Атестация ще преценява нивото на българските учители

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 15.08 2019 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

От учебната 2020/2021 година всички български учители ще преминават през атестация на всеки 4 години, предвижда наредба на Министерството на образованието и науката, публикувана в "Държавен вестник". Целта на атестирането е да се отчетат постигнатите от педагозите резултати и да се повиши качеството на обучение на учениците. Aтестацията ще се организира от училищните директори. Оценяването ще обхване детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. На атестиране ще подлежат възпитателите, учителите, другите педагогически специалисти и директорите. За крайната оценка ще се вземат предвид резултатите на учениците, а при два слаби резултата от атестация учителите ще бъдат уволнявани.

В случай че преподавателят получи минималната оценка, в едногодишен период ще бъде извършен анализ на причините. След това ще се извърши повторна атестация, разясни експертът от Министерството на образованието и науката Лазар Додев.

"Всеки един, който има отработени 4 години и за съответния период има не по-малко от три квалификационни кредита, ще бъде атестиран. Съответно той трябва да се самооцени, а съобразно оценката му - възможно е да има и корекция в работната му заплата. Ако оценката не е достатъчно добра, ще има корекция и в работата. Т.е при два слаби резултата от атестация учителите ще бъдат уволнявани. Идеята е да има ръст в развитието на учениците и техните способности. Трябва да има реални резултати, въпреки че учениците не са с еднакви възможности".

След първата атестация педагогическите специалисти ще минават отново през такава на всеки 4 години, а ако междувременно са сменили местоработата си, за начало на 4-годишния период ще се счита постъпването в новото училище или градина. По-честа от веднъж на 4 г. ще е атестацията за показалите слаби резултати, които ще трябва да минат през същата процедура година по-късно. На база резултатите ще се преценява дали е необходимо специалистът да работи с наставник.

Крайните оценки ще са 5 и ще се измерват в точки, като най-високата оценка ще бъде "изключително изпълнение", а най-ниската - "съответства в минимална степен на изискванията". За всеки период на атестиране педагогическите специалисти ще са длъжни да ходят на курсове за повишаване на квалификацията, каза още Лазар Додев.

"За всеки период на атестиране педагогическите специалисти ще са длъжни да ходят на курсове за повишаване на квалификацията и да имат не по-малко от 48 академични часа обучение. За обученията ще им се присъждат кредити, от които ще зависи и израстването им в кариерата. За всеки период на атестиране специалистите ще трябва да придобият най-малко 3 квалификационни кредита".

В Наредба 15 от 22 юни 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти пише: "атестирането оценява съответствието на дейността на учителите, директорите и другите педагогически специалисти с професионалния им профил, с изискванията за изпълнение на длъжността и със стратегията за развитие на детската градина, училището, центъра за подкрепа за личностно развитие или регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, а за директорите - и на управленската им компетентност."

Учителите ще бъдат оценявани по пет критерия от атестационна комисия. Критериите за оценка на учители и директори ще бъдат различни. Нормативният документ посочва и целите на процеса на атестиране: установяване на постигнатите от педагозите резултати; повишаване качеството на образованието на децата или учениците; мотивиране на педагогическите специалисти за професионално усъвършенстване чрез повишаване на квалификацията, както и установяване на потребността от методическа и организационна подкрепа на педагогическия специалист и осигуряване на наставник или наставници.

Атестациите трябва да бъдат съобразени със спецификата на даденото учебно заведение, на мнение е Евлогия Манджукова, директор на видинската Професионална гимназия по туризъм "Михалаки Георгиев".

"Атестациите са заложени в Закона за предучилищното и училищно образование, който е действащ от 2016 година насам. Атестирането не е новост в системата. По-възрастните колеги си спомнят, че назад във времето ние също сме минавали през такова оценяване, а това водеше до корекция на работната заплата. Въпросът е в това, че правилата трябва да са ясни и да се отчита спецификата на всяко учебно заведение. На ниво учебно заведение директорите правят атестация на педагогическите специалисти, но когато стане въпрос за нас? Когато говорим за учебно заведение, има специфика - местонахождение, ресурсът, с който разполага институцията, било материален или човешки. Не е едно и също да атестираш учители, работещи в елитни гимназии и такива, които не работят с толкова амбициозни деца и родители. Тънка е границата - учителите, които работят в т.нар елитни училища имат по-големи изисквания със сигурност. Не може да бъде универселна методиката, самият критерии за оценяване".

Получените оценки от атестирането ще служат за кариерно развитие; насочване за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти с цел актуализиране, допълване или разширяване на професионалната им компетентност; осигуряване на методическа и/или организационна подкрепа и осигуряване на наставник или наставници. Педагозите също ще бъдат оценявани по пет критерия, определени от педагогическия съвет. Критериите за директорите ще са различни от тези за учителите, а работата им ще оценява работодателят. Той също ще бъде оценяван от комисия с нечетен брой членове, определена от работодателя и съгласувано с педагогическия съвет.

Тежестта от постигнатите успехи на учениците е основна за учителската работа. Въпреки това, учителите заслужават да бъдат отчетени реалностите, в които работят, добави Евлогия Манджукова.

"Образованието е тристранен триъгълник - ученик, учител и родител, те са взаимозависими. Нали искаме да получим нещо качествено? Отново казвам, но е важно в какви условия и с какъв контингент работи един учител. Един и същ учител, ако го вземеш от училище, в което ресурсът не е особено впечатляващ, а такива в България вече има твърде много, но пък го сравниш с негова версия, която работи в елитна гимназия? Усещате, че разликата е огромна. Децата ще са по-мотивирани и отговорни. Тогава можеш да видиш разликата. Ако и там се провали, значи не е за учител. Проблемът ще е в него. Но ако полага усилия, а насреща има стена? В отличните заведения учителят е просто медиатор, там децата са гладни за знания. Неговата роля в такава ситуация е да направлява и обогатява, да се грижи за развитието. Внимателно трябва да се отчетат реалностите, в които работи един учител. Нека не заклеймяваме кой е некадърен и кой не става. Обективен фактор е участието на учителите в квалификационни курсове. Учителят отива, защото му се предлага. А дали е удоволетворен? Сега един от критериите е как курсовете, на които си ходил, ще бъдат приложени. Знаете ли, че в момента се навъдиха строителни фирми, които кандидатстват за квалификация на учители? Не че е лошо, но трябва да квалифицират учители по теория и практика на професията в професионални гимназии".

Освен оценка от комисията атестираният ще си прави и самооценка. Окончателният резултат ще се изчислява, като тежестта на самооценката към оценката ще е 25:75. Крайната оценка може да е:

- "изключително изпълнение" - при окончателен резултат от 45 до 50 точки;
- "надвишава изискванията" - при 40 до 44,99 точки;
- "отговаря на изискванията" - при 35 до 39,99 точки;
- "отговаря частично на изискванията" - при 30 до 34,99 точки;
- "съответства в минимална степен на изискванията" - при 25 до 29,99 точки.

Работодателят може да потвърди крайната оценка или да я промени с една степен с мотивирано писмено становище, след което атестираният се запознава с крайната оценка. Ако не е съгласен с нея, може да подаде писмено възражение в 5-дневен срок до работодателя, в което са посочи мотивите си. Работодателят е длъжен да се произнесе по него отново до 5 работни дни. Той може да потвърди или повиши с една степен оценката. Тази оценка вече е окончателна и се вписва в атестационната му карта. Картите ще се съхраняват в трудовото дело на всеки учител/друг педагогически специалист.

Образователният процес е тристранен, в него отговорност трябва да носят родителите и децата също, коментира учителят Петър Здравков.

"Този проблем е дълбок. Първо можем да кажем, че самата система на оценяване в България от 2 до 6 е грешна. Тя дава малък периметър, в който да оценяваш. Второ - не всички образователни програми са адекватни на най-модерните изисквания на пазара. Учителят има особен статут в българското общество. Редовно се слага етикет, че ние работим малко, че си претупваме работата. Ако преди е било така, сега проучванията показват, че учител прекарва средно между 52 и 66 часа от седмицата в училище. Когато се увеличава административната работа, която вършим, започва да пада и качеството. Постоянно има ангажименти - административни. Нашата работа е да научим децата, да ги мотивираме, да намерим най-доброто от тях. Устройството на МОН като че саботира изконната ни работа. Замисълът на атестацията е добър, но по същност е административна работа. Програмите изискват от нас да изпълним таргет. Детето трябва да се яви на външно оценяване. То е 2 или 4 часа. Този изпит определя какво си научил ти през годината. Не можеш за 4 часа да оцениш, което си учил с години. От пусто в празно - да, ако си в училище, разбирам този израз. Има деца с различни възможности, с различен интерес. Някои са хуманитарно насочени, други към точните науки. Има и ученици, на които не им е до образование. Ние не можем да намерим пряк път към нашите ученици. Ако питате защо? Защото такъв е светът, вълнуват вече интернет технологиите, а ако вкъщи няма интерес от страна на родителите, става грозно. Аз подкрепям контрола над учителите. Той е задължителен. От друга страна, просто е задължително родителите да се включват в целия този процес. Децата взимат пример от майка си и баща си най-много".

Атестирането на учителите може да се осъществи успешно единствено чрез специфични критерии за даденото учебно заведение, смятат от СБУ (Синдикат на Българските учители). Българското училище е организъм за неравнопоставеност. Всяка методика има своите граници на ефективност. Контрастират проблеми, породени от несъответствие между нормативна база, учебни програми и потенциал, ако разгледаме внимателно ситуацията в България. Еднакви ли са критериите във всички училища?

"Смятам, че трябва да има конкретни критерии и показатели при атестирането. Те да бъдат в зависимост от спецификата на учебното заведение. Едни трябва да бъдат при училищата с деца билингви, други - при деца със специални образователни потребности. Трети да са свързани със статуса на училището. Не сме против общите критерии, просто трябва да има специфични такива също. Диференцираното заплащане е успешно, защото има общи и диференцирани критерии, които са в зависимост от статуса на училището. Да, критериите в столично училище са едно, но няма как да същите за малко училище. Уви, не всички училища имат еднакъв потенциал. Докато няма еднакво отношение към образованието, докато като цяло не поставим на пиедестал образованието, задължително е да има критерии", каза за Радио ВИДИН Янка Такева, председател на СБУ.

Образованието е най-важният проблем на пазара на труда и в общественото развитие на България. Ще стане ли то стратегичски приоритет? За да да бъде гарантирано устойчивото развитие на образователната система - тема, по която се говори от години, предложенията обикновено тръгват оттам, че трябва да се подобри качеството на учебно-възпитателния процес, а затова е необходимо ежегодно увеличаване на относителния дял на средствата за средното образование спрямо БВП и на ЕРС за издръжка на дете и ученик. Също трябва да се повиши заплащането на труда на работещите в средното образование, както и да се подобри материално-техническата и дидактическата база. Факт е, че се осигурят допълнителни средства за диференцирано заплащане на учителите. Делегираният бюджет в сегашните му финансови параметри нарушава психоклимата в училище, провокира недоверие на учителите към директорите, влошава дисциплината и най-неприятното - направил е учителят зависим от ученика, което е довело до срив на качеството на учебно-възпитателната дейност, е често споделяното мнение.

Атестацията трябва да е обективна, за да не се стига до уволнение на учители, продължи Янка Такева. Оценяването ще извършва комисия с нечетен брой членове, определена от директора, съгласувано с педагогическия съвет. Тя ще включва педагози, които ще представляват директора, представители на съответното регионално управление на образованието, на педагогическия съвет. Ще се определят и резервни членове. От СБУ са на мнение, че МОН допуска грешка с недопускането на атестацията на председатели на синдикалните организации.

"Рядко ще има уволнения, просто защото няма учител, който да не може да покрие критерият. Дълбоко съм убедена, че до такива ситуации няма да се стига, ако сме обективни. Субективният фактор не е полезен. Ако директор иска да каже "чао" на учител, може да се случи. В закона, а също и така в Наредба №15, има т.нар "защитни механизми". Държавата или училището ще изпраща учител на квалификация, ако той получи слаба оценка. Всеки учител заслужава да се подобри. МОН допусна голяма грешка, когато не допусна в атестацията да участват председателите на синдикалните организации на общинско равнище. МОН не пожела да има наш представител или такъв на социалните партньори. Ние сме независими, не сме обвързани с дадено училище, обективни сме. Ние още не сме дорасли да бъдем демократични в това отношение. Далеч сме от Европа".

Въпросът ще продължи да бъде поставян пред МОН, каза Такева. От образованието започват демократичните методи, средства и подходи, допълни тя.

Потърсихме и мнението на видинчани.

"Ако един учител не е годен, как ще работи? Подкрепям тези 'проверки', нека има контрол, той ще излъчи дали учителят има интерес, дали се развива... МОН са специалисти, значи има повод за този ход. Дали ще се подобри нещо или не, все още няма как да знаем... Подкрепям и по-строгите мерки дори... Учениците трябва да взимат пример от възрастните... Не само учителите са виновни, от вкъщи тръгва всичко...".

Известният немски педагог Бернхард Бюб казва в едно свое интервю, че "образованието винаги е единство от академично образование и изграждане на характери. Ние редуцирахме образованието до академично образование и обучение".

Образованието на нашите деца не може и не трябва да служи за попълване на редове в бележника, за седмични и месечни количествени справки, за “покрит” материал и "доволни" учители. Очакванията към образованието у нас се движат в двете крайности: или няма никакви очаквания, или всичко, което се “произвежда” в училище, се вкарва в количествени сметки под формата на списъци. Образованието е първо път и после цел. И е така, защото "просвещението води след себе си политическа свобода, а не политическата свобода - просвещение".

На българското училище някога отгоре над входа на ниската му врата е пишело: „Помогни ми да те возвися”.

Покойният юрист и университетски преподавател Кристиан Таков каза в своя реч: В днешно време това училище ражда вродени недостатъци. В днешно време тази образователна система произвежда безропотни консуматори. Води до празни погледи на нещастни хора, които в безнадеждността си търкат билетчетата. Тази образователна система произвежда тъпота с нарастваща мощ.

Споделете

Атестация ще преценява нивото на българските учители

БНР подкасти:

Златия съхранява русалийския обред за здраве Калуш

По-малко от два месеца до еврото

Защо над 2 млн. българи се определят като бедни?

За плюсовете и минусите в бюджета и политиката в сметките на държавата

Как да се преодолеят регионалните различия

Село Разград възстановява читалищните традиции

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

За БНР

Радио Видин