"Само по оперативната програма "Региони в растеж" са предвидени над 614 млн. лева по 191 договора за проекти в изостаналите региони на страната, попадащи в обхвата на Целенасочената инвестиционна програма. Основната цел на програмата е повишаване на заетостта и привличане на инвестиции в тези региони. Програмата е добра основа за политики и насочване на публичен ресурс към изоставащите райони. Голяма част от проектите в програмата се финансират през други инструменти. Знам какво ще кажете- че работим на парче, но все пак и това е нещо", отговори министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. От думите му стана ясно, че в правителството има противници на реализирането на програмата.
"Какво пречеше да се изпълнява програмата и всичко, което се случва в момента в Северозапада, да минава под егидата на тази програма? Какъв беше проблемът тази цялостна програма, която е предвидила всички комплексни мерки, с цел в крайна сметка да има някакво икономическо възстановяване на тези слаборазвити региони, да бъде изпълнявана комплексно? Сега се взимат някакви откъслечни мерки, които надали ще доведат до трайно решение. Просто няма политическа воля. Няма и желание да се реализират програми, които да са дългосрочни, ние гледаме хоризонта пред носа си. Без стратегическо планиране няма да се получи нищо трайно в регионите. Това беше първата програма, която дава хоризонт от 15 години за реализиране на определи секторни политики в тези региони. Виждате, че в момента не е въпросът до парите- днес се намират 50 млн. за нещо, утре 150 млн. за друго, след това се намират 1 млрд за еди-какво си... Северозападът и другите райони са неизчерпаеми като възможности, а не състояние. Състоянието е ясно- най-бедни и пр. Дрън-дрън, това го слушаме вече 15 години. Трябва да се търси ефектът от всичко, което се прави, защото иначе е просто едно усвояване, а не развитие на регионите...", коментира Иван Аспарухов, радетел за приемането на Програмата, бивш заместник-министър на регионалното развитие и кмет на община Мездра.
Село Златия се намира в Северозападна България и е част от община Вълчедръм. Разположено е на брега на река Цибрица, а река Дунав е на разстояние 5 км от селото. аселеното място е разположено в Златията, известна като една от най-плодородните местности в България. По исторически данни селото е създадено около 1800 година от власи,..
Конференцията "България на прага на Еврозоната" събра ключови фигури от света на финансите в София. БНБ и Министерство на финансите организираха събитието д ва месеца преди страната ни официално да приеме еврото. България е готова за бъдещето си, подчерта министър-председателят Росен Желязков . "Нашата цел не е присъединяването към еврозоната,..
Българите продължават да се чувстват едни от най-бедните в Европейския съюз, показват данни на Евростат за 2024 г. Според изследването 37,4% от хората в страната определят себе си като субективно бедни - т.е. смятат, че доходите им не им позволяват да живеят достойно. Това поставя България на второ място в ЕС след Гърция, където цели..
Проектобюджетът на държавата за следващата година е публикуван на сайта на Министерството на финансите късно вчера. Предстои да бъде внесен в парламента. Той ще е първият, изготвен в евро. Предвижда приходи в размер на 51.4 млрд. евро и 55.1 млрд. евро разходи. Дефицитът ще остане в рамките на 3% от БВП (брутния вътрешен продукт). Минималната..
Решения за отключване потенциала на регионите дават от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Експертите посочват, че България бележи устойчив икономически напредък през последните 25 години. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателна способност се увеличава от 28% от средното ниво за Европейския съюз през..
Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..
75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..
Дъжд
Облачно
Превалявания
Значителна облачност с дъжд