Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кметът на Лиляче: Кражбите спряха, защото в началото почти не спях нощем

| обновено на 24.05.19 в 17:00

Това обясни в рубриката "Добро утро, кмете", Цветослав Цветков, кмет на врачанското село Лиляче. То е едно от най-големите села в община Враца и се намира само на 14 км от общинския център. Разположено е в своеобразен карстов район с много пещери, пропасти и извори. През този терен река Лиляшка бара с времето е издълбала интересен скален мост, наречен от местните Божи мост- едно от редките чудеса на природата.

СнимкаНо дали близостта до общинския център и прекрасните природни дадености са достатъчни селото да просперира, а местните да са доволни от живота си? Това проверихме в разговори с жителите му и кмета на Лиляче.

"Животът е такъв, какъвто си го направим. Който не се плаши от работата, намира препитание в дърводобива, в строителството, в селското стопанство. Кражби няма, живеем спокойно, но си имаме СОТ. Остава да оправят и пътищата, но обещанията са само около изборите. Колко години ги слушаме... Като собственик на кафене в селото смятам, че поне пътят до забележителностите край селото трябва да бъде ремонтиран. Това ще доведе повече туристи тук, а и бизнеса ще се развие... Родена съм в Русия, но от 1993 година със съпруга ми живеем в Лиляче. Много ми харесва. Няма да сменя Снимкаживота си тук с някоя панелка в града. Направили сме си добри условия за живот и съм доволна. Зависи как човек подреди живота си. Но- задължително трябва да се оправят пътищата. Направо са кошмарни. И още нещо- за младите хора трябва да има нещо, което да отвлича вниманието им от алкохола и наркотиците. Трябва да бъдат заети с нещо интересно... Сега разбрахме, че ще откриват пенсионерски клуб в читалището и това е добре за пенсионерите, които не са малко в селото... Повечето от младите заминаха за чужбина, защото тук няма работа. Много е трудно... За някакво по-светло бъдеще изобщо не може да се говори. Такова е положението. И  правомощията на кмета не са безгранични. Що се отнася до това, как се гледа малко дете на село, ами всичко купуваме от Враца... Тук имаме една природна забележителност - Божия мост, а пътят Снимкадо там е отвратителен. Нищо не се прави за този път, а идват туристи дори от чужбина. Знаете ли как стигат до там и какво си мислят за нас...", коментират жители на Лиляче.  

От незапомнени времена в Лиляче живеят власи копанари. През втората половина на 19 век тук се преселили десетина семейства власи от селата Върбица и Мраморен, Врачанско и от Пазарджишко, които се наричат Долноверците и Тракийците. Всички власи били безимотни и са водели скитнически живот, като се препитавали с изработването на вретена и дървени копани. Стояли са само през зимата в Лиляче. На връх Гергьовден се събирали край селото в местността Кръста и от тук тръгвали с катуните си из полските села, разказват местни. След 1950 година Снимкалиляшките власи постепенно уседнали. През миналите векове в околностите на Лиляче са зимували на стан и власи скотовъдци, наричани тук каракачани. След 1900 година се изселили в Румъния.

"Ние тук сме влашко село. Аз също съм влах, а животът ми не се различава от този на останалите. Трудно е. Регистрирах се на борсата, няма нито работа, нито пенсия. Разчитам на децата, които са в Италия. Не знам дали изобщо ще се оправим, защото следя какво става и не мога да разчитам вече на нищо. Живеем ден за ден... Ние сме преселници тук, така съм чувал от баба ми и дядо ми. Дошли сме от Румъния. Половината от селото сме власи, половината са българи. Уважаваме се, нямаме никакви проблеми... От моста нагоре са власи, а от моста насам- Снимкабългари. Имаме и роми. Те взимат къщите на българите, дето измряха. Сега са болшинство. В една къща са не знам колко деца и още поне четирима възрастни. Навремето бяха само 2-3 семейства, а сега започнаха да идват откъде ли не. Кметът не трябва да ги приема, защото виждате какво става по другите села. Не ни трябват тук. Навремето и моята къща беше ограбвана 3 пъти, докато бях в чужбина и знам какво е. Сега нещата се пооправиха и сме по-спокойни. Затова не бива да се допуска това заселване..."

"Проблемите и при нас най- вече са свързани с инфраструктурата", отговаря на поставените въпроси и допълва щрихи от живота в Лиляче кметът, Цветослав Цветков.

Снимка" Аз съм четири мандата кмет, а за това време е асфалтирана една единствена улица. Хубавото е, че тази година има отделени средства и за селата. Надявам се ремонтът на улиците да започне през май-юни, след като преминат дъждовете. Предвидена е и рехабилитация на междуселския път Чирен  - Лиляче. Пътят между тях е лош и заради извозването на трошен камък от кариерата до селото. В тази кариера работят около 20-30 човека от Лиляче. Иначе работа няма. Младите се изнесоха към Италия, Испания, Гърция, сега вече и към скандинавските страни и Германия. Що се отнася до власите, които живеят в нашето село, аз не мога да кажа откъде точно са се преселили тук. Навремето са се занимавали с дърводелство и най-вече с вретенарство. С течение на Снимкавремето обаче, понеже са много работливи и пробивни, започнаха да излизат в чужбина. Първо в Либия и Русия, а сега и в много от европейските страни. Връщайки се, започнаха масово строителство на къщи. Събарят до основи старите и строят нови, но едни такива разчупени, на един етаж, разкошни къщи...

Нямаме кражби, нямаме и престъпност. Селото е спокойно, макар че в него сега живеят от 900 до 1 000 човека. Дали толкова народ и то смесено население се управлява трудно? Ами трудното беше в началото, защото през 2003 година, когато станах кмет, имаше много кражби. Как ги спрях ли? Ами просто не спях нощем, обикалях селото, а това помага. Помага и боя разбира се. Някои хора не възприемат само от приказка. При тях се налагат и по-други мерки. Имаше една групичка от 3-4 непълнолетни хулигани, но хубавото е, че те пораснаха, хванаха си хляба в ръцете и промениха начина си на живот. Сега в селото е спокойно...
", допълва кметът, който сам участва във всички ремонти, включително и на църквата, на беседките, парапетите и другите обекти до природните забележителности край селото.  

Целите интервюта и още за живота в Лиляче- в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Читалището в Мокреш издирва книгата за историята на селото

Един ден преди 8 март екипът на Радио ВИДИН гостува в село Мокреш, община Вълчедръм.  Разположението му е благоприятно - намира се в долина, на 19 км от Лом, на 7 км от Вълчедръм, на 50 км от Монтана. Землището заема близо 60 хиляди декара земя, които се обработват от големи арендатори. По-голяма част от нивите са на местните хора, които..

публикувано на 07.03.25 в 12:15
Владимир Чешмеджиев

Владимир Чешмеджиев: Колкото повече праведна е една идея, толкова повече тя се използва за манипулации

Докато за една част от обществото "последното убежище на негодника е именно патриотизмът", то за други "любовта към отечеството е действие на ясния разсъдък, а не на сляпа страст".  В седмицата, в която отбелязахме 147-мата годишнина от освобождението на България, дискусиите за това кой е подходящият национален празник породиха още веднъж..

публикувано на 06.03.25 в 10:00

Нужна ли е повече свобода за учениците или напротив - дисциплина

Инстинктът на българите е за повече ред в училищата, сочи проучване на агенция „Мяра“ . Според него, 84% са за въвеждането на оценка за дисциплина, а 83% за цялостна забрана на мобилни телефони в училище. 72% подкрепят въвеждането на униформи навсякъде сред учениците, съобщи социологът Яница Петкова . "Това, което показаха нашите данни, е..

публикувано на 05.03.25 в 13:02

Готова ли е България да приеме еврото?

България е подала искане за извънреден конвергентен доклад за Еврозоната , това обяви премиерът Росен Желязков . Още в зародиш новата власт обяви, че основен приоритет за нея е приемането на новата валута. "Има много стъпки, които България трябва да извърви, преди да стане ясно дали е готова за въвеждане на еврото. Конвергентният доклад..

публикувано на 04.03.25 в 10:00

Трети март- дългият път от свободата на духа и мисълта до политическата свобода

На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението от османско владичество след Руско-турската война от 1877-78 г. На националния ни празник говорим с  Яна Жекова и Петко Андреев- 11-к ласници от ГПЧЕ "Йордан Радичков" във Видин.  "3 март е Национален празник и олицетворява националния идеал и българската мечта", каза Яна Жекова.  "За..

публикувано на 03.03.25 в 12:39
Ивайло Илиев

Ивайло Илиев: Действията са по-важни от документи и красиви фрази, облечени в управленски програми

Правителството прие управленската си програма.  Тя не е механичен сбор от приоритети на формациите в коалицията, а документ, който почива на политическа логика, обосноваха се от Четворната коалиция.  Визията за управлението на страната е в посока развитие на модерна, демократична и правова държава с ефективни институции, висок жизнен стандарт,..

публикувано на 27.02.25 в 10:00

Фейсбук група от Северозапада споделя бизнес идеи

Всеки успешен бизнес започва с идея, която впоследствие трябва да превърнем в реалност и да направим основа за устойчив бизнес. Първата и най-важна стъпка е ясно да дефинираме бизнес идеята си, да оценим нейния потенциал и след това да я приложим на практика. Една от най-добрите стратегии за растеж в бизнеса, както и в живота, е консистентността..

публикувано на 26.02.25 в 10:45