Абсурден ли е видинският панаир и трябва ли да го има? Това е темата на рубриката "Абсурдизми" в "Посоките на делника". Оказва се, че Видинският панаир съществува от 1896 година, когато по подобие на Пловдивския същата година била организирана изложба на селскостопанска продукция и в крайдунавския град.
"Създаваме панаира не за сеир, а да се види какво вършат стопаните през годината", пише в протокола от заседанието на тогавашните първенци на града.
През годините панаирът е изгубил първоначалното си значение. И тазгодишното му издание премина под звуците на поп и фолкмузиката (слава Богу, че тази година поне чалгата беше ограничена), и на димящите скари. Търговия и безплатни концерти привличаха посетителите. Какво си спомнят видинчани за истинския панаир, за панаира от "онова време"?
"Едно време на панаира се показваха най-фините стоки, ресторантите също бяха на много високо ниво- разликата със сегашния панаир е огромна. Аз съм оптимист и тази година очаквах нещо различно, поне можеха да се направят някакви
стабилни постройки, а не с тези шатри и палатки... Панаир обаче трябва да има, това е единственото достъпно развлечение за повечето хора в региона"- казва видинчанка на средна възраст в анкетата на Петър Антонов. Друг допълва, че на панаира сега е пусто без някогашния му символ- тополите...
"Преди демокрацията беше подредено и чисто, имаше различни изложения, всяка вечер различна програма. Хубаво е да има панаир, нека хората се събират и обменят опит. Да отиде човек, да изяде по две кебапчета и да изпие една бира, и да се чувства щастлив, защото едно време животът беше весел, сега е мръсен..."- казва друг анкетиран.
"Селски панаир"- отсичат някои видинчани, но дори и те са на мнение, че панаир трябва да има.
Къде отиде истинският Видински панаир? Какво стана с тополите? И защо останаха само в спомените и душите ни- тема, определено не безразлична за видинчани и заслужаваща отново и отново да се връщаме към нея.
Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана. Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..