Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Катя Трифонова: "Не искам да вярвам, че няма решение за възраждане на нашия край"

Продължава процесът по закриване на училища в България- броят им е намалял наполовина за последните две десетилетия. Какво се случва със сградите, с учителите и останалия персонал? Загиват ли селищата заради липса на учебно заведение или училището изчезва, защото селото загива? Отговорите потърсихме в "Посоките на делника".

През Възраждането и след Освобождението всяко българско село е давало мило и драго да има училище, напомнят от Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". И оттогава бедният български народ е намирал средства за училище с настоятелство, дори и в най-малкото село. През 1887 г. България е наброявала 3,15 милиона население, а училищата са били почти колкото сега.

Снимка
Снимка
През третата четвърт на XIX в. българската буржоазия отпуска значителни средства и полага големи грижи за развитието на просветното движение. Тя се заема с откриване на нови училища, със строеж на училищни сгради, с намиране на учители, с тяхната издръжка, с изпращане на млади хора в чужбина, за да получат по-високо образование и т.н. Тя се грижи за оформяне на цялостната структура на българската образователна система. В резултат на всичко това през последните години преди Освобождението рядко се среща българско село без училище.

За състоянието в балканските държави през 1912 г. са направени специални изследвания, базирани на официални източници. Българската държава, със своите 4950 училища, 10 013 учители и 439 207 ученици, заема първо място. Тя е на първо място и по броя на учениците, включени в задължителното обучение, по броя на учителите и по качеството на тяхната подготовка. Страната ни изпреварва своите съседи и по общия процент грамотно население. През 1946 година в България вече има 10 500 държавни и частни училища, при 7 029 349 население. През 1989 год. в класните стаи влизат около 1 350 000 ученици, от които 120 000 за първи път прекрачват прага на родното школо. В страната врати отварят близо 5000 училища, а броят на учителите в тях е над 150 000.

През 2000 година българските училища са намалени на 3491, а днес те са останали само 2456, с 27 закрити само за последната учебна година.

"Двете основни причини, които водят до закриването на училищата, са демографският процес и поставянето на съществуването на училищата на финансова основа. Всички училища в община Видин, които са закрити, са закрити именно заради това, че начинът на финансиране не им позволяваше да съществуват. Трябва да бъде променена философията на делегирания бюджет. Ако искаме да съществуват учебните заведения, трябва ясно да кажем кой е минималният брой ученици, който трябва да има в едно учебно заведение, за да може то да съществува и то така, че да може да се издържа. Смея да твърдя, че когато се пристъпи към закриване на учебно заведение, се правят разчети и се търсят начини да бъдат устроени на друго място на работа учителите и непедагогическия персонал. Гледам оптимистично към бъдещето и не ми се иска да допусна вариант, при който да няма възможност да се възроди нашият край. Обществото ни трябва да направи така, че младите хора да намират възможност да остават тук. Да желае и да отстоява исканията си", каза в студиото на Радио ВИДИН Катя Трифонова, председател за област Видин на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и бивш директор на видинското училище "Петко Рачов Славейков".

За закритите училища в община Кула, в Кутово и Ивановци и още по темата- чуйте в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45

Стигат ли ни доходите?

Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..

публикувано на 22.04.25 в 11:39

Отец Рафаил: "Възкресение Христово е централното събитие в човешката история"

Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..

публикувано на 21.04.25 в 11:22

Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в  община Георги Дамяново,  област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия.  Селото има древна история.  Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..

публикувано на 18.04.25 в 11:10
Яница Петкова

Яница Петкова: Действията на опозицията са в пряка полза на управлението

С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол.  От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..

публикувано на 17.04.25 в 10:00

Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..

публикувано на 16.04.25 в 10:45