"Най-големият проблем на Северозападна България е ниското ниво на инвестиции и относителната непривлекателност на тази част на страната за инвестиции, и интензивната емиграция от тези области, защото хората не намират препитание и причина да останат там. Дългосрочните решения са в частните инвестиции- те създават работни места, те задържат хората и ги привличат дори и от други области. Виждаме, че малка област като Габрово успява да привлича значителни частни инвестиции и вече стои наравно със София по икономическо развитие. Това е един пример, който би могъл да послужи за ориентир как една по-малка област с лоша демография от Северна България успява да се развива, да привлича инвестиции, да създава работни места. Има ги работещите решения, въпросът е и политиките да бъдат в тази посока. За съжаление обаче, това, което виждаме в последните години като регионална политика, не работи и разликите в социално-икономическото развитие на регионите в България се задълбочават. И ако София вече е на средноевропейско ниво, то останалите региони в страната са с 4-5 пъти по ниски нива на благосъстояние, повечето области се струпват на нива около 20-40% от средноевропейския стандарт на живот", добави Десислава Николова.
"Днес (7 декември 2016 г., бел. ред.) от трибуната на Народното събрание вицепремиерът, който отговаря ресорно за тази тема, г-н Томислав Дончев, отговори, че тази програма е направена, изготвена е, предстои да се приеме, да се гласува и да се разгледа на Министерски съвет. Ние, по-голямата част от народните представители от Северозапада, подписахме писмо-обръщение към министър-председателя, без значение колко още заседания има Министерски съвет в този му вид, поне да приемат тази програма, която все пак е една рамка и както и да се преформатира правителството и управлението, от тази рамка не би могло да се избяга. Тя може да се ползва, ще бъде един добър документ и мисля, че ще има ефект. Надълго и широко бихме могли да дебатираме защо не се случи тази програма. Може би и ние- народните представители от Северозапада, не бяхме достатъчно настоятелни, но ако трябва да сме откровени- какво да направим повече- колко искания за срещи, колко разговори, колко парламентарни инициативи предприехме, настоявахме да се случат нещата макар и частично, защото изоставането на нашия регион е чувствително. Усещането е такова, че предстоят избори и се притеснявам, когато отидем при гласоподавателите и те ни попитат "Какво се случи през тези две години?", как точно ще им отговаряме. В тази връзка истински съжалявам колегите от управляващото мнозинство, защото ангажиментът беше техен", каза заместник-председателят на Народното събрание и депутат от Враца Явор Хайтов.
"Регионалните политики по начина, по който се правят в момента- да се пишат планове и стратегии и на базата на това да се "усвояват" европейски средства, не дават резултат. Това, което препоръчваме от Института за пазарна икономика, е да се възроди мисленето за истинска децентрализация и повече фискална самостоятелност на ниво Община, където всъщност се случват бизнеспроцесите. Това би дало повече стимул на местните власти да работят за повече и по-дългосрочни инвестиции в производството. В противен случай администрацията ще продължи да бъде зарита с европейски проекти, фокусирана изцяло върху това. А основният поток от инвестиции у нас са частните инвестиции, а не еврофондовете. Заради това от години настояваме част от преките данъци да остават в общините, така те ще осъзнаят, че имат повече полза за своите бюджети, когато на тяхна територия има повече фирми, повече заети и ще работят за по-добра бизнес среда. Ще имат стимул да помогнат по-бързо на дадена фирма да започне работа, без излишна бумащина и бюрокрация. В противен случай регионите ще бъдат обречени на една нездрава зависимост от тези "хеликоптерни" пари от европейските фондове, които падат от някъде, но в повечето случаи след тях не остава нищо", смята икономистът Десислава Николова.Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Българите продължават да се чувстват едни от най-бедните в Европейския съюз, показват данни на Евростат за 2024 г. Според изследването 37,4% от хората в страната определят себе си като субективно бедни - т.е. смятат, че доходите им не им позволяват да живеят достойно. Това поставя България на второ място в ЕС след Гърция, където цели..
Проектобюджетът на държавата за следващата година е публикуван на сайта на Министерството на финансите късно вчера. Предстои да бъде внесен в парламента. Той ще е първият, изготвен в евро. Предвижда приходи в размер на 51.4 млрд. евро и 55.1 млрд. евро разходи. Дефицитът ще остане в рамките на 3% от БВП (брутния вътрешен продукт). Минималната..
Решения за отключване потенциала на регионите дават от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Експертите посочват, че България бележи устойчив икономически напредък през последните 25 години. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателна способност се увеличава от 28% от средното ниво за Европейския съюз през..
Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..
75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..
До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози. Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..
България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..
Облачно
Превалявания
Значителна облачност с дъжд
Облачно