Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

И еврото дълбоко раздели българското общество

Снимка: Радио Видин

Разделението в българското общество "за" и "против" еврото достига своя пик. Утре се очаква да бъде публикуван докладът за готовността на България за членство в еврозоната. За същото време в София е насрочен протест срещу приемането на единната европейска валута. 

Президентът Румен Радев заяви, че протестите, социологическите данни и обществените дебати ясно показват желанието на хората гласът им да бъде чут. По-рано той сезира Конституционният съд заради отказа на парламента да гласува предложението му за референдум дали еврото да бъде въведено у нас от 1 януари догодина. Държавният глава обясни, че не е против единната европейска валута, но според него в момента страната ни не е готова за членство в еврозоната. 

На 31 май в София и на други места в цялата страна се проведоха акции в защита на българския лев. Организаторите обявиха, че целят да покажат общественото несъгласие с плана за замяна на лева с общоевропейската валута, както и за провеждане на референдум по темата. Протест пред парламента се подготвя и за утре, когато се очаква конвергентният доклад за еврото. 

"Да блокираме парламента и когато дойде този еврокомисар или тези еврокомисари, ще видят истинското лице на България - българите, които не искат да бъдат третирани повече като поданици, ние сме граждани. Ние искаме просто да се запази демокрацията в нашата страна и референдумът трябва да бъде проведен. Народната воля в момента казва категорично не искаме българският лев да бъде унищожен", каза лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.

Икономистът доц. Григор Сарийски е сред най-големите противници на членството ни в еврозоната. Той също смята, че този въпрос трябва да се подложи на всенародно допитване.  Според него, има страни, които не бързат да приемат еврото, а и условията, които е приела България с договора за присъединяване към Европейския съюз, вече не са същите, както преди. 

"С влизането в еврозоната ние губим абсолютно всякакъв капацитет да управляваме паричното си предлагане. Паричната политика на общността обслужва винаги старните от ядрото и това ще доведе до допълнителна периферизация на България, както се случи с еврофондовете."

Редица други икономисти обаче смятат, че членството ни в еврозоната ще донесе само ползи за страната. Такова е мнението и на роденият във Видин университетски преподавател по финанси проф. Андрей Захариев:

"С приемането ни в еврозоната България получава зелена карта да бъде заедно с богатите държави и да решава съдбата на обединена Европа. Ние работим с модел на едно средно домакинство, където може да се очаква, че в рамките на до пет години ние ще имаме нетен ефект върху богатството и доходите на домакинствата в диапазон от 50 000 до 75 000 евро плюс. На ниво държава песимистичният сценарий сочи нарастване от седем до осем процента на Брутния вътрешен продукт (БВП), а по-реалистичния е това да се случи с около 10 процента. Така както Шенген беше едно очакване и предизвикателство и стана нещо позитивно, така и членството в еврозоната, ще се окаже нещо нормално, обичайно и нещо, което не трябва да ни притеснява." 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов акцентира на необходимостта от провеждане на разяснителна кампания относно приемането на еврото в България. По думите му, има хора, които се опитват да плашат населението и разпространяват негативна и невярна информация. 

При посещението си наскоро във Видин лидерът на "Продължаваме промяната" и Кирил Петков заяви, че се води целенасочена дезинформационна кампания срещу приемането на еврото у нас. Когато се видят реалните факти, гранични и туристически градове като Видин само може да спечелят от членството ни в еврозоната, заяви Петков.

Проф. Венелин Терзиев също смята, че естественото място на България е в сърцето на Европа, но въпреки това не бива българите да са лишавани от правото на референдум по важните за страната ни въпроси:

"Българите сме особен тип хора - обикновено разсъждаваме за проблемите не превантивно, а след като вече са се случили. Ако сега поставяме въпроса какъв икономически модел на развитие на България трябва да се случи, то твърде сме закъснели, защото вече сме предприели поредица от действия, които са се случили в последните десетилетия. Закъснялата реалност на въпросите, които си задаваме, създава особен дискомфорт в обществото. Естествено, че еврозоната дава добри перспективи на икономическия модел, който обуслявя процесите, които сме извървели досега. Ние сме член на ЕС, подписали сме съответните договори. По-сложен е въпросът по какви причини българите не са питани какво и как желаят да бъде сторено. Ако терминът плебесцит или референдум е важен, то е важно да се случва тогава и само тогава, когато има значение за негово случване. Много политици, социолози, анализатори създадоха впечатление, че българският народ не е достатъчно подготвен да участва в референдуми. Къде бяха политиците, политолозите, анализаторите, които така смятат, през последните години, за да създадат необходимите условия да подготвят народа да дава правилните отговори на въпросите на всенародно допитване? Политиките трябва да се правят от подготвени и хора, които умеят да вземат адекватни решения. Моето мнение за влизането в еврозоната е еднозначно - България е приела своя икономически модел на развитие и трябва да го следва, но за бъдещите промени народът ни, който наричаме често суверен, трябва да бъде питан, а политиките трябва да отговорят на изискванията на този народ, за да може той не просто да оцелява, а да се развива в променящите се общества..."

Последното проучване на европейския статистически институт Евробарометър, публикувано преди дни, разкрива най-високото ниво на доверие в Европейския съюз от 18 години насам и най-високата досега подкрепа за еврото. Нивото на доверие е най-високо сред младите хора. Проучването регистрира най-високата досега подкрепа за общата валута еврото както в ЕС (74 %), така и в еврозоната (83%). Според същото изследване обаче 50% от българите са против еврото, а 43% го подкрепят. В останалите държави от общността доверието към еврото расте. Експертите посочват, че исторически в почти всички държави непосредствено преди да влязат в еврозоната е отчетено по-високо ниво на скептицизъм и страх, още през първата година след това обаче трендът се обръща. 

Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00