Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"На 22 септември 1908 година България възкръсва от темелите на своето средновековно великолепие"

Снимка: Радио ВИДИН

"Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска… Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!” Това е част от манифеста, с който княз  Фердинанд I провъзгласява независимостта на 22 септември 1908 година.

"Това е финалният, заключителният акт, с който България вече с пълно равноправие се вгражда в европейската политическа карта като самостоятелна държава. Трябва да знаем, че до тогава, макар и в значителна степен формално, България беше договорно подчинена на бившия си угнетител. Не можеше да има посолства, а само агентства, Народното събрание можеше да избере български княз, но той подлежеше на одобрение от Портата, Източна Румелия не беше формално част от българската държава, България не можеше да сключва търговски конвенции и самостоятелни договори, да получава заеми, да съди чужденци... Проф. Андрей АантевТака че този акт беше положителен, значим, необходим. От друга страна той не влиза в българската памет и особено в българската литература, защото при него има само трезва мъдрост да се намери подходящия момент, защото няма големи стълкновения и най-вече, защото всички балкански държави са минали по този път. Заради това ние се прекланяме с признателност, със синовност, с възхита от това събитие, но то не е величаво и е останало встрани от въображението- нямаме песен, нямаме химн, нямаме поезия, нямаме исторически драми, паметници, но това не намалява значимостта на тази дата", каза за Радио ВИДИН историкът проф. Андрей Пантев.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава нейните възможности в международните отношения. Заради това след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

В нощта срещу 22 септември 1908 година министър-председателят на България Александър Малинов посреща българския княз Фердинанд край Русе. Оттам поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там премиерът Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета.

Независимостта на България е обявена тържествено на следващия ден в Търново.

"Предполагам, че хората, които са предложили това да стане в Търново, са имали предвид една историческа традиция. Идеята е, че България не се създава, а се възстановява, възкръсва от руините и темелите на своето средновековно великолепие. Това е красив жест, който буди една романтична тръпка за минало величие, което тогава е предстояло. Заради това за столица избират София, а не Велико Търново, защото се е вярвало, че България ще бъде много по-голяма. За жалост това не се осъществи и понесохме много национални поражения и нещастия", добави проф. Пантев.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Жители на Балей: Предпочитаме да пазаруваме в Сърбия, там е по-евтино

В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Балей в община Брегово. То е най-северозападното населено място в България, намиращо се непосредствено край граничната река Тимок и на 3 км от река Дунав. Това стратегическо място оказва се, че днес с нищо не е допринесло за развитието на селото. Напротив. Река Тимок, която тече близо до площада..

публикувано на 11.04.25 в 13:45
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев, АКАБ: Докато системата не се разгради, няма как да се постигне високо ниво на безопасност

Правителството набеляза 37 мерки срещу войната по пътищата.  На съвещание при премиерът Росен Желязков министри и представители на неправителствения сектор, както и семейства, загубили близките си в катастрофи, обсъдиха организационните проблеми в работата на институциите, отговорни за контрола на трафика по пътищата.  Реализацията на..

публикувано на 10.04.25 в 10:00

Увеличават ли се проблемните сектори на икономиката?

Броят на фалитите в България ще нарасне с по 2% през тази и следващата година, тъй като все повече компании изпитват затруднения да изплащат задълженията си, а проблемните сектори се увеличават. Бавните и сложни процедури за обявяване на несъстоятелности още повече усложняват положението. Това се посочва в изследване на глобалния застраховател..

публикувано на 09.04.25 в 10:45

Корупцията, бездействието и чувството за безнаказаност убиват

Ако беше пуснат пътят Ботевград-Мездра, вероятно Сияна щеше да е жива. Това призна регионалният министър Иван Иванов. Именно заради продължаващия вече 4 години строеж на пътя, тежкотоварният трафик е отклонен по обходни маршрути. Нелепата загуба на 12-годишното момиче разтърси България. На редица места в страната се организират протести срещу лошото..

публикувано на 08.04.25 в 11:53

Световният ден на здравето: Фокус върху репродуктивното здраве и въздействието на климата

На 7 април се отбелязва Световният ден на здравето. В България се чества професионалният празник на работещите в здравеопазването.  Празникът се отбелязва от 1948 г. по инициатива на Световната здравна организация, а в България е Ден на здравния работник от 1964 г. Всяка година на тази дата глобалната здравна инициатива приканва всички да се..

публикувано на 07.04.25 в 15:06

Говежда - село със златни хора и история

Говежда е село в община Георги Дамяново, на 31 км от областния град Монтана, високо в планината.  То се е разположило в долина на горното течение на река Огоста, която минава през него, изградени са два бетонни и два въжени моста. Името на селото възниква от факта, че тук са се отглеждали много животни, крави и овце. Но не е само..

публикувано на 04.04.25 в 12:00
Архимандрит Никанор

Архимандрит Никанор: Вероучението се превръща в час по политическа подготовка, ако не е истинско

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират  въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00