Петко Петков, "Галъп": Този "подарък" от президента допълнително стабилизира правителството и го сплотява за еврото

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 13 май 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Извънредното обръщение на президента Радев, с което поиска референдум за еврото, вдигна градусите на политическото напрежение у нас. Остро реагираха премиерът Росен Желязков, от ГЕРБ, от ПП-ДБ. Против референдума се обяви и лидерът на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски. ДПС на Ахмед Доган декларира, че подкрепя европейския път на България. От ИТН заявиха, че ще гласуват "за" референдума, но не защото са против въвеждането на европейската валута, а защото подкрепят допитванията до народа. "За" ще гласуват и от "Възраждане", МЕЧ и "Величие". Крум Зарков - секретар по правните въпроси на държавния глава, пък подаде оставка в знак на несъгласие с предложението, което определя като конституционно недопустим въпрос.

"Това е търсен ефект от президента Радев. Дали ще бъде успешен? Този въпрос е риторичен, защото освен технологично, че има проблем с неговата формулировка, има и проблем с противоконституционност. Конституционният съд се е произнесъл отдавна по този въпрос и сега би следвало Народното събрание да отхвърли това негово действие. Въпросите за референдум трябва да бъдат задавани много внимателно, експертно и детайлно, защото понякога издават непрофесионалност и несериозност. Формулировката на този въпрос издава, че се е действало малко непрофесионално, бързало се е и като съпоставим с деня, в който беше съобщено, мисля, че политическата кариера на г-н Радев ще претърпи определени щети, но предстои да видим." Това коментира в "Посоките на делника" по Радио Видин изпълнителният директор на агенция "Галъп интернешънъл болкан" д-р Петко Петков и добави:

"Президентската институция е по-различна от останалите, по-представителна, мажоритарна и тя трябва да бъде по-балансирана в своите изказвания, отсъждания, действия, а виждате, че в момента г-н Радев се опитва да инициира въпрос за референдум, който е противоконституционен, т.е. изпадаме в хипотезата, че една от най-важните институции в българското държавно устройство, се опитва да зададе априори противоконституционен въпрос. Това е доста обидно за българското общество и не случайно един от юридическите експерти на президента подаде своята оставка. Т.е. една държавна институция търси политически ефект чрез своето действие. Това е укоримо. Ако е случайно и е плод на някакво недоразумение или дори глупост, е едно на ръка, но от друга страна, ако се търси политически дивидент от това, също доста хипотези биха се разгърнали. Предстои в бъдещите дни да се развие това действие. Обществото е леко объркано - г-н Радев само преди няколко седмици говореше други неща, свързани с еврозоната, сега говори категорично обратното. Т.е. необходимо е време обществото да осмисли казаното от това политическо лице."

Според социолога не са изключени и протестни действия срещу или в подкрепа на предложеното от президента Радев.

"Това дойде доста удобно за либералната общност, като нов враг. Бяха се поизчерпали вече с врага, който си бяха измислили в лицето на Делян Пеевски. Може би сега ще потърсят политически дивидент да нападнат Румен Радев по един или друг начин. Може да има протести и в обратната посока. Тази група в българското общество е много малка и тя ще опита да се сплоти. Може да опита да вменява на българското общество страхове, защото това е най-лесният начин в политиката да разрушиш нещо. Българските политици обаче трябва да се фокусират върху това да обясняват на обществото, че последствията от влизането в еврозоната са положителни. Да се опитват с нормални икономически аргументи да обяснят това." 

Курсът на развитие - пълноправно членство в ЕС, който бе поставен пред българското общество с много широк консенсус преди 20 години, продължава да е валиден, каза още Петков.

"Български политици през тези години обаче с насаждане на страх се опитваха да вменят доста сериозен евроскептицизъм, но все пак влизането ни в ЕС беше последната висша цел, която успяхме заедно като българи да постигнем и трябва да си спомняме това с хубаво. Българското общество пожела сам да влезе в ЕС, защото това е най-големият, сигурен, стабилен икономически и държавнически форум."

Петко Петков смята, че българските политици понякога изпитват трудност да обясняват на пръв поглед елементарни неща, като ползите от членството в еврозоната.

"Още от влизането ни в ЕС този разговор трябваше да продължи с това какво ще се случи с българската валута. Още при подписването на договора беше ясно, че ние ще приемем единната европейска валута, именно за да сме пълноценна част от този единен финансов пазар. Ако беше подходено по начин, че това ще повиши дори нашето национално самочувствие, ако беше обърнат разговорът върху положителните страни, този дебат сега нямаше да се води. Стар минус на българските политици е, че не обясняват много неща, а мислят, че априори те са известни на обществото. Това не е така - във всяко едно общество има групи, които се страхуват, не са достатъчно информирани, особено по икономически теми, и трябва да има повече разяснителни кампании и обяснения. Хубавото е, че дори заради тези събития сега е времето да започнем наистина реален разговор относно ползите от европейската валута."

Твърде черно-бяло звучи твърдението, че спорът за еврото е сблъсък Изток-Запад, смята социологът.

"Хората, които желаят да бъде въведено еврото в България, са по-скоро хората, които искат България да бъде силна, стабилна и нормално управлявана държава. Докато хората, които имат интерес България да не бъде част от еврозоната, са по-скоро хора с тактически умения, които желаят да има нестабилност. Българските кризи винаги са били съпътствани от финансови проблеми, т.е. ако имаме стабилна финансова система, българските политически кризи ще бъдат доста по-малко. Заради това такива политически играчи преценяват, че е по-добре да имаме рискована финансова система, от която може да се генерира политическа нестабилност, отколкото да имаме стабилна финансова система, с която ще можем да растем и българското общество да се интересува, както е в нормалните държави, все по-малко от политика, а да си гледа ежедневните неща."

Според социолога правителството в момента е стабилно.

"Макар и понякога да изглежда нелогично, правителството стои доста стабилно и има добра политическа подкрепа в 51-вия парламент. В момента всички казват, че вместо АПС ДПС-Ново начало вече подкрепя властта, но да не забравяме, че ПП-ДБ с поведението си също подкрепят правителството. В определени ситуации може да се окаже, че дори "Възраждане" може да подкрепи настоящото правителство по определени политики. Т.е. правителството се радва на доста добър комфорт, въпреки че на хартия е правителство на малцинството. Опозицията е раздробена, няма обща цел и не знае как да се позиционира. Този "подарък" от г-н Радев в петък допълнително стабилизира правителството, защото то трябва да бъде сплотено и да удържи на този натиск, за да изведе България до общата цел - еврозоната. Всъщност доста благоприятно се съчетават за него действията и от опозицията, и от г-н президента."

Политическата обстановка у нас вече се нормализира след поредицата от предсрочни избори, смята Петков.

"След идването на това правителство, съставено от доста различни представители, българската политика започна своята нормализация и ако успее да устои на натиска от по-източните поводи за конфронтация, има хоризонт поне до президентските избори другата есен."

Повече по темата, както и коментар на външнополитическите теми, можете да чуете в прикачения звуков файл.