Божията подкрепа и грижа към нас подпомага да открием нашето призвание в живота

"Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек" (Лука 5:8).

"Братя и сестри,

В днешното Евангелско четиво чухме странните и страшни думи на свети апостол Петър: "Иди си от мене, Господи…", с които той изрази удивлението и смирението си пред Господа.

Когато след богатия улов се хвърли уплашен в нозете на Христа, Петър вече беше стигнал до Heгo със сърцето си. Той искаше Господ да си отиде от него, защото чувстваше, че той вече не може да напусне Христа. Беше станал апостол – ловец на човеци, готов да остави всичко заради вярата си.

Пътят на вярващия е такъв, минава през слушането, служенето, послушанието на Божията воля и тогава идва чудото, което ни прави апостоли, готови да оставят всичко заради най-голямата ценност, която са намерили чрез Христа.

В страха на падналия човек обаче, можем да видим и райския отговор, първото свенливо целомъдрие на творението: "Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек...." (Лук. 5:8) Така възкликнал обзет от страх и ужас за своята нечистота Петър след чудесната милост при Тивериадското езеро. Тук се открива вече не тъмния стремеж за бягство от Светия на светиите, а ангелското покриване поради любов към Него, от срам за собствената неподготвеност за такава среща. И в този светъл ужас човек вече носи в себе си отговора на рая, радостта на херувимите, закриващи лицата си от Слънцето на любовта.

Виждайки в знамението с чудния улов на риба ново потвърждение за божественото достойнство на Спасителя, ап. Петър усетил с особена сила своето недостойнство, своята греховност и затова той възкликнал така към Него.

Братя и сестри,

Нека по-често си спомняме тези дивни слова на ап. Петър: "Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!" и когато пристъпваме към молитва, да пристъпваме със съзнание за своето недостойнство и греховност, кротко стоейки пред вратата, чукайки с трепетна ръка – ще ни отвори ли Господ? Но ако не ни отвори, нека бъде за нас достатъчна радостта от това, че ние Го познаваме, обичаме, че се стремим към Него и да се стараем да Му засвидетелстваме своята любов, истинността на нашата вяра, искреността на нашите стремления с такъв живот, който би направил за нас възможна срещата с Господа лице в лице. Амин."

В рубриката "Съвременна Библия" - 22 септември е българският Ден на независимостта. Ако имате представа какво е независимостта, успявате ли да я постигнете? Познавате ли човек, които да се вмества в образа на истински независим индивид? Според речника на "Мериам – Уебстър" независимост означава свобода от външен контрол и снабдяване. Да познавате човек, който се вмества в този критерий? По мое мнение, в подобно определение се вписва единствено Бог. Има ли независим човек? Може би Исус Христос, Божият Син? Не! Исус никога не е претендирал за независимост. Но ако Исус е бил зависим от Някого, не е ли добре да се поинтересуваме кой ли все пак е бил Той? Дали не е същият, от Когото зависим аз, ти, земята и вселената?