Станево- малка перла с позагубен блясък на брега на Дунав

Друг интересен факт за Станево е, че по-възрастните жители в източната махала - Чучан, говорят добре румънски език. Местните разказват, че преди години при замръзването на реката, много българи са минавали в Румъния и много румънци са идвали в Чучан. Затова днес техните наследници говорят езика на предците си. В другия квартал- Лабец, по-възрастните пък си спомнят за старинния западен говор, свидетелство за преселението на техните деди от Чипровско и Пиротско.

Църквата "Свето Възнесение“ в Станево е на близо 200 години. Има сведения, че това е една от най-старите църкви в Северозападна България. Килийно училище в село Лабец е имало още преди 1800 година. Учебната 1933-34 година за  децата в селото е започнала в новата прогимназия "Отец Паисий", която разполагала с четири класни стаи и отделен салон, със сцена и гримьорна, построена с труда и парите на местните жители.

Кино в селото се прожектира редовно от 1950 година. Възрастните хора си спомнят как всяка седмица в Станево с конска каруца пристигало подвижно кино от съседното село Долни Цибър. През 1952 година тук е открита и местна радиоуредба, захранвана с електричество от стационарен агрегат. Селото е електрифицирано през 1960 година. Същата година тук е открита и новата сграда на съществуващото от 1898 г. читалище "Христо Смирненски”, с киносалон и библиотека. Също по това време е построена помпена станция и водопроводна мрежа за питейна вода. В края на 60-те години на миналия век е завършена и новата сграда на кметството, здравната служба, пощата, магазини, сладкарница, детска градина, селския стадион и новата планировка на площада и прилежащите градинки. 

Какво е останало от всичко това днес, как се стопанисва и доволни ли са жителите на Станево от живота си?

"Живеем бедно и спокойно", отвръща млад мъж, когото намираме в един от селските магазини. Преди обяд в селото не се мярка жива душа. И това, оказва се, не е само заради затрупаните със сняг улици.   

"В селото живеят малко над 100 души. Повечето са възрастни. Млади няма. Не можем дори да направим каре за карти. Всичко е избягали по градовете или в чужбина. Тук единствената работа, която може да се намери е на лозята. Масивът е над 1 000 дка. На него има около 30-40 работни места. Заработките зависят от самите работници. Сега се реже и на декар средно могат да се изкарат по 30 лева. Но и това е временно- сега лозето се реже, после ще ни викнат чак за гроздобера... Имаме много хора по държавите. Най-много са в Чехия, където работят в автомобилните заводи, също имаме хора в Италия и в Испания. В Испания берат ягоди... Тук освен някой да почине, няма какво друго интересно да се случи..."

На същото мнение са и по-възрастните жители на селото:

"Други случки просто няма, с една дума- няма какво да се случи. Младите хора в селото са около 15 души и повечето са си сами. Аз дойдох тук от Шумен преди 22 години. Тогава жителите на селото бяха към 1 800. Сега повечето са или лежащо болни, или много възрастни. Лекар идва в сряда и в петък за по един час. Лекарствата си купуваме от Лом. А за патронажа да ви кажа, никак не съм доволна. Аз съм с много заболявания и на два пъти се опитах да го ползвам, но се отказах. От две години до сега, предлагат само един вид супа. За другата храна какво да кажа. Значи възрастните хора биха искали да хапнат нещо като яхния или друго сготвено, а не салам. Сложен там за пет минути да се стопли, карначета, кюфтета- това е. Суха храна, с някаква гарнитурка там, като картофи или ориз. Много рядко е нещо сготвено и то е явно, че готвачът не е добър. Това е човек, който не може да готви- може ли само една супа да ядем, а и каша не може да направи като хората. Бях чела по вестниците как хората се хвалят от техните домашни патронажи... А тук- аз ви казах- остатъци от пилето и отгоре олио. Затова се и отказах. Те и без това носят храната през ден, че и суха... 

Страшно зле сме с тока. Напрежението е много непостоянно. През 5-10 минути е ту ниско, ту високо. Горят уреди, гори всичко. Колко пъти съм ходила да се разправям, за да чуя: "Селото е на доизживяване и това ви е много". А като дойде време за парите, веднага те режат... Същото е и с водата. Ето и днес нямаме вода, и вчера също. Не сменят тръбите. Ако на всеки ремонт бяха слагали по нова тръба, 20 пъти досега да са направили нов водопровод. Смятаме, че това е умишлено, за да могат постоянно да се правят кърпежи. Така е и с пътя ни. Тук са едни огромни дупки, от години не съм видяла някой нещо да направи... Навремето тук е имало пристанище. Всички са имали лозя и са изкарвали много добро грозде, което са товарели на корабите... Навремето наистина тук имаше всичко- лозя, плодове, зеленчуци. После започнаха кражбите от роми от съседните села - Горни и Долни Цибър, и хората спряха да се занимават. Краде се масово- дърва секат, по къщите влизат и тършуват... Хващат ги, пускат ги- ей такива едни работи."

Кметицата, Малина Рангелова не отрича, че в селото има проблеми. Надява се обаче, че с общи усилия те да бъдат решени и младите да се завърнат по родните къщи:

"В селото имаме и няколко семейства чужденци. Едното дори живее в съседство на кметството. Холандци имаме 2-3 семейства, които през зимата обикновено си заминават за Холандия. Имаме и софиянци, които са си купили тук къщи и прекарват в селото лятото. Да се надяваме, че броят им ще се увеличи. Повечето са разбрали за възможностите да закупят къщи тук от интернет, други пък от приятели. Харесват тук красивата природа и спокойствието. Засега не са идвали да се оплачат от нещо. Явно животът в селото им харесва, особено на тези, които имат достатъчно средства..."

 
Колко стада има в Станево, къде и как пласират биволското сирене, което се прави тук, как опазват животните от набезите на крадците и защо преди време трима кметове бяха сменени ? Отговорите на тези и други въпроси можете да чуете в звуковия файл.