Антикварната книжарница на Анжела

Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция". Завършва я с отличен успех.

Сега тя е "господарката" на неговата книжарничка във Видин. Просто, защото обича книгите. Не само ги обича, но и се грижи за тях. Все пак говорим за издания и от миналия век. 

Анжела не крие, че тази любов към антикварните книги е наследила от дядо си, известен на видинчани като Николай Македонеца.

Времената се менят, но любовта към книжните издания остава. Дали човек чете, или не чете - това веднага се забелязва.

„В книгите се крие особено очарование - те ни носят наслаждение, говорят с нас, дават ни добър съвет и стават наши приятели“, е казал Петрарка и е прав.

 

"Светът на книгите се разкри пред мен на много ранна детска възраст - може би съм била 4-ти, 5-и клас. Тук е моментът да вмъкна, че моят покоен дядо, по-познат в града като Николай Македонеца, бе човек на изкуството - ценител на изобразителното изкуство, книговезец и букинист. Първоначално имаше сергии с книги, които се намираха пред гимназията, а впоследствие се премести пред Съдебната палата. Още оттогава обичах да прекарвам свободното си време с него и да му помагам. Имаше ми пълно доверие, защото още тогава ме оставяше за кратко сама, докато той свърши набързо някоя друга задача. Наблюдавах и го слушах внимателно и с времето самата аз започнах да се интересувам от книги и да знам кои са актуалните заглавия, които се търсят в този момент. Виждах пламъка в очите му, когато хората го питаха за мнението му относно дадена книга или просто искаха неговия съвет, за да им помогне в избора на книга, подходяща за подарък. Този плам се е прехвърлил подсъзнателно или не и върху мен... Много често взимах някоя книжка и се скривах в някое ъгълче, за да си я чета на спокойствие. Обичах да чета детски романи и книги, свързани с мистични обяснения за света. Няма да забравя първия детски роман, който прочетох, а именно - "Приключенията на Незнайко"... Спомням си периода, в който онлайн пазаруването започна да нараства значително преди няколко години. Тогава реших, че е време да започна да качвам книги за продажба от тези, които продаваше дядо, в онлайн платформи. Имахме страхотен успех. Той ме насърчаваше да качвам по-често и да продавам. Аз от своя страна винаги гледах да ги пусна на конкурентна цена спрямо останалите онлайн търговци и понякога съвсем като дядо и внуче спорехме, защото той смяташе, че ги пускам прекалено евтино. Истината е, че с времето актуалността на заглавията се променя и с това тяхната стойност... За тази работа няма почивен ден, нито фиксирано работно време. Пиша си с редовни мои клиенти, които търсят определени заглавия по всяко време - дори в 11:00-12:00 часа вечерта се е случвало да отговарям. Това, което най-много обичам и ме прави щастлива, е реакцията на хората, когато съм успяла да им помогна с избора на книга или когато искрено се зарадват на красиво опакованата им пратка. И тук е важно да отбележа, че не просто търся каквито и да било книги, а такива, които знам, че ще имат успешна реализация... Накратко, книгите ми помагат да се откъсна от забързаното ежедневие и ме пренасят в свят, където се чувствам напълно себе си. Определям ги като моя съживяващ магичен еликсир - ако в даден момент нямам настроение, четенето е моето лекарство...", разказва Анжела Иванова.

Има любов, която минава и заминава, но към четенето е любов за цял живот. Буквално ни спасява в трудни моменти, окуражава ни и ни вдъхновява всеки ден.

Любимата книга на Анжела е "Време да се живее и време да се мре" на Ерих Мария Ремарк.

Това е един красив и актуален и днес цитат.

И кой знае - може скоро и Анжела да ни зарадва със своя книга...