Светлин Тачев: Правителството не може да бъде съборено

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Светлин Тачев в ''Посоките на делника'', 19 юни 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В кризисната за света ситуация политическата сцена в България продължава да бъде белязана от напрежение. 

Опозицията се обедини с призиви за оставка на министъра на вътрешните работи, а част от нея подготвя и вот на недоверие.

Част от обществото продължава да протестира срещу еврото. 

На 16 януари мандатът започна с думите, че не очаква толеранс, както и с обещания за законови промени. 

Какво постигна кабинетът "Желязков" след първите пет месеца? 

Успя ли управлението да върне доверието на гражданите? 

Ще се задълбочи ли политическата нестабилност в страната през горещите летни месеци? 

Възможно ли е кабинетът да бъде свален? 

Актуалното политическо статукво дискутираме със Светлин Тачев, политолог от социологическата агенция "Мяра".

Радио ВИДИН: Навършиха се точно 5 месеца откакто кабинетът на Желязков встъпи в длъжност. Това време като че ли беше изпълнено изцяло с темата за Еврозоната.

"Да, защото това е основна цел на правителството - нещо, което ги обединява, държи ги стабилно. Мисля, че и при Вас съм го казвал друг път: те играят за история. Просто получиха възможност, тъй като решението на Европа е политическо. От друга страна, самото правителство осъзна, че в този момент може да използва момента, за да завърши пълната евроинтеграция на страната. Естествено, че ще се запише в историята като правителството, което е вкарало страната в Еврозоната. Това е основната тема, по която се говори, но това е основното нещо, което обединява, което движи това правителство. Струва ми се, че на фона на това, че то е достатъчно стабилно от гледна точка на слабата и разпокъсана опозиция, ще прави точно това: ще се движи точно по линията на Еврозоната, за да може после да се поздрави с успех и да го използват този успех различните партии вътре в коалицията като претекст затова, че са се обединили, тъй като повечето са политически опоненти, при това някои от тях от над 10 години, като нещо, което ги е обединило, за да може да предвиждат страната, да завършат евроинтеграцията и да покажат, че е имало смисъл от това обединение и това правителство".

Радио ВИДИН: Все още виждаме в обществото, че темата за еврото по някакъв начин притеснява. В същото време обаче да погледнем ролята на президента Радев. Аз смятам, че доста често изказванията му са на място, но по конкретната тема се държи повече като партиен лидер, отколкото като държавен глава.

"Нормално е да има притеснения от гледна точка на влизането на страната в Еврозоната сред част от българското общество. Най-малкото, защото това не е влизането в Шенген. В Шенген нямаше чак такива притеснения, ако си спомняте, чак такива сътресения, хората бяха наясно за какво става на въпрос, свободното пътуване, свободното преминаване на границата. Докато Еврозоната е свързана най-вече с джоба на българина, с личните му финанси, с въпроси, дали няма да има сътресения? Това е голямата опасност, голямата тежест, която ще понесе правителството: най-важният момент, разбира се, е преходният период към изцяло преминаването към валутата евро, но през това време правителството трябва, задължително е, да подсигури основа, на която обществото ни да премине без особени сътресения, за да може да предотврати негативен ефект. Насетне има достатъчно контролни органи, които трябва да работят по тази тема. Всяко сътресение ще се използва от опозицията, ще се използва от президента Радев. А той използва темата доста рисково, поне според мен. В даден момент, ако всичко мине без проблем, темата някак ще изчезне. Ако има сътресения, той може и да се възползва, при най-малкото сътресение със сигурност ще има негодувание сред хората, а той може да се възползва от това нещо. Разбира се, при политически сътресения, той има шанса в даден момент, ако слезе на политическата сцена, да предизвика вълна, която да го подкрепи. Колко ще е голяма тя? Можем само да спекулираме. Тепърва има много време, докато се стигне дотам. Темата наистина е много поляризираща, може да се използва и от двете страни. Ако няма проблеми, правителството може спокойно да отчете факта, че се е справило. Обаче ако не успее, това е големият риск пред тях, тогава не само Възраждане, но и партиите, които искат най-малкото отлагане на Еврозоната, както и президентът, могат да се възползват на по-късен етап да капитализират подобно нещо".

Радио ВИДИН: Десницата подготвя вот на недоверие. Почти сигурно той обаче няма да мине. Къде е целта? По-скоро такава стъпка дава кредит на доверие към кабинета.

"Това е новият исторически компромис, аз така го наричам. ППДБ правят нов исторически компромис. Защо? Защото в България имаше период, в който имаше серия от протести, които бяха и социално насочени, не към правителството, но по конкретни казуси: желание за съдебна справедливост, за промени в Наказателния кодекс. Това бяха едните протести, докато вторите такива бяха тези, организирани за съдебна реформа от Правосъдие за всеки. Малко или много, но обединяваха всички тези други протести от гледна точка на искания. Тогава ми се струваше, че може да се завърне битката статукво/промяна, при която ППДБ да се възползва. В случая обаче темата за Еврозоната и за пълната евроинтеграция на страната направи така, че ППДБ взе стратегическо решение да забави натиска върху правителство, за да може страната да се евроинтегрира докрай. Те след това, заявиха след излизането на конвергентния доклад, че ще подадат вот на недоверие. Виждаме обаче, че при двете политически формации има разминаване. Защо? Демократична България винаги е била малко по-колабороционистки настроена спрямо ГЕРБ. Това се вижда и от изказвания на някои нейни членове, даже нейни лидери по-скоро, които казват "Борисов трябва да го освободим от Пеевски", тоест там се вижда едно положително отношение към ГЕРБ. А Продължаваме промяната, винаги в тези среди е имало едни така малко по-непримирими, които все пак говорят за вот на недоверие по-активно. Това разминаване доведе до момента, в който може да има задълбочаване на противоречията вътре, а те да доведат до по-голямо напрежение вътре в коалицията. Те и по принцип вътре в тях има отдавна разминаване, личи си. От друга страна, подобно действие точно сега може да се използва от управляващите, които да кажат "ето, те подкопават пътя на страната към Еврозоната"... и в момента ППДБ са в много патова ситуация. Ако запазят някаква форма на неутралитет, при която ще има форма на търпение към кабинета, най-малкото докато влезем в Еврозоната... това може да се използва срещу тях, че поддържат кабинета и то при факта, че тези протести на Правосъдие за всеки, които въпреки че не са организирани от ППДБ, все пак част от привържениците им участват в тях, но бяха под надслов "Пеевски вън от властта". Това е парадоксално, защото те не заявяват, че не искат да събарят кабинета, но в същото време искат една от формациите, която подкрепя - да не го подкрепя. Това трябва да даде някаква алтернатива, тоест "ние сме тези, които биха подкрепили", но те не дават алтернатива, а това допълнително създава проблеми и парадокс. Затова ситуацията е много патова за тях. Ако тръгнат да правят вот на недоверие, изобщо започнат действия срещу кабинета преди официалното влизане на страната в зоната, това може да се използва срещу тях, че дестабилизират кабинета, да се ползват различни опорки, както стана модерна тази дума: че подкрепят чужди сили и тем подобни. Това е възможност обаче да бъдат отново припознати като формацията, която за пореден път прави компромис. А това може да доведе до електорален отлив. Спомняте си, че след Сглобката между ППДБ и ГЕРБ-СДС с подкрепата на ДПС, след това на изборите имаше отлив от близо 50 %. Тоест половината. В много трудна ситуация са. Трябва да видим как ще се развият нещата".

Радио ВИДИН: Говорейки за Дясното, което твърде често не е толкова обединено, колкото изглежда, да си спомним, че през следващата година ще се бележи край на епохата Радев. Предстоят президентски избори. Десницата ще намери ли такава обединителна фигура, каквато започна да търси?

"Десните в България, доколкото ППДБ са десни, защото вътре това е един конгломерат от различни формации с различни политически виждания, но ако ги вземем като демократичната общност: те обичат да използват едни романтични спомени от миналото, в което се събират, действат заедно. Това обаче е само фоново, ей така за пред обществото. По-важното е могат ли да изберат единна кандидатура, която да не доведе до поредни сътресения вътре в тази общност? Винаги, когато се стигне до избор на кандидат, дотам да се редят партийни листи на коалицията, там винаги има проблем в тази общност, защото всеки иска да наложи своя кандидат. Затова там големият проблем е могат ли да се разберат. Другото, което е, каква фигура биха избрали. Дали тя ще се насочи към твърдите ядра или точно обратното: ще търсят компромисна фигура, която да е разпознаваема и в широката периферия, за да могат да съберат по-голям потенциал за подкрепа. Разбира се, това тепърва ще се види. Не е невъзможно, но много зависи от настроенията вътре в самата коалиция".

Радио ВИДИН: Виждаме опити от страна на властта да се бори със ситуацията по пътищата, да се бори със системата в МВР. Достатъчно ефективно ли изглеждат тези действия?

"Необходимо е да се насочи натам вниманието, да се работи по тази тема, която е различна от гледна точка на това, че проблемите с войната по пътищата не са само свързани с действията на МВР, но и със самосъзнанието на шофьорите. Двойствен е процесът. Трябва да се затегнат мерките за сигурност, рестрикциите, но трябва и да има самосъзнание при шофьорите. Що се касае до вътрешното министерство - на фона на това, че все пак имаше ръст в увеличението на заплатите им, редно е да има засилен контрол вътре в самите структури на полицията, да се търси качество. Когато увеличаваш заплатата на някого, би трябвало да търсиш по-високо качество. Там тепърва явно започва някакъв процес, а дали той ще е положителен или отрицателен - ще се види".

Радио ВИДИН: Каквото и да е управлението, трябва да се признае, че в момента световната ситуация изглежда доста притеснителна, заплашителна. Как влияят тези процеси на българското политическо пространство?

"Най-малкото това, което се случва вече не само в Украйна, но и в Близкия изток, тоест край нас се водят две войни. Това естествено донякъде действа и стабилизиращо за кабинета от гледна точка на това, че се търси някаква сигурност. В подобен период политически сътресения в страната, период, в който като че ли започна да се успокоява обществото, биха подействали деструктивно от гледна точка стабилността в страната. Струва ми се, че въпреки че това правителство няма особено доверие към себе си, обществото на този фон като че ли му дава някаква търпимост, за да има стабилност".

Радио ВИДИН: Ако трябва да бъдем акуратни, нали, ако след някоя друга седмица отидем отново на избори, пак няма да се излъчи нещо по-различно. В момента уж се работи по темата за еврото, по проблемите. Не отричам демократичните права на народа, но в един момент трябва да се спре с тези непрекъснати гласувания.

"Просто избори в момента няма да произведат нещо ново. За да има нещо ново, трябва да има нов политически субект, който към момента не се вижда, поне не в краткосрочен план. Вероятно затова не се и бърза с предсрочни избори. А и самото правителство в момента в ситуацията, в която се намира, получава достатъчно възможност да си управлява колкото пожелае с подкрепата на ДПС-Ново начало. На практика то не може да бъде съборено. Може да се разпадне в момента, в който самата коалиция реши, че повече не иска да има управление. Това им дава комфорт, с който могат да управляват. Ако искат, могат да изкарат и пълен мандат. По никакъв начин не могат да бъдат съборени. Но този комфорт, разбира се, дава и едно измамно чувство, в което колкото повече стоят в комфорт, толкова повече започва да се натрупва отдолу недоволство, особено ако властта бърка. Това сме го виждали назад в годините и с кабинета Борисов 3. Колкото повече управлението има комфорт, но допуска грешки без да ги решава, толкова повече отдолу започва да ври и кипи. Това нещо в даден момент при едни избори в бъдеще може да произведе нов политически субект, който да се появи на сцената. Тогава първо търсенето ще е по-голямо и ще има размествания на политическата сцена".

Радио ВИДИН: Във всеки разговор между нас засягаме проблема на демокрацията на роден терен. Не можем да подминем пропагандата - дали руска, дали някаква друга... Демокрацията у нас от пропагандата ли е застрашена или просто от неспособност да функционира?

"Мога да кажа, че аз съм оптимист, понеже изследвам процесите в демокрацията, в демократичната политическа система. Тя има свойство да се регенерира. На моменти виждаме, че тя изпада в кризи, че е застрашена, но в същото време има способността да се възстановява точно тогава, когато е най-много застрашена. В случая мисля, че българската демокрация, въпреки че е в криза, която не е от днес, а от десетилетие, все пак на този етап, говорили сме го и предишни пъти, не е застрашена от гледна точка на пропаганда. Пропагандата се използва в ерата на технологиите и на изкуствения интелект, като ще продължи да се използва, ще се засилва, защото започва да се размиват границите между истината и пост истината, но въпреки всичко - това не може да повлияе толкова върху самите институции. Разбира се, може да влияе върху избирателния процес, но това са проблеми, които не са свързани със самата политическа система, а с образованието, казано най-общо. Тоест когато има невежество, тогава и подобни неща навлизат много по-лесно в политическото и обществено пространство. До голяма степен то е свързано и с ядрата на политическите сили, защото там, няма смисъл да се лъжем, колкото по-твърдо е ядрото на една политическа сила, толкова по то не чува друго, освен това, което говори партийният лидер. За разлика, от периферията, от мнозинството. Виждате, че то става все по-голямо и все така отказва да гласува. За мен това са и оздравителни процеси. Българският народ винаги е бил леко скептичен, даже не леко... това, разбира се, има исторически корени. Ние винаги сме били, малко или много, недоверчиви към всяко едно управление, което е идвало на власт, говоря от Освобождението до наши дни. Този здравословен за мен скептицизъм, това здравословно недоверие, е възможност да се борим с всякакви такива възможности за пропаганда, за дезинформация. Колкото по-доверчиво и политически активно общество, толкова по-лесно то може да бъде манипулирано чрез пропаганда. В момента, в който ти си недоверчив към всичко, естествено ти подлагаш под въпрос абсолютно всичко. Това е една от здравословните ни народопсихологически черти на народа".