Попадаме в реалност, за каквато до скоро не сме предполагали, че може да има. Позната ни е от филми с фантастика и сюжети на книги. Сега обаче сценария с ключова дума "COVID-19" е съвсем реален и в него сме самите ние. Развръзката предстои, но докато действието продължава, имаме време за размисъл и нови въпроси.
За някои от възможните гледни точки разговаряме със Стоян Николов - Торлака, автор на "Северозападен роман" , "Иваил цар" и други; Николай Фенерски с романите "1994" и "На пост"; както и със Симеон Венциславов, сценарист на филма "Ага" и на първите два филма от бъдещата трилогия на Стефан Командарев "Посоки" и "В кръг".
Да разсъждаваме повече и да не се поддаваме на паника, призовава Стоян Николов:
"Лично мен ситуацията, в която сме в момента, ме води към размисли, които не са много приятни, тъй като аз разсъждавам по въпроса по начин, който е малко по-различен от обичайния и виждам до какво води "1984-та" на Оруел. Виждам как хората се паникьосват, как не разсъждават, как не гледат математиката, как не гледат статистиките по начина, по който би трябвало, ако има трезв разсъдък. Малко ми е странно как може да не оценяват ситуацията спрямо всички други пандемии, спрямо всички други вирусни заболявания, които минават и заминават. Ние в момента в световен мащаб имаме по-малко от 200 000 човека, ако вярваме на официалните данни, които за нещастие са загинали от коронавируса. Бог да ги прости! За същия период от време имаме няколко пъти повече загинали от обикновен грип. Коронавирусът е заболяване, което не бива да бъде подценявано, но то винаги се явява последният фактор на хора, които имат други придружаващи заболявания. Това не оправдава нещата. Не бива да подценяваме ситуацията, но нещото, което е като извод е, че не бива да позволяваме на медиите и на политиците да създават такава психоза… Предупреждението е да разсъждаваме повече. Ако можем, да мислим, да анализираме и да бъдем силни и здрави. Да спазваме превенциите, които така или иначе са наложителни и са необходими, за да останем здрави и силни и да бъдем част от семействата си колкото се може по-дълго. Ние можем да се преборим с абсолютно всичко, ако бъдем единни, ако имаме взаимност и съдружие, ако всеки от нас прави нещата, които са необходими, но не изпада в паника, ние ще оцелеем."
Според Николай Фенерски най-страшният вирус е страхът:
"Смятам, че това време на карантината, което изкарахме по домовете си, беше много добре дошло по време на постите, защото точно това се прави през пости - не се ходи навън, не се гледа много телевизия. Да, това трябваше да кажа най-напред. По това време не трябваше да се гледа телевизия. Телевизията е оръжие за масово поразяване. Това оръжие разпространява по-големия вирус от коронавируса - страха, така че трябваше да се съсредоточим върху това, че са пости, че се чака голям празник. И съм си го мислел и други години, как природата чака, чака и тя - не се разпукват дърветата, не разцъфтяват и изведнъж като дойде Възкресение Христово, на следващия ден все едно е пукнала пролетта, все едно, че е разцъфтяло всичко за една нощ, за два часа... Смятам, че финалът зависи най-вече от Господа, който е творец на цялото това нещо, което наблюдаваме, на нас самите. Колкото допусне Той да бъдем изпитвани, ще бъдем изпитвани... От нас зависи да бъдем ние нормални хора, покаяли се хора, хора, осъзнали мястото си във вселената. "
В този сценарий всеки от нас е персонаж и трябва да изиграе своята роля, казва Симеон Венциславов, сценарист на едни от най-успешните нови български филми:
"Аз наскоро видях една снимка на затворено американско кино, което ми направи много голямо впечатление. На входа на киното имаше надпис, който гласеше: "Няма да работим, докато животът не спре да прилича на филм". Струва ми се, че тази шега много точно описва времето, в което живеем в момента. Изправени сме пред нещо, което не се е случвало през последните сто години. Прогнозите варират, но тези, които не са нито най-оптимистични, нито най-черногледи, твърдят, че 70% от населението на Земята ще се зарази, а 3 000 000 ще са жертвите, което звучи повече от сериозно. Надяваме се тази горчива чаша да ни отмине и истината да е много по-позитивна, но времената са различни и това не може да бъде пропуснато. Разбира се, не казвам това, за да плаша някого. От времето на испанския грип, последната голяма пандемия, са минали сто години, а светът продължава да си съществува. Сега сме отворили кутията на Пандора отново и от вътре излезе този ужас, но повечето хора знаят, че на дъното на кутията е надеждата, така че, надявам се, това ни очаква в бъдеще. Сега хората сме част от наистина много особен сценарий. Подобно на всеки друг сценарий в киното, всеки от нас е персонаж и трябва да изиграе своята роля, защото един добър филм е направен от страхотен екип. Той не може да бъде направен от един човек. Сега е най-подходящото време и ни се отдава тази възможност да докажем, че можем да работим като екип цялото общество, защото индивидуално ние не можем да се измъкнем от това. Кризата е твърде голяма, за да бъдем самотни вълци точно в момента. Знам, че не е лесно на никой, но има предписания. Те са много ясни и ако всички ги спазваме, лично аз вярвам, че скоро ще излезем от кризата. От друга страна, ако един наруши правилата, всички плащаме цената и това е факт. Част от манталитета на българина за съжаление е хитростта - да открие вратичка, да намери изход за себе си, въпреки правилата, което по-скоро ни дърпа в другата посока. Много хора си мислят, че правилата не важат за тях. Аз в този контекст искам да им кажа нещо на тези хора. Смятам, че е много важно и си го мисля от няколко дни. Сега на всички нас се предоставя изключителен шанс да докажем, че това, което се говори за българина не е истина. Ние можем да забравим за малко за себе си и да започнем да мислим като общество. Така можем да спасим и човешки живот, а такава възможност се предоставя на едно общество веднъж на сто години. Въпреки ужаса, въпреки страха, да не изпадаме в паника, а просто да се замислим какво ние можем да направим в това време, което не се е случвало на поколения наред по целия свят. Хубаво е да се подходи към тази мисъл до каква степен трябва да използваме това време и за личностно развитие. Не е добре да го пропускаме, това искам да кажа. Може би хората са чували израза, че ако целият китайски народ скочи едновременно Земята ще излезе от орбита. Затова си мисля, че сега е моментът да скочим заедно, за да можем да създадем някаква промяна. Ако скачаме поединично, промяната не може да се случи никога."
Този петък рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Горно Церовене , община Монтана. То се намира на 11 км западно от Монтана по пътя за Белоградчик. Ангел Ангелов е кмет на населеното място от една година. Интересен факт е, че и неговият дядо, на когото е кръстен, също е бил кмет на село Горно Церовене. Ангел Ангелов казва,..
Политическата сцена в България продължава да бъде белязана от напрежение между институциите и вътрешни противоречия в управляващото мнозинство 100 дни след встъпването в длъжност на управляващата Тройна коалиция. Мандатът започна с думите, че не очаква толеранс, както и с обещания за законови промени. Премиерът отчете свършеното до този..
Всеки пети българин живее под линията на бедност, сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ). Делът на бедните у нас се е покачил и е 21,7% за 2024 г. спрямо 20,6% през 2023 г. 18,7% от хората у нас споделят, че нямат достатъчно финансова възможност да слагат месо или риба през два дни на трапезата си. Същият дял се затруднява..
С рекордни проектобюджети се похвалиха местните власти на трите областни града в Северозапада . За какво приоритетно ще харчат през тази година общинските ръководства във Видин, Враца и Монтана? Проектобюджетът на община Община Видин бе подложен на обществено обсъждане. Мотото на финансовата рамка тази година е "Инвестираме в бъдещето -..
Изкуственият интелект навлиза в живата ни, но какви са предизвикателствата, до които води- това тепърва предстои да разберем. Българите го посрещат с повече тревога, отколкото с надежда, сочи проучване на социологическа агенция "Мяра" . 18,7% приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм, около 42% обаче виждат повече поводи за притеснение,..
Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз. Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология. Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..
Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..