За плюсовете и минусите в бюджета и политиката в сметките на държавата

Проектобюджетът на държавата за следващата година е публикуван на сайта на Министерството на финансите късно вчера. Предстои да бъде внесен в парламента. Той ще е първият, изготвен в евро. Предвижда приходи в размер на 51.4 млрд. евро и 55.1 млрд. евро разходи. Дефицитът ще остане в рамките на 3% от БВП (брутния вътрешен продукт).  Минималната работна заплата ще е 620 евро. Увеличение на пенсиите ще има по Швейцарското правило, а с 15 % нараства майчинството през втората година. 980 млн. евро за капиталовите си програми ще получат общините. 

Какво показва проектобюджетът и кои са плюсовете и минусите в него, коментира икономистът Румен Гълъбинов.

"Нещо, което би могло да намери място в бюджета за следващата година, ще бъде преструктуриране на бюджетните разходи, съобразени с препоръките на Международния валутен фонд и Световната банка за оптимизация на държавните разходи, касаещи държавната администрация и въобще свързаните с държавата като работодател. Ще има също така и актуализация и по-реалистично планиране на държавните приходи за следващата година, които да включват не само увеличени приходи от осигуровки, но и по-голяма събираемост на данъчни приходи по различни пера и мисля, че ще намерят отражение и очакванията за повече инвестиции в България, както и на подобрен износ... Бюджетът ни е първият в евро и България трябва да остане в макроикономическите показатели, които са задължителни като критерии за членство в еврозоната, бюджетният ни дефицит да остане под 3 % на касова основа, съответно дълговата ни експозиция да е добре управляема и да бъде в рамките на 25-30% като съотношение дълг - държавно управление към брутен вътрешен продукт, като там знаем, че границата горната е 60%, т.е. ние сме далеч от нея, но не би следвало бързо да я достигнем в следващите години, по-скоро умерен ръст на дълга в номинално изражение, погасяване на стари заеми и инвестиране на това, което остава като заемни средства, а не изразходване само за текущи нужди..."

Според Румен Гълъбинов повишението на минималната работна заплата ще повлияе положително по линия на потреблението, защото все още до голяма степен разчитаме на ръста на БПВ от увеличено потребление. В същото време пак оставаме с най-ниската минимална работна заплата в Европейския съюз, както и оставаме с най-ниската минимална пенсия. В доходите има какво още да догонваме, за да достигнем средните нива.  

"Това е едни процес, който ще продължи. Добре би било не само да разчитаме административно на държавата да ги вдига тези минимални пенсии и заплати, но и да има възможност с повече инвестиции в икономиката това да дойде от реалния сектор, там където се плащат доходите за реално нарастване на добавената стойност."

Според Румен Гълъбинов, заради увеличението на осигурителната тежест на работещите трябва да се помисли как и хората, които са в държавния сектор да могат да започнат да си плащат поне наполовина осигуровките, т.е. държавата да поема 50 %, а другите 50% да плащат държавните служители, така както е в реалната икономика, където работникът и работодателят си делят солидарно плащането на осигурителните вноски. 

Ресурс за попълване на бюджета могат да са приходите от инвестиции, които да бъдат привлечени, както и от изсветляване на сивата икономика, която сега е около 30% от реалната, каза Гълъбинов. По думите му винаги е възможно да се направи и по-добър бюджет, но въпросът в момента е какви са даденостите, с които трябва да се съобразим - да изпълним основната си приоритетна цел- да влезем в еворозоната. Препоръката е да се придържаме към макроикономическите рамки и да не изпадаме в крайности като се опитваме да ескалираме излишно темпа на нарастване на разходите.

За политиката в сметките на държавата говорим с политолога Яница Петкова от социологическа агенция "Мяра".  

"Това, което ни е заявено от управляващата коалиция през последните дни - бюджетът ще бъде внесен навреме, ще бъде консервативен по техните думи, без излишни разходи, осигуряващ стабилност на страната и плавен преходи към еврото. Това са заявените позиции. Всичко това е на фона на естествено висока инфлация, повишаващо се обществено напрежение във връзка с цените, във връзка със санкциите на Щатите по отношение на "Лукойл", във връзка с притеснения по отношение на спекулации, които е възможно да настъпят вследствие на преминаването към еврото през януари следващата година. Така че от една страна имаме обществено напрежение и страхове, показани между другото в не едно изследвания, включително и в изследване, което "Мяра" публикува миналата седмица и едно успокоително и що-годе стабилно правителство, което се опитва по някакъв начин да потуши това естествено напрежение и аз смятам, че представените пред нас политики, решения и комуникация ще опитат да стъпят в тези рамки, които общо взето да потушат някакви възможни пикове на това напрежение и обществено недоволство. От тази гледна точка, вероятно желания за повече разходи ще бъдат удовлетворени, въпреки намеренията за по- консервативна политика в тези разходи... Как това ще се отрази на икономиката на страната, на политиката, в същото време на властта, която трябва да изпълнява този бюджет през цялата следваща година, независимо коя е тя, тепърва предстои да видим, но до този момент по-скоро кризисните мерки са това, което преобладава..."

Според Яница Петкова няма заплаха за управляващото мнозинство, след като позициите са пренаредени и през последните седмици властовият център е измесен като публично е присъединен четвърти партньор към управляващото мнозинство, без да е официално признат като член на коалицията. Промяна има в председателския пост на Народното събрание.