Да вземем своя кръст и да Го последваме

"В името на Отца и Сина и Светия Дух! В средата на Великия пост ние по особен начин си спомняме за страданията на Христа Спасителя. В средата на храма се изнася кръст и в продължение на цялата седмица ние се покланяме на Живоносното Дърво, целуваме кръста Христов и възпоменаваме Неговите страдания, затова и неделята се нарича Кръстопоклонна.

Неслучайно именно в средата на поста ни се предлага да се замислим за страданията на Спасителя. Чрез кръста се открива самата тайна на битието и в светлината на това, което означава кръста, ни е по-лесно да разберем и смисъла на въздържанието, смисъла на поста.

Откъсът от Евангелието от Марка, който ние току-що чухме, ни дава възможност да поразмишляваме за смисъла на кръста. Добре известни са думите: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си Ме последва" (вж. Мк. 8:34). Свети Филарет Московски, размишлявайки над темата на това Евангелие, казва следното: "Отричането не е пренебрегване нито на душата, нито на тялото. Защото душата, според словото Божие, е безценен дар, а тялото, според думите на апостола, изисква естествено удовлетворяване. Да се отречеш, продължава светителят, значи да се откажеш от пристрастяване. Не удовлетворяването се порицава, а пристрастяването".

От друга страна, човек, побеждаващ страстта, освобождава душата от похотта на плътта, придобива и сила, и търпение, и вътрешна свобода. И тогава всяко приемане на кръста, всяко преодоляване на страданията, които ни изпраща животът и които ни възлага Господ, ще станат благи и леки бремена.

Към тази вътрешна духовна сила и към вътрешна свобода ни призовава кръстът Христов. А за да можем да придобием тези спасителни сили и качества, ни се дава постът като някаква школа за борба със своите пристрастия. Дава ни се време, когато ние можем да проанализираме своя живот, да го подложим на критика, саморазобличение и, по Божията милост, да принесем истинско покаяние на Бога, свличайки от себе си тлението на страстите и намирайки свобода в Христа. И, прекланяйки колена пред кръста Господен, нека помним забележителните думи на свети Филарет Московски, които днес споменахме и които ни помагат да разберем разликата между удовлетворяването на потребностите на душата и плътта и пристрастяването към тях, разрушаващи духовния живот на човека. Амин."

Московски и на цяла Русия патриарх Кирил

В рубриката "Съвременна Библия" - по повод публикуваните мерки на СЗО в борбата срещу коронавируса, Би Би Си показа интересна статистика. 30% от градското население на света живеят в крайно бедни условия, в които спазването на хигиенни правила е невъзможно. Никой жител на тези гета не може да си мие ръцете многократно, нито да пази дистанция. Водата и сапунът са дефицитна стока, а болен човек не може да бъде изолиран в карантина. Такъв e квартал "Мукуру", в покрайнините на Найроби. Но бедността не е единствената пречка пред спазването на хигиенните норми. Не напразно има съвет да не докосваме лицето си. Едно изследване показва, че абсолютно всеки човек докосва лицето си напълно несъзнателно. Това е зависимост, която имаме всички. Правим го от 3 до 20 пъти за час. Тези факти говорят едно – всички хора сме уязвими. За да не бъдем уязвими е нужно да бъдем всемогъщи. Кой човек е всемогъщ? Във време на криза имаме нужда от Един, който е всемогъщ. Наричаме го БОГ!