Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Трябва ли 16 годишните да гласуват?!

Снимка: Радио Видин
В обществено-политическия час в "Посоките на делника" този вторник говорим за това, трябва ли 16 годишните да гласуват. И ще отидат ли повече хора до урните, и няма ли да доведе това до съществен бонус за някоя политическа формация в България?

А иначе, младежите навършили 16 години, също да имат право на глас е предложение на депутат от ГЕРБ. Аргументите му са, че младите хора на тази възраст вече са достатъчно информирани и това би ги мотивирало да се интересуват повече от страната. Потърсихме за коментар политологът Владимир Иванов, който е и дългогодишен участник в правенето на избори, бил е член и председател на Районната избирателна комисия във Видин.

"Кой има право да избира е посочено в Конституцията. В чл. 42, ал. 1 е указано, че "гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи, и да участват в допитвания до народа". Следователно, който има намерение да разшири кръга на избирателите с включването на граждани от 16 до 18 години трябва да си осигури и достатъчно число привърженици в парламента, за да постигне съответното изменение в основния закон. Обикновено в страните от Европейския съюз гражданите придобиват право да гласуват на 18 години. В Австрия тази долна граница е 16 навършени години. Можем да предположим, че целта на подкрепящите това предложение е разширяване електоралния потенциал сред най-младата група избиратели. Във Видинска област младите хора от 16 до 18 навършени години са около 1800 души. Това би представлявало 1,78 % от новия, увеличен брой избиратели, който би се получил след тяхното включване. Младите хора в България не се "радват" на особено внимание от властимащите. Те са съществена част от безработните и обезверени хора, живеещи в несигурност. Свидетели са на разминаване между думите и делата, и на задкулисие в политическия живот. Ето защо актуалните политически партии и техните идеи са интересна, но не са най-радостната тема за обсъждане сред младите хора.", коментира политологът Владимир Иванов.  

Какво би станало, ако дадем право на навършилите 16 години да гласуват?

"16 годишните не трябва да гласуват, те още не могат да разсъждават правилно на тази възраст...По-добре тинейджърите да гласуват, защото те имат мнение, гледат новини, отколкото ромите, на които им хвърлят пари и те отиват, и гласуват...Най-малко на 21 години трябва да могат да упражнят правото си на глас...", са част от отговорите в  анкетата на Пламен Коцев.

А всички сме наясно с това, че традиционно възрастовата група, която остава най-пасивна в изборния ден, са именно най-младите.

Разговаряхме и с народния представител от ГЕРБ Владимир Тошев, подкрепя ли той идеята на своя колега Георги Андонов.

"Интересна идея, той има своите аргументи, той също е много млад човек. Тази идея обаче е лично негова и не е обсъждана в партията. Личното ми мнение е, че това е конституционно недопустимо. А и не мисля, че все още е редно да задължаваме по този начин младите хора да участват активно в политическия живот. Нека да ги оставим да пораснат, да узреят и тогава да упражнят правото си на глас.", заяви Владимир Тошев.

Още за 16 годишните и гласуването чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Златия съхранява русалийския обред за здраве Калуш

Село Златия се намира в Северозападна България и е част от община Вълчедръм. Разположено е на брега  на река Цибрица, а река Дунав е на разстояние  5 км от селото. аселеното място е разположено  в  Златията, известна като една от най-плодородните местности в България.  По исторически данни селото е създадено около 1800 година от власи,..

публикувано на 07.11.25 в 12:00

По-малко от два месеца до еврото

Конференцията "България на прага на Еврозоната" събра ключови фигури от света на финансите в София. БНБ и Министерство на финансите организираха събитието д ва месеца преди страната ни официално да приеме еврото. България е готова за бъдещето си, подчерта министър-председателят Росен Желязков . "Нашата цел не е присъединяването към еврозоната,..

публикувано на 06.11.25 в 10:00

Защо над 2 млн. българи се определят като бедни?

Българите продължават да се чувстват едни от най-бедните в Европейския съюз, показват данни на Евростат за 2024 г. Според изследването 37,4% от хората в страната определят себе си като субективно бедни - т.е. смятат, че доходите им не им позволяват да живеят достойно. Това поставя България на второ място в ЕС след Гърция, където цели..

публикувано на 05.11.25 в 10:45

За плюсовете и минусите в бюджета и политиката в сметките на държавата

Проектобюджетът на държавата за следващата година е публикуван на сайта на Министерството на финансите късно вчера. Предстои да бъде внесен в парламента. Той ще е първият, изготвен в евро. Предвижда приходи в размер на 51.4 млрд. евро и 55.1 млрд. евро разходи. Дефицитът ще остане в рамките на 3% от БВП (брутния вътрешен продукт).   Минималната..

публикувано на 04.11.25 в 14:09

Как да се преодолеят регионалните различия

Решения за отключване потенциала на регионите дават от Института за пазарна икономика /ИПИ/.  Експертите посочват, че България бележи устойчив икономически напредък през последните 25 години. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателна  способност се увеличава от 28% от средното ниво за Европейския съюз  през..

публикувано на 03.11.25 в 14:28
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16