Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще подпомага ли санирането Националният декарбонизационен фонд

Снимка: БГНЕС

Започва саниране на блокове по първия етап от Плана за възстановяване и устойчивост. Над 4 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в страната до края на 2029 г. В тази сметка са включени средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход на Програма "Развитие на регионите" 2021-2027 г. и втория етап на Националната програма за енергийна ефективност, която ще стартира до края на т.г. В момента тече изпълнение на одобрените 1038 проекта по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), чрез които около 150 000 български граждани ще имат възможност да обновят жилища си. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

България няма да загуби нито лев за саниране на многофамилните жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост. На път сме да постигнем договореност с Европейската комисия 100% от планираните дейности по Етап 1 и 2 на програмата да се реализират със съдействието и на Българската банка за развитие. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Той допълни, че вторият етап на Националната програма за енергийна ефективност ще е на стойност 2,5 млрд. лв. и ще продължи да инвестира в енергийна ефективност на жилищните сгради в страната. 

Със средства от Плана за възстановяване и устойчивост, от етап 1 в Кула ще бъде саниран един блок. Приключила е процедурата за избор на изпълнител. В момента тече процедура по изготвяне на работния проект за прилагане на енергоефективните мерки. Това каза пред Наско Цанов Илинка Найденова от общинската администрация в Кула.

Процесът по саниране на сгради може да бъде подпомогнат от Националния декарбонизационен фонд (НДФ). Той обаче стои замразен вече над 2 години, въпреки че проектът е ключов за зеления преход на България и трябваше да е готов до края на 2024 г. 

Националният декарбонизационен фонд е замислен като инструмент за финансиране на енергийна ефективност, насочен към домакинства, общини и малък бизнес, с гъвкава комбинация от грантове, заеми и гаранции. В разработването му участва Марко Марков- експерт в сферата на енергийната ефективност и финансирането на проекти за енергийна ефективност, с опит над 15 години предимно по международни проекти, той е международен експерт по устойчиви финанси, част от авторския екип на Климатека. 

"Съществува единствено като концепция поне засега, като някакво намерение. Той би трябвало да се превърне в основния механизъм в ръцете на държавата, който да подпомага изпълнението на дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 година, това не национален документ български. А и също така и да подпомага постигането на целите за декарбонизация на сгради и цялостно на икономиката на България, да подпомага правителството в тези ангажименти, които са поети към Европейския съюз. Идеята е всъщност, че той би трябвало да бъде нещо повече от финансов механизъм, той би трябвало да бъде един координационен център на политики, естествено да управлява различни източници на финансиране, да създава финансови инструменти, да работи в партньорство със съществуващите финансови институции, но трябва да подпомага и общо развитието на пазара за енергийна ефективност. Да създава вътрешен капацитет в държавата, да осигурява качествени проекти за енергийна ефективност и декарбонизация и също така да популяризира идеята за енергийна ефективност", обясни Марко Марков.

Общо 70% от дейността на Националния декарбонизационен фонд би трябвало да бъде свързана с осигуряване на финансиране, подготовка на финансови инструменти и предоставяне на финансова подкрепа. Страната ни трябва да изгради ефективен, устойчив и социално справедлив модел за финансиране на енергийната ефективност на сградите. Това са и очакванията от страна на Европейската комисия.

Много е важно да се инвестира в административен ресурс, както и да се действа рационално от финансова гледна точка. Трябва да се избягва порочната практика на пръскане на публичен ресурс. Националният декарбонизационен фонд ще изсветли процеса на финансиране на декарбонизация, подчерта Марко Марков.

Според експерта по устойчиви финанси колкото по-бързо се операционализира един такъв фонд, толкова по-бързо ще може повече хора да имат достъп до финансов ресурс да си обновят сградите. В България под 10%  от всички многофамилни сгради са санирани за последните 10 години. 

Енергийната ефективност е инвестиция- това не би трябвало да бъде подарък, смята Марко Марков.

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00