Кметът на Лиляче: Кражбите спряха, защото в началото почти не спях нощем

Животът е такъв, какъвто си го направим. Който не се плаши от работата, намира препитание в дърводобива, в строителството, в селското стопанство. Кражби няма, живеем спокойно, но си имаме СОТ. Остава да оправят и пътищата, но обещанията са само около изборите. Колко години ги слушаме... Като собственик на кафене в селото смятам, че поне пътят до забележителностите край селото трябва да бъде ремонтиран. Това ще доведе повече туристи тук, а и бизнеса ще се развие... Родена съм в Русия, но от 1993 година със съпруга ми живеем в Лиляче. Много ми харесва. Няма да сменя живота си тук с някоя панелка в града. Направили сме си добри условия за живот и съм доволна. Зависи как човек подреди живота си. Но- задължително трябва да се оправят пътищата. Направо са кошмарни. И още нещо- за младите хора трябва да има нещо, което да отвлича вниманието им от алкохола и наркотиците. Трябва да бъдат заети с нещо интересно... Сега разбрахме, че ще откриват пенсионерски клуб в читалището и това е добре за пенсионерите, които не са малко в селото... Повечето от младите заминаха за чужбина, защото тук няма работа. Много е трудно... За някакво по-светло бъдеще изобщо не може да се говори. Такова е положението. И  правомощията на кмета не са безгранични. Що се отнася до това, как се гледа малко дете на село, ами всичко купуваме от Враца... Тук имаме една природна забележителност - Божия мост, а пътят до там е отвратителен. Нищо не се прави за този път, а идват туристи дори от чужбина. Знаете ли как стигат до там и какво си мислят за нас.

" Аз съм четири мандата кмет, а за това време е асфалтирана една единствена улица. Хубавото е, че тази година има отделени средства и за селата. Надявам се ремонтът на улиците да започне през май-юни, след като преминат дъждовете. Предвидена е и рехабилитация на междуселския път Чирен  - Лиляче. Пътят между тях е лош и заради извозването на трошен камък от кариерата до селото. В тази кариера работят около 20-30 човека от Лиляче. Иначе работа няма. Младите се изнесоха към Италия, Испания, Гърция, сега вече и към скандинавските страни и Германия. Що се отнася до власите, които живеят в нашето село, аз не мога да кажа откъде точно са се преселили тук. Навремето са се занимавали с дърводелство и най-вече с вретенарство. С течение на времето обаче, понеже са много работливи и пробивни, започнаха да излизат в чужбина. Първо в Либия и Русия, а сега и в много от европейските страни. Връщайки се, започнаха масово строителство на къщи. Събарят до основи старите и строят нови, но едни такива разчупени, на един етаж, разкошни къщи...

Нямаме кражби, нямаме и престъпност. Селото е спокойно, макар че в него сега живеят от 900 до 1 000 човека. Дали толкова народ и то смесено население се управлява трудно? Ами трудното беше в началото, защото през 2003 година, когато станах кмет, имаше много кражби. Как ги спрях ли? Ами просто не спях нощем, обикалях селото, а това помага. Помага и боя разбира се. Някои хора не възприемат само от приказка. При тях се налагат и по-други мерки. Имаше една групичка от 3-4 непълнолетни хулигани, но хубавото е, че те пораснаха, хванаха си хляба в ръцете и промениха начина си на живот. Сега в селото е спокойно...", допълва кметът, който сам участва във всички ремонти, включително и на църквата, на беседките, парапетите и другите обекти до природните забележителности край селото.  

Целите интервюта и още за живота в Лиляче- в звуковия файл.