсят за битови проблеми и неуредици... Работата на кмета е отговорна. Работим по различни социални програми ..."

В Дълги дел съборът е на 24 май, отсега се подготвят да посрещнат гостите си, като се почиства и създава добър външен вид.

В центъра на селото се намира красивата сграда на читалището и на кметството. Емблемата на кметството е изгряващо слънце над планински хребет. Тук се намира и сградата на НАРКООП, в момента на долния етаж е отворен магазин за хранителни стоки и други предмети за бита. Хората от селото са доволни от новата придобивка. Леля Василка е бивша самодейка от читалището, тя разказва за желанието й селото да продължи да се развива, като се съхраняват традициите:

"Живея тук вече 71 години, от 1954 година съм си тук. Голяма придобивка имаме - народен гастроном, цените са поносими за хората... Мая и Десислава Кръстева възстановяват нашите традиции. И това го правим, за да възродим селото, да го въздигнем... Селото ни е много хубаво... Аз съм самодейка от много години... Правим и празник на Балкана в местността "Младенин вир" всяка втора събота на месец август..."

Друга жителка, Снежанка, споделя, че Деси и Мая ги вдъхновяват и им дават кураж за живот, благославят ги за това, че възраждат отново традициите:

"Младите жени ни дават желание, хъс и енергия да живеем...Някога се спазваха всички традиции, винаги е имало музика, хора и до днес ги играем...И аз съм била самодейка, участвахме с обичая "Пеперуда" във Вършец...Добре, че имаме това магазинче, благословена да е Десислава! Природата ни е много хубава, водата е чиста и въздухът също, в гората е животът!"

Собственичката на магазинчето Десислава Кръстева, разказва за рода на баща си, който идва от далече и се заселва тук. Деси смята за свой дълг да запази спомена за своя род. Селото я вдъхновява и й дава спокойствие и закрила, радва се, че има възможност да работи тук и да прави хората щастливи:

"Реших да направя магазин, който съм кръстила на предците си "Народен гастроном Мишкови - фамилия Кръстеви". Мишкови съм от страна на моята баба, а Кръстеви от страна на дядо... Това място ме вдъхновява, дава ми спокойствие, един различен живот... На селото му липсва хубав път, това липсва от години ..."

В магазинчето идва и бившият кмет на Дълги дел- Виктор Рангелов. Бил е кмет на селото 13 години - 1981 до 1994 година:

"По мое време, когато бях кмет, се асфалтираха всички улици, пет чешми, над селото - зона за отдих, изградена с труда на местните хора с ентусиазъм, нещо като бригадирското движение... Седем моста се направиха, през 1985 година взехме първо място като благоустроено село... Имаше активен живот... Нищо не ни е давано даром, с много труд е направено всичко, но когато човек има желание, става... Нямаме поминък и нямаме млади хора."

Отиваме и до местността "Младенин вир", където река Огоста пада със силна струя, има студен дълбок вир. Казват, че тук някога са се заселили първите жители, защото им е харесало мястото и така възникнало и селището. Природата е невероятна, прохлада, зеленина, съчетани с песента на птиците и чистия въздух, това е най-ценното за едно населено място и за хората. Да се надяваме, че природата ще се съхрани такава каквато я виждаме и днес. Дано младите хора не забравят родното си място и да продължават традициите, да съхраняват българската памет.

Повече - в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

Галерия

Сталийска махала - там, където младите избират да останат

Продължава преходът към въвеждане на еврото

Как се променя пазарът на труда в Северозапада?

По-ниски ставки на ДДС за храни и лекарства предлага икономист

Каква реформа предвижда новият Закон за ВиК

Село Железна очаква завръщането на младите

Населението застарява, предприятията у нас не са подготвени за новите тенденции

За БНР

Радио Видин