Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще подпомага ли санирането Националният декарбонизационен фонд

Снимка: БГНЕС

Започва саниране на блокове по първия етап от Плана за възстановяване и устойчивост. Над 4 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в страната до края на 2029 г. В тази сметка са включени средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход на Програма "Развитие на регионите" 2021-2027 г. и втория етап на Националната програма за енергийна ефективност, която ще стартира до края на т.г. В момента тече изпълнение на одобрените 1038 проекта по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), чрез които около 150 000 български граждани ще имат възможност да обновят жилища си. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

България няма да загуби нито лев за саниране на многофамилните жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост. На път сме да постигнем договореност с Европейската комисия 100% от планираните дейности по Етап 1 и 2 на програмата да се реализират със съдействието и на Българската банка за развитие. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Той допълни, че вторият етап на Националната програма за енергийна ефективност ще е на стойност 2,5 млрд. лв. и ще продължи да инвестира в енергийна ефективност на жилищните сгради в страната. 

Със средства от Плана за възстановяване и устойчивост, от етап 1 в Кула ще бъде саниран един блок. Приключила е процедурата за избор на изпълнител. В момента тече процедура по изготвяне на работния проект за прилагане на енергоефективните мерки. Това каза пред Наско Цанов Илинка Найденова от общинската администрация в Кула.

Процесът по саниране на сгради може да бъде подпомогнат от Националния декарбонизационен фонд (НДФ). Той обаче стои замразен вече над 2 години, въпреки че проектът е ключов за зеления преход на България и трябваше да е готов до края на 2024 г. 

Националният декарбонизационен фонд е замислен като инструмент за финансиране на енергийна ефективност, насочен към домакинства, общини и малък бизнес, с гъвкава комбинация от грантове, заеми и гаранции. В разработването му участва Марко Марков- експерт в сферата на енергийната ефективност и финансирането на проекти за енергийна ефективност, с опит над 15 години предимно по международни проекти, той е международен експерт по устойчиви финанси, част от авторския екип на Климатека. 

"Съществува единствено като концепция поне засега, като някакво намерение. Той би трябвало да се превърне в основния механизъм в ръцете на държавата, който да подпомага изпълнението на дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 година, това не национален документ български. А и също така и да подпомага постигането на целите за декарбонизация на сгради и цялостно на икономиката на България, да подпомага правителството в тези ангажименти, които са поети към Европейския съюз. Идеята е всъщност, че той би трябвало да бъде нещо повече от финансов механизъм, той би трябвало да бъде един координационен център на политики, естествено да управлява различни източници на финансиране, да създава финансови инструменти, да работи в партньорство със съществуващите финансови институции, но трябва да подпомага и общо развитието на пазара за енергийна ефективност. Да създава вътрешен капацитет в държавата, да осигурява качествени проекти за енергийна ефективност и декарбонизация и също така да популяризира идеята за енергийна ефективност", обясни Марко Марков.

Общо 70% от дейността на Националния декарбонизационен фонд би трябвало да бъде свързана с осигуряване на финансиране, подготовка на финансови инструменти и предоставяне на финансова подкрепа. Страната ни трябва да изгради ефективен, устойчив и социално справедлив модел за финансиране на енергийната ефективност на сградите. Това са и очакванията от страна на Европейската комисия.

Много е важно да се инвестира в административен ресурс, както и да се действа рационално от финансова гледна точка. Трябва да се избягва порочната практика на пръскане на публичен ресурс. Националният декарбонизационен фонд ще изсветли процеса на финансиране на декарбонизация, подчерта Марко Марков.

Според експерта по устойчиви финанси колкото по-бързо се операционализира един такъв фонд, толкова по-бързо ще може повече хора да имат достъп до финансов ресурс да си обновят сградите. В България под 10%  от всички многофамилни сгради са санирани за последните 10 години. 

Енергийната ефективност е инвестиция- това не би трябвало да бъде подарък, смята Марко Марков.

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06