Отговорни и дисциплинирани ли сме в условията на извънредно положение? Спазваме ли стриктно наложените мерки или постъпваме безотговорно и твърдоглаво? Това попитахме в "Посоките на делника".
Сондаж на "Галъп интренешънъл" показа, че огромното мнозинство твърдят, че са готови, или дори твърдо готови, да понесат и известни ограничения с цел спиране на вируса. Само 7% твърдят, че още не са взели никакви мерки.
"Резултатите показват широко предразположение сред българите по отношение на извънредните мерки. Сондажът е правен през миналата седмица и още тогава огромната част от запитаните казаха, че вече са взели някакви мерки. Само 6-7% отговаряха, че още не са взели мерки. Разбира се, в такава ситуация отговорите съдържат и голяма част декларативен елемент, което означава, че част от хората може да не са докрай искрени. В общи линии изводът е, че обществото е заживяло с тази тема и свиква с мисълта, че трябва да си наложи някакви ограничения. Не бих бързал с големите изводи, но 83% от респондентите отговориха, че биха се лишили дори от своите права, ако това ще помогне срещу разпространение на коронавируса. Това означава, че хората съзнават, че в тази ситуация известни ограничения ще бъдат нужни", обясни изпълнителният директор на социологическата агенция Първан Симеонов.
Ситуацията с извънредното положение и разрастването на епидемията от коронавируса поставиха българското общество пред сериозно изпитание. Сега ясно се вижда дали сме способни да спазваме правила, да мислим не само за себе си, а и за околните, дали можем да се вслушваме в съветите и призивите на нашите лидери. По темата разговаряме и с психолога Валери Димитров:
"Дисциплината е сестра на отговорността. Хората, които са отговорни, са и дисциплинирани. Към момента дисциплината, според мен, е на задоволително ниво, но би могло да се очаква и повече. Другият вариант обаче също не е препоръчителен- нещата да стигат до паника и психоза. Бих се обърнал и към нашите лидери: при цялото ми уважение, последното, от което се нуждаем в момента, е да виждаме на екрана едни хора, които наричат себе си "лидери", а изглеждат и се държат като траурни агенти на погребална церемония. Нека тези хора си дадат сметка, че всички ги гледаме и че последното, от което се нуждаем в момента, е пораженчество. Ако не могат да покажат мъжество, сила, твърдост и желание да се борят и справят с проблема, по-добре да не се изправят пред камерите."
Валери Димитров е на мнение, че заплахата от коронавируса не бива да ни паникьосва излишно. Да, трябва да спазваме мерките и ограниченията, които ни налагат от медицинския щаб, но това не означава, че светът и животът са свършили, съветва той.
"Нормално е да се страхуваме- това е инстинкт за самосъхранение. Лошото в случая с коронавируса е, че заплахата е невидима. Моят личен пример е да се опитвам в поведението ми да няма разлика от преди- продължавам да се усмихвам, да се шегувам, да се държа нормално, въпреки че според някои хора това не е съвсем приемливо, но се чувствам комфортно. В крайна сметка животът ни е нещо, което ни е дадено, възползваме се от него и в един момент то си заминава. Точно в такива случаи няма нужда да се самозатваряме. Да, спазвайте тези инструкции, които са дадени- те са важни, но не се поддавайте на тотална изолация, защото няколко крачки по-напред идва враждебното поведение, което би могло да настъпи от всеки към всеки. Кому е нужно това? Сега е моментът, в който хората трябва някак си да са "заедно". Има всякакви начини- социални мрежи, телефони, виртуални контакти, медиите. Продължавайте да се усмихвате, да се радвате на живота си. Паниката в никакъв случай не може да отклони нещо, ако то е неизбежно, само усложнява нещата. Не прекалявайте с информацията за коронавируса, няма смисъл непрекъснато да сте нащрек- това само вплътнява вашето лошо самочувствие."
Не се отчайвайте, но и не пренебрегвайте правилата за собствена, на близките ви и на обществото безопасност, съветват още психолозите.
"Аргументите, които биха дали едни такива хора, които отказват да спазват мерките, за своето поведение, са безбройни, но каквито и да са, е нещо, което е безкрайно осъдително. Тук трябва да дойде това, което се нарича ред, правила, дисциплина и наказания, когато те биват нарушавани. Ние, хората, така сме устроени- за да започнем да правим нещо, което не ни е приятно или не искаме, единственият начин да го направим е страхът от наказание. За нарушаването на тези инструкции и указания, които се дават в момента и които следва да се спазват, трябва да има наказания и публичност. Хората трябва да разберат, че тези и тези, и тези... са нарушили правилата и инструкциите и са наказани по такъв и такъв начин. Това е най-сигурният начин", обясни Валери Димитров.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..
Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..
Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..
Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..