"Не след 10, а след 25 години България ще догони средноевропейските доходи"

"Ние сме пазарна икономика работеща, истинска от не повече от 15 години, но сме в правилната посока и съм убедена, че ако запазим същите темпове на развитие, същите темпове на икономически ръст, както за миналата година имаме повече от 11,5 процента ръст на доходите в България (което е един от най-високите в Европа, може би най-високият). С такива темпове, много по-бързи от средните за Европа, до десетина години ще достигнем и средните доходи на ЕС."

Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че в региона заплатите са приблизително еднакви, независимо че част от държавите, включително и България, са членки на ЕС.

За коментар по темата потърсихме народния представител от БСП, избран от Враца, Николай Иванов:

"Това, което беше споделено на този форум, вероятно е по-скоро с пожелателен характер. Не смятам, че има ясна стратегия на сегашното управление за повишаване на доходите. Разчитат на подобряване на икономическата ситуация, което да доведе по естествен път до увеличение на доходите на заетите в реалната икономика. Въпреки розовите анализи, животът показва, че хората живеят все по-бедно и че нивото на доходите е доста под елементарния минимум за едно нормално съществуване. Трябва да има повече държава, която със своята сила на инструментите, с които разполага, да постави на първо място повишаването на доходите. Това е напълно възможно, стига да има политическа воля и реални политики за това. Ако разчитаме единствено на пазарни механизми, а това го виждаме от началото на членството ни в ЕС, няма да се случи нищо и хората ще живеят все по-бедно. Хората не искат да чуват за решения за след 5 или 10 години, те искат днес. Омръзна им да чакат и нямат сили вече да чакат."

Дори след 11 години пълноправно членство в ЕС, България си остава с най-ниски доходи в общността. Увеличава се и дисбалансът между богати и бедни българи. Европейската комисия се тревожи от ниските доходи и застаряващото население. Това заяви еврокомисарят по заетостта и социалната политика Мариан Тейсен. 

"Мисля, че 10-годишен хоризонт не е достатъчен на база на сегашните постижения, които имаме в икономиката, за да достигнем средните нива на доходите и средния стандарт на живот в ЕС. Българската икономика с темповете на растеж, които има през последните няколко години, с обема на Брутния вътрешен продукт (БВП), с Брутния вътрешен продукт на глава от населението, който е доста под средния за Европа, има много повече да наваксва. Така че, на мен ми се струва, че този хоризонт ще бъде недостатъчен. По-скоро в рамките на следващите 24-25 години евентуално България ще достигне до средното ниво на доходи в ЕС. Като трябва да се има предвид, че държавите в ЕС също се движат напред, също увеличават своите икономики, увеличават своите доходи. Ние трябва да се развиваме значително по-ускорено, отколкото сега. Трябва да имаме по 7-8% ръст на БВП на година, трябва да преминем над 10 000 евро БВП на глава от населението, трябва да си увеличим доходите, които са повече от 50% по-ниски сравнени със средните доходи в ЕС, и тогава можем да кажем, че в по-обозримо бъдеще бихме могли да ги настигнем. Хоризонтът, пак казвам, е по-скоро 25 години от сега. Повишението на доходите трябва да е национален приоритет, още повече, че заявихме кандидатстване за еврозоната и от догодина подаване на заявление за членство в предверието на еврозоната. Ако искаме да ни разгледат като кандидат за това предверие, ние със сигурност трябва да имаме по-високи доходи и да си увеличим доходите във времето, в което ще бъде там- преди да станем пълноправни членове на еврозоната. Трябва да нарасне и производителността на труда ни, защото България продължава да е с най-ниското ниво на производителност на труда в ЕС, а от това до голяма степен зависи нарастването на доходите. Другото, от което зависи, е ускорено да увеличим инвестициите в България. Тук също не се представяме добре. Не можем да преминем над 1 милиард евро, което е много ниско на фона на по-големия обем на БВП, т.е. трябва да имаме по 4-5 милиарда евро преки инвестиции годишно в икономиката", обясни икономистът Румен Гълъбинов. 

Аналитичен доклад на институт "Отворено общество" също показва, че България ще има средноевропейски доходи, не след 10, а след 24 години- през 2042 г. 

А за да започне процесът на повишаване на доходите в България, е нужно да се извършат реформи в редица сектори, това е мнението на Румен Гълъбинов:

"Без реформи няма как това да стане. Имаме доста нереформирани сектори. Не сме извършвали структурна реформа в самата българска икономика от гледна точка на стимулиране на инвестициите и увеличение на производителността на труда. Не сме направили необходимите реформи в здравната система, в образователната, в пенсионната, не сме направили достатъчна реформа на пазара на труда и най-важното- не сме направили нужната демографска реформа, която да ограничи ускореното намаляване на населението. От тази гледна точка, България трябва да направи значително повече усилия и приемането ни в предверието на еврозоната ще даде възможност тези реформи да започнат и да се случат, защото в друго време и при други обстоятелства те не можаха да стартират- отлагат се, не са популярни, управленията на държавата ги избягват по една или друга причина. С кандидатстването в еврозоната обаче те придобиват неотложен характер. Трябва да започнем реформите, да започнем промените, защото иначе се вижда резултатът какъв е- България продължава да е на опашката на ЕС по доходи."

През първото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата в страната e 1 077 лв. и намалява спрямо последните три месеца на 2017 г. с 1.6%. Това сочат данните на Националния статистически институт. Средното трудово възнаграждение за март във Видин обаче е 723 лева, с 354 лева по-малко от средното за страна. В същото време по данни на Евростат България е членката на Европейския съюз с най-голямо неравенството в доходите. При това увеличението му през изминалата година е най-голямото в рамките на блока.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.