Имаме ли нормален достъп до информация?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 24 юни 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Това, което се случва по света и у нас през последната година, не е от най-вдъхновяващите събития. Неща, за които имахме надеждата през последните 35 години, че никога няма да се завърнат, започват да се завръщат и да се опитват да проникнат в нашия дом. Поставя се под въпрос ролята на гражданските организации, започнаха да се възобновяват фашистки маршове и опити да се нарушават основни права на хората, а онези неправителствени организации, журналисти и активни граждани, носители на свободата на словото и на борбата за повече демокрация да бъдат представяни като "врагове и шпиони". Тази враждебна среда трябва да бъде отчитана и е необходима специфична мобилизация да се борим за върховенството на правото, защитата на основните права и демокрацията." Това заяви адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация" (ПДИ), при представянето на 25-ия годишен доклад на организацията.

Всяка година между 10 000 и 15 000 граждани и неправителствени организации подават заявления към администрациите по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Част от тях обаче продължават да получават различни откази, поясни Гергана Жулева, председател на Управителния съвет на Програма "Достъп до информация":

"За 2024 година са 13 018 заявленията, докладвани в самоотчетите на администрацията в системата на изпълнителната власт. Заявленията се подават най-много от граждани, на второ място са неправителствените организации, на трето място са фирми и накрая са журналистите. При нас постъпват най-често казуси, при които администрацията твърди, че исканата информация не е обществена. Не съм срещала случай, в който съдът да е решил, че искана със заявление информация не е обществена информация, тъй като всяка създавана и съхранявана от администрацията информация е обществена информация, с изключение на тази, която подлежи на ограничения, предвидени в закона. Но и тези ограничения подлежат на баланс на надделяващия обществения интерес. Смятаме и че на секциите "Достъп до информация" на интернет страниците на администрациите трябва да се обърне по-сериозно внимание, тъй като последното проучване показва, че само 36 от 560 институции поддържат изискващото се по закон съдържание в тези секции."

Програма "Достъп до информация" от десетилетия предоставя правна помощ на граждани, получили отказ от институциите да получат интересуващите ги данни. 

"154 случая са постъпили през 2024 година за консултации в ПДИ. Както обикновено, най-много към нас са се обръщали граждани - 83 случая, на второ място са журналисти от централни и местни медии - 28 случая и неправителствени организации с 27 случая. В 5 случая сме били потърсени от общински съветници, 4 пъти са ни търсили за консултация служители от администрацията. Случвало се и да ни се обади служител от администрацията, който да поиска съвет как да откаже информация, но ние го разочароваме с това, че такива консултации не даваме. През годината са постановени 48 съдебни акта по дела, водени с подкрепата на ПДИ, с 41 решения и 7 определения. В 35 случая съдът се е произнесъл в полза на търсещите информация, в 8 случая - в полза на администрацията и в 5 случая частично - част от отказа е отменен, част от жалбата е отхвърлена", обясни адв. Кирил Терзийски от правния екип на ПДИ.

Законът за достъп до обществена информация през годините става все по-популярен и използван в защита на гражданските права у нас. Това каза за Радио Видин адв. Стефан Ангелов.

"Докато преди години повечето дела по ЗДОИ бяха водени от екипа на ПДИ, то сега много по-голяма част от делата са водени от граждани срещу отказите. Т.е. наблюдава се развитие на правото на достъп до информация, което е все по-признато от все по-широк кръг български граждани."

Юристът от екипа на ПДИ добави, че продължаваща практика администрациите да отказват достъп до информация се дължи на различни причини.

"От една стана е нормално да има откази от администрацията, защото това показва, че темите, по които се търси информация са щекотливи и понякога неудобни. Статистиката показва, че около 3/4 от всички дела, които са заведени срещу откази на достъп до информация, са оборени и са отменени от съда. От друга страна наблюдаваме някои продължаващи вредни практики, като мълчаливите откази, напоследък администрациите опитват да мотивират отказите си с това, че търсената информация не била обществена, т.е. не била такава, която се създава и съхранява от администрациите при извършването на техните задължения. Друг път се опитват да мотивират отказите си с това, че имало някакви трети лица, които са много "заинтерсувани и техните интереси биха били увредени", ако се предостави информацията. Но тези откази в много голямата си част падат в съда."

В годишния доклад на Програма "Достъп за информация" са дадени редица препоръки за подобряване на средата по отношение на достъпа до информация. 

"Като цяло Законът за достъп до обществена информация и съдебната практика, създадена покрай него, са едно от достиженията на българското общество и на българската правна система. Достъпът до съд е доста лесен, държавните такси не са високи, за да заведе човек дело срещу отказ на информация и ако е прав, печели делото. Така че е положително натрупването на съдебна практика по ЗДОИ и смятаме, че засега сериозни изменения в Закона не са необходими. Нашите препоръки са насочени от една страна България да подпомогне в международно отношение развитието на правото на достъп до обществена информация като се присъедини към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи. Другите ни препоръки са свързани с някои ограничения от Наказателно-процесуалния кодекс - прословутата "следствена тайна", която прокуратурата се опитва да използва като "наметало", което да прави невидими всички действия на прокуратурата. Тук виждаме възможност за изменение в законодателството, което би било позитивно за достъпа до информация. На други места виждаме възможности за уточнения в практиката по прилагането, както и в самия Закон за защита на класифицираната информация, където е хубаво да се детайлизира, че информацията, която разкрива нарушения, престъпления или корупция не трябва да бъде защитена като класифицирана информация", обясни още Стефан Ангелов.

Той допълни, че неправителственият сектор изпитва сериозни трудности да оцелява в съвременните реалности, което влияе негативно на развитието на гражданското общество у нас.

"Изпитваме сериозни трудности относно продължаването на нашата дейност и осигуряване на финансиране за защита на това, което в България се е доказало като най-ефективната част от българската правна система и което е най-ефективното оръжие в ръцете на гражданите, с което те могат да предизвикат реакция, да поискат отчетност и да накарат администрацията да действа, защото всички останали нормативно заложени лостове работят по-слабо. Срещаме все по-силни опити от страна на някои партии, които се опитват да прокарат законодателство срещу някакви мними "чуждестранни агенти" подобно на мракобесни режими от Изтока. Тези хора не разбират, че ние работим за българските граждани и с българските граждани. Но ние от 1996 година насам продължаваме борбата си срещу опитите да бъде затворена устата както на гражданите, така и на журналистите, така и на неправителствените организации, които искат повече отчетност, повече прозрачност и по-голяма отговорност на политиците спрямо хората, които са ги избрали и които са българските граждани."

Институциите у нас продължават опитите си да крият от обществото информация, показват анализите на Програма "Достъп до информация". Има обаче и положителни примери. Видинската Община Ружинци бе отличена от Програма "Достъп до информация" с наградата "Златен ключ" за приноса си в областта на свободата на информация. 

"Всяка институция трябва да бъде прозрачна, защото тя ползва, управлява и създава публичен ресурс. Очакванията са публични и общественият интерес е публичен, така че трябва да бъде публична и работата на всяка една институция, независимо каква е тя", смята кметът на Ружинци Александър Александров.

Повече - в прикачения звуков файл.