Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Трябва ли да пестим енергия?

2
Снимка: Архив, БНР

Енергийното потребление на домакинствата в ЕС и България спада през 2023 г., отчита Евростат. През същата година домакинствата в евросъюза са използвали 9,6 милиона тераджаула енергия. Това представлява намаление от 5,6% спрямо 2022 г., когато са регистрирани 10,1 милиона тераджаула, показват най-новите данни на Евростат, публикувани на сайта на статистическата агенция. Данните показват втора поредна година на спад след рекордните 11 милиона тераджаула, отчетени през 2021 г. През 2023 г. домакинствата са представлявали 26,2% от крайното потребление на енергия в ЕС. По-голямата част от крайното потребление на енергия на домакинствата в ЕС е покрито от природен газ - 29,5%, и електроенергия - 25,9%. Възобновяемите енергийни източници осигуряват 23,5% от крайното потребление. Ще продължи ли да расте цената на енергията и какви са бъдещите алтернативи? 

Според Евростат, най-голямата част от енергията, използвана от домакинствата в Европейския съюз през 2023 г., е отивала за отопление на жилищата - 62,5% от крайното потребление на енергия в жилищния сектор. Енергията, използвана за отопление на вода, заема второ място в енергийния баланс на домакинствата - 15,1%. Това означава, че отоплението на помещения и вода следователно представляват 77,6% от крайната енергия, консумирана от домакинствата през 2023 г. Електричеството, използвано за осветление и захранване на електрически уреди представлява 14,5% от домакинствата в ЕС (и изключение на електричество за захранване на основните системи за отопление, охлаждане или готвене). През 2023 г. домакинствата в България са използвали 85 686 тераджаула енергия, което представлява намаление с 4,2% спрямо регистрираните през 2022 г. 89 488 тераджаула. Какво означава това? Потърсихме за коментар Антон Иванов, член на Управителния съвет на Български енергиен и минен форум с над 30 години опит в енергийния сектор на България, включващ работа в Техническия университет в София, управление на проекти в областта на ядрената и конвенционалната енергетика.

"Евростат мери доста широк кръг от показатели, но с едно изоставане повече от година, като сега коментираме 2023 година. Тук трябва да отбележим, че факторите, които влияят върху потреблението по-скоро са свързани с икономическото състояние в Европейския съюз, което през 2023 година не беше добро и в този смисъл потреблението на енергия се дължи на икономическите фактори. Трябва също да отбележим, че 60% от енергията, която домакинствата потребяват е за отопление, а 2023 година беше сравнително топла година. Съответно, след като е консумирана по-малко енергия за отопление, това се отразява в съществена степен върху данните, които получаваме от Евростат."

Либерализацията на енергийния пазар у нас бе отложена засега, но въпреки това цената на електроенергията отново бе повишена от вчера - 1 юли, средно с около 3%. Какво ще се случи с тази цена след евентуалното ни присъединяване към еврозоната - това попитахме още енергийния експерт Антон Иванов:

"Според мен отлагането на либерализацията на енергийния пазар е фактор, който ще се използва по всякакъв начин от правителството да задържа ръста на цените на електрическата енергия, което означава, че хората не трябва да се безпокоят. Няма да се допусне съществено увеличение на цените на електрическата енергия. Когато говорим за 4% увеличение, трябва да отбележим, че това беше на шестмесечна база, а на годишна база имаме по-голямо увеличение, което е от порядъка на 14%, тоест ние вече забелязваме един ръст, който съответства на общия ръст на цените на електрическата енергия в Европейския съюз, въпреки че България остава с едни от най-ниските цени на електрическата енергия."

В началото на седмицата от Община Видин обявиха, че вече може да пристъпи към сключване на договори с фирмите изпълнители за подмяната на отоплителни уреди. Това стана след като Върховният административен съд излезе с решение, че изборът на комисиите участвали в избора на изпълнители за подмяна на отоплителните устройства на дърва и въглища с термопомпи и климатици е правилен. На обжалване не е бил подложен изборът на изпълнители относно подмяната с отоплителни устройства на пелети, това обясни заместник-кметът Десислава Тодорова:

"Към момента са обходени близо 3000 домакинства, като остават още около 800. Одобрените домакинства, преминали административно съответствие са 3779 на брой, като от тях 153 са пожелали техният стар отоплителен уред на дърва и на въглища да бъде подменен с пелетно устройство, термопомпи са пожелали 12 домакинства и останалите 3504 домакинства са пожелали климатици."

Попитахме видинчани трябва ли да се пести енергия и икономисват ли в домакинствата си.

"Не, даже не ползвам и нощна енергия, защото и тя е много късно. Не включвам нищо през нощта и не ползвам нощна електроенергия. Трябва да се пести енергия, който може, трябва да го прави. Лошото е, че сега пак има увеличение на тока. Аз поне не пестя и се отоплявам на климатик... При мен крушката си свети цял ден. Аз не пестя... Трябва да се замислим, трябва. Да не останем без ток, както едно време - два часа имаше и два часа нямаше ток."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00