Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 5 ноември 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от политици и анализатори, като територия, в която купуването на гласове е честа практика. Анализ на БСП пък е показал, че този процес значително се е увеличил за вота на 27 октомври. Това била една от причините област Видин, която преди години имаше прозвището "Червена крепост", отново да няма народен представител от левицата. Според водача на листата на БСП във Видин Стефан Стефанов, близо 1/3 от стигналите до урните на 27 октомври в региона не са гласували по съвест. На тези избори купеният вот обхвана над 10 000 души в област Видин, твърди той.

Каква е промяната в динамиката на гласовете в най-бедния регион на ЕС - в областите Видин, Враца и Монтана през последното десетилетие? Отговора потърси Институтът за развитие на публичната среда. 

"В трите области на Северозападна България констатирахме промени в подкрепата за голяма част от партиите както по отношение на гласовете, които са получили, така и по отношение на мандатите и представителството им в парламента. През 2013 година най-голяма подкрепа е събрала БСП - близо 70 000 гласа в трите области и общо 6 мандата, най-много от всички към онзи момент. На последните избори обаче подкрепата за БСП е намаляла повече от два пъти до 27 000 гласа и получава само един мандат в Северозапада. Наблюдава се промяна в подкрепата и за други формации. Например по отношение на ГЕРБ, които имат през 2013 година 5 мандата и 55 000 гласа в тези три района, а на последните избори мандатите на ГЕРБ са 4 и общо 42 000 гласа. Тук има също спад, но той може да бъде обяснен и с общия спад на активността, както и заради това, че един мандат по-малко вече се излъчва от Северозапада заради намалението на населението. Що се отнася до Движението за права и свободи, там има най-големи размествания и движение в посока увеличение на подкрепата. През 2013 година то е успяло да спечели два мандата с общо малко под 11 000 гласа, докато на последните избори, когато вече е разделено на две фракции, ДПС-Ново начало има близо 28 000 гласа и три мандата от Видин, Враца и Монтана, а пък фракцията около Ахмед Доган АПС има получен един мандат с около 2000 гласа", обясни Диана Ефтимова, председател на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда.

Крайният политическият резултат от това, че управляващите позволиха региони като Северозападният значително да изостанат в икономическото си развитие, е свързан и с все по-слабото познаване и доверие в демократичните институции и правила, отчитат от Института за развитие на публичната среда. 

"Вече доста трудно можем да кажем, че има устойчива политическа и демократична култура сред избирателите в тези три области на страната. Там наблюдаваме и голяма концентрация на т.нар. рискови секции, на места, където се гласува нетипично и избирателите имат поведение, което не е същото като това в съседни изборни секции или населени места. В анализа си правим хипотези, че тук става въпрос за проблеми, които са по-дълбоки и са свързани със социално-икономическото развитие на региона, с по-ниските икономически показатели там, с големия брой население, което се намира под прага на бедност, демографския срив в тези три района", добави Диана Ефтимова. 

Над 1 млрд. и 300 млн. лева европейско финансиране е получил Северозападът през последните 10 години. Но въпросите за контрола над изразходването на тези ресурси, кои бенефициенти имат достъп до тях и дали те се използват по предназначение често са били на дневен ред, отбелязват още в анализа си от Института за развитие на публичната среда и дават пример с община Хайредин (област Враца). С население от около 4 000 души и 6 села в състава си, в периода 2014 г. - 2024 г. Хайредин е получила малко над 15 млн. лв. безвъзмездно финансиране от ЕС за 34 проекта. Един от тях е за ремонт на пътната инфраструктура, но сериозни съмнения повдига качеството на изпълнение на ремонтните дейности. Общата сума за проекти конкретно за пътна инфраструктура в общината е 3.1 млн. лв. 

"Това са значителни средства, особено на фона на икономическото състояние в този регион. Те биха могли да повлияят много положително за подобряване условията на живот на хората там, ако се използват по предназначение", коментира Диана Ефтимова и добави:

"В Северозападните общини има немалко европейско финансиране, но то в основната си степен, първо, се разпределя през общинските администрации, което е форма на някакъв вид зависимост на населението по места, също така, голяма част от това европейско финансиране реално погледнато не се използва за развитие на регионите и инвестиция в проекти, които да подобрят икономическото състояние, а се използват за предоставяне на социални услуги, които допълнително задълбочават икономическите проблеми в тези места. Когато говорим за хора, които не могат да направят свободен избор в ежедневието си и да осигурят базовите си нужди, като изхранването, много трудно можем да очакваме те да направят свободен избор и по отношение на гласуването за една или друга политическа формация."

Политическите партии са тези, които трябва да се ангажират да възстановят скъсаната връзка с избирателите, като адресират съществените проблеми на хората по места, препоръчват от Института за развитие на публичната среда:

"Като цяло наблюдаваме скъсана връзка между политическите партии и избирателите на много места в страната. Отговорност на политиците е да възстановят тези връзки, да работят дългосрочно за повишаване както на доверието в политически и изборния процес, така и за повишаване на политическата култура на гражданите, да има реално взаимодействие между представителите на властта и избирателите. Да има връзка с хората по места не само по време на изборни кампании, колкото и често да са те напоследък, но и в извънизборните периоди да се работи дългосрочно за подобряване на икономическото и демографското състояние, така че подобни съмнения за цели райони и групи от хора, които гласуват под натиск или контролирано да отпаднат."

Повече - в прикачения звуков файл.