Поетесата Ирена Цветкова: Осъдена съм не само да пиша, но и да обичам

публикувано на 22.06.19 в 18:40

Снимка: Радио Видин

Ирена Цветкова в ''Калейдоскоп'' 22.06.2019

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес в нашия северозападен "Калейдоскоп" гостува поетесата Ирена Цветкова. Поводът за нейното идване във Видин е представяне на поредната ѝ стихосбирка "Присъда: Любов". Усмихната и лъчезарна, по детски радваща се на нашата среща - такава видях Ирена. Тя живее в Плевен. Родена е в близкото градче Тръстеник. След завършване на средното си образование в руската гимназия в град Плевен, продължава да учи предучилищна и начална училищна педагогика във ВТУ "Свети Свети Кирил и Методий". Започва работа като детски учител и продължава да работи тази професия, която ѝ е на сърце. От дете пише. Създава стихотворения, есета, статии. Издава две поетични книги "Невидими сълзи" и "Обречени души". Членува в дружеството на писателите в град Плевен.

Детството
"Детството остава незабравими спомени и следа завинаги, до сетния ни дъх. В това малко спокойно градче Тръстеник съм се родила, живяла и учила до 7 клас. Ходех на кръжок по изобразително изкуство, участвах в естрадно-сатиричен състав, пеех в групи за народни песни, за туристически песни, за руски песни. Много хубави и топли преживявания имам от семейните празници, събирахме се около трапезата. Баба и дядо бяха любители на старата градска песен. Беше много приятно и задушевно. Играехме много игри навън, на ластик, на фунийки, на жуменка. На днешните деца като че ли им липсва това движение на въздух. Аз бях щастливо дете, тъй като ме обгрижваха не само любящи майка и баща, но и двама дядовци и две баби. Те ме научиха на стриктност, на отговорност, да бъда добра. Тази топлина и този усет към красивото са ми дадени от моя баща и аз съм му благодарна."

Училището
"Аз бях много стриктна ученичка, много пишех, ходех в библиотеките. Като ученичка съм ходила три пъти в СССР. Два пъти на лагер и един път с моята майка, която беше спечелила една литературна награда. Пазя прекрасни спомени от този лагер с невероятна атмосфера с хиляди деца. Силата ми беше в българския език и литературата. Към педагогиката се насочих съвсем случайно, исках да следвам журналистика, но не можаха да се осъществят нещата. Записах педагогика в колежа в Плевен. Благодарение на това, че завърших, аз успях да намеря професионалното си поприще. Защото днес разбирам, поезията ми е в кръвта, но с нея не може да се живее. В последната година се случи щастливото събитие - забременях и впоследствие родих моята прекрасна дъщеря Флоранс, която много обичам и е смисълът на живота ми. Съхранила съм детството в мен със сигурност. "

Работата с деца
"Стремя се да съхраня златната среда. Да имат децата респект към мен като учител, но същевременно да не чувстват страх, а да ме чувстват като приятел. Децата дават много топлина, дават заряд, който те мотивира да работиш с желание. Децата са много крехки и когато се подхожда към тях по-грубо, това остава лоша следа в емоционален план, а учителите са хората, които са най-близко до децата след семейната среда. "

Творчеството
"40 години писане, като напоследък пиша почти всеки ден. Писането на поезия е нещо, което ме зарежда положително, изважда ме от сивото ежедневие, спасява ме от проблемите. Пиша за удоволствие, но пиша и от вътрешна потребност, която ме изгаря буквално. Пиша на всякакви теми, по всяко време. Може да съм в градския транспорт, на улицата, вкъщи. Музата ме връхлита и аз сътворявам стихотворения за 10-15 минути. Сякаш някой ми ги диктува. Първата книга "Невидими сълзи" посветих на моя любим татко, Цветко. Той беше голям естет, илюстрациите в книгата са негово дело. При мен желанието да пиша идва като малка искра и се разпалва до буен огън. Релаксирам чрез поезията. "

Животните
"До ден днешен имам котенца вкъщи, грижа се за бездомни кучета, намирала съм много домове за тях, лекувала съм, ваксинирала съм, храня, обезпаразитявам, с каквото мога помагам. За мен животните са в много случаи по-добронамерени от някои хора. Книгата "Обречени души" е издадена през 2017 г в нея намериха място стихотворения по действителни случаи на животинки в България, починали или малтретирани. Тема, която ме вълнува и до ден днешен. Поводът за тази книга беше случаят с кученцето Мима от град Дряново, на което садист отряза 4-те лапички. Тази книга събуди голям интерес сред хората, които обичат животните. "

Присъда: Любов
"Това е новата ми рожба в книжно тяло, всеки човек според мен е осъден да обича. Аз не виждам нищо странно в това да не сме безразлични и забързани. Може да се обърнем встрани и да подадем ръка. Относно книгата - аз мисля, че съм осъдена не само да пиша, но и да обичам, защото така съм възпитана, това е до възпитание, до ген, до ценностна система. Животът е миг, който ние трябва да изживеем пълноценно, по начин, по който ни прави удовлетворени и щастливи. Важното за мен е да живея достоен живот, да си лягам спокойна, когато залезът ме докосне."

Повече може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Поетесата Ирена Цветкова: Осъдена съм не само да пиша, но и да обичам

Сароян ни води на приключение с Уесли Джаксън

Спомен за Петър Чернев и неговото творчество

Кукленият театър във Видин представя премиерата на "Котаракът в чизми"

Ученици от Враца са сред финалистите в конкурса "Млад Благотворител"

Алекс и зайците...

Симона Панова: Когато да си екскурзовод е повече от работа

Монтанска художничка подрежда изложба "Цветът в мен"

За БНР

Радио Видин