"Още в първите години след 1989 година южните райони на България се оказаха в по-добра позиция заради близостта на Турция и Гърция, което спомогна да се активизира търговският обмен и това даде живот на тези райони. На второ място- инвестициите, които държавата правеше целенасочено основно в пътна инфраструктура, бяха предимно в Южна България. На трето място, но не по важност- цялата структура на икономиката в северозападния регион преди 1989 година беше такава, че непосредствено след промените тя рязко не издържаше на конкуренцията. Бих добавил и че София, като град, който продължава да се развива много интензивно, изсмука като ресурси и капацитет предимно северозападния и югозападния райони като човешки потенциал. Много квалифицирани специалисти заминаха или в чужбина, или в София, където намериха по-добре платена работа. Трябва да се добави и незаинтересоваността на почти всички български правителства по отношение на проблемите на този регион. Подход на съживяване на региони, които са в упадък, вече е разработван в Европейския съюз. Много региони от Испания, Португалия, Италия след присъединяването към Европейския съюз са били в същото положение, но тогава са се взимали целенасочени мерки и тези региони постепенно са достигали прилично икономическо ниво. Ако ще се съживява Северозападът, това трябва да стане на първо място с усилията на хората, които ежедневно се борят. На първо място мерките трябва да бъдат насочени в подкрепа на местния бизнес. Без целенасочена програма за развитие на Северозапада във всичките му аспекти- трудови ресурси, децата, учителите, бизнесът, преференциална данъчна система, Северозападът скоро няма да се задвижи в положителна насока и упадъкът ще продължава..." смята видинчанинът Вили Лилков, учен, професор, политик, бивш народен представител.
Парадокс е, че Северозападна България, която географски е най-близо до западния свят, е най-изостанала. Това коментира бившият министър на икономиката Николай Василев и добави: Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..
Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..
Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..
Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..