Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"На 22 септември 1908 година България възкръсва от темелите на своето средновековно великолепие"

Снимка: Радио ВИДИН

"Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска… Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!” Това е част от манифеста, с който княз  Фердинанд I провъзгласява независимостта на 22 септември 1908 година.

"Това е финалният, заключителният акт, с който България вече с пълно равноправие се вгражда в европейската политическа карта като самостоятелна държава. Трябва да знаем, че до тогава, макар и в значителна степен формално, България беше договорно подчинена на бившия си угнетител. Не можеше да има посолства, а само агентства, Народното събрание можеше да избере български княз, но той подлежеше на одобрение от Портата, Източна Румелия не беше формално част от българската държава, България не можеше да сключва търговски конвенции и самостоятелни договори, да получава заеми, да съди чужденци... Проф. Андрей АантевТака че този акт беше положителен, значим, необходим. От друга страна той не влиза в българската памет и особено в българската литература, защото при него има само трезва мъдрост да се намери подходящия момент, защото няма големи стълкновения и най-вече, защото всички балкански държави са минали по този път. Заради това ние се прекланяме с признателност, със синовност, с възхита от това събитие, но то не е величаво и е останало встрани от въображението- нямаме песен, нямаме химн, нямаме поезия, нямаме исторически драми, паметници, но това не намалява значимостта на тази дата", каза за Радио ВИДИН историкът проф. Андрей Пантев.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава нейните възможности в международните отношения. Заради това след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

В нощта срещу 22 септември 1908 година министър-председателят на България Александър Малинов посреща българския княз Фердинанд край Русе. Оттам поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там премиерът Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета.

Независимостта на България е обявена тържествено на следващия ден в Търново.

"Предполагам, че хората, които са предложили това да стане в Търново, са имали предвид една историческа традиция. Идеята е, че България не се създава, а се възстановява, възкръсва от руините и темелите на своето средновековно великолепие. Това е красив жест, който буди една романтична тръпка за минало величие, което тогава е предстояло. Заради това за столица избират София, а не Велико Търново, защото се е вярвало, че България ще бъде много по-голяма. За жалост това не се осъществи и понесохме много национални поражения и нещастия", добави проф. Пантев.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45