Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За професията, която помага на другите да застанат в светлината на прожектора

Днес е професионален празник на специалистите по връзки с обществеността

3
Снимка: pixabay.com

В "Посоките на делника" изваждаме наяве хората, които създават имидж, но остават в сянката на институциите или на публичните личности. Днес е професионалният празник на пиарите. Отбелязва се от няколко години насам. От месец март с Решение на Министерски съвет датата 7 юли официално е обявена за професионален празник на специалистите по връзки с обществеността.  На тази дата през 2005 г. представители на всички асоциации, работещ в бранша, на бизнеса, на свободите специалисти, се събират и обединяват около един Етичен кодекс.

ПР-ът у нас е от бързо развиващите се сектори и вече се преподава в 10 български университета. За изпълнителния директор на Българското дружество за връзки с обществеността Елена Матеева, пиарите са тези, които дават правилната комуникация на хората, които движат общуването. Затова според нея правилната позиция на пиара е, да остане невидим. Той не е в светлината на прожекторите, а насочва светлината там, където се случва действието. Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) е първата национална организация в областта на Пъблик Рилейшънс.


"Дейността е изключително многообразна. Има много нюанси в нея, много различни дейности и в същото време може да бъде дадено едно определение, което е достатъчно кратко, че ПР-ът съдейства на различните страни в обществото да общуват по между си и да се развиват. Това е изключително ценно, тъй като става ясно в нашето забързано ежедневие, че голяма част от кризите възникват  в резултат на липса на комуникации. Ето защо нашата професия се оказва изключително важна, до такава степен, че  дори от миналата година Международната асоциация на пиарите (IPRA) даде ново определение, с което вдигна нивото на ПР-а и към момента пиар дейността се определя като една от стратегическите дейности, които са свързани с управлението на процеси в бизнеса и обществото,  разбира се през призмата на комуникациите" - казва изпълнителният директор на Българското дружество за връзки с обществеността Елена Матеева.


Преподавателя по ПР в Нов български университет проф. д-р Десислава Бошнакова определя връзките с обществеността като една от професиите на бъдещето. Често в  публичното пространство неоснователно се използва изразът "прави си пиар".  Хората с тази професия са консултанти и съветници, а черен пиар няма, казва професор Бошнакова:


"Откакто е създадена професията, основната цел на човка или на отдела, или на агенцията, която се занимава с пиар, е да направи по-ефективни комуникациите между една организация и различните групи от заинтересовани хора, с които тази организация трябва да общува…Това, което мен лично ме ядосва е, че някак си с времето ПР като съкращение се превърна в българското публично пространство в синоним на лъжа, измама, нещо, което не отговора на истината и много често, когато и политици, и журналисти не смеят да кажат, че някой лъже, казват, че си прави ПР. Това на мен не ми харесва, защото е в противоречие с цялата концепция, върху която стъпва тази професия. Единствено базирайки на истината, човек може да има дълготрайни и взаимоизгодни взаимоотношения и те да имат дълготраен ефект. Няма връзка, дори между двама души, която да се е изградила в годините  и да е плодотворна, ако тя стъпва на лъжа. Другото нещо също, което ми е важно и се опитвам да кажа на пиарите е, че всъщност ние сме консултанти и съветници. Ние можем и би трябвало да кажем как най-добре да са се комуникира, но в публичното пространство ни вменяват и неща за заменяне на нашата работа с тази на нашите клиенти. Т.е политикът би трябвало да има политика, която пиарът да комуникира по най-добрия начин.  Ако политикът няма никаква политика, колкото и да е добра комуникацията, нали се сещате, че ако се опитваш да обясниш нищо, то накрая се получава едно голямо нищо."


Умението да се общува ефективно с различни групи хора е от най-търсените и ценени през 21 век, казва професор Бошнакова, а работата на пиара е точно това. Затова определя връзките с обществеността като една от професиите на бъдещето. Над 20 000 са у над работещите в тази област. 


Таня Кръстева отговаря за връзките с обществеността в Административния съд и Окръжния съд във Видин. Една от задачите ѝ е да "преведе" сложната правна терминология, така че да е разбираема за хората, до които достига:


"Пиарът е едновременно наука и изкуство, както и технология за непрекъснато и ефективно общуване. Моята работа е съсредоточена в един специализиран аспект от връзките с обществеността, който се е появил под влияние на общественото мнение за организацията на властта. Това е така нареченият "институционален пиар", който цели да подобри диалога между съдебната власт и обществото, защото в днешно време изискваме повече прозрачност в управлението, повече информация за обществените дела и технологии, които да подобряват скоростта на новините, достигащи до нас. Именно тук институционалният пиар влиза в центрофугата на огромното количество информация, с която разполага, за да я предостави по най-ясния и разбираем начин, спазвайки принципите на законност, безпристрастност, точност и достъпност. Важно е да уточним, че взаимодействието на органите на съдебната власт и външните за съда общности, в частност медиите, се уреждат от Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт, Комуникационна стратегия на съдебната власт 2019-2020 година."


Яна Борисова има собствено ателие за пиар и определя себе си като разказвач на истории. Дипломиран политолог е, а също и колега от Радио Варна. Оставя журналистиката преди години, но намира връзката между двете професии в  желанието си да общува с хората.


"Не съм дипломиран ПР, не съм завършила връзки с обществеността, но пък съм медиен човек и познавам добре кухнята, където се правят предавания и новини, това ми позволява като ПР да влизам внимателно и с уважение в тази  кухня, особено, когато в дейността си имам връзки с медии. Това наистина много ми помага. Завършила съм политология и в годините на своето следване се научих на едно изключително важно за мен като пиар умение - да боравя с информацията правилно, да уважавам тази информация. Не съм сигурна, че това се учи с правила в университета. Достатъчно е понякога да си ученолюбив и дисциплиниран калфа, да искаш да станеш добър чирак и да има до теб майстор, който да е готов да ти даде от своето майсторство. Аз имам такива учители в журналистиката и мога да кажа, че без те да знаят и без аз да допускам възможното си бъдеще днес като ПР, те са ме подготвяли да бъда добър ПР и сега им благодаря. Много дилетантски разделям професиите в две различни и твърде общи посоки. Подхождам абсолютно интуитивно към това, аз много често разчитам на това и когато не намирам думите, си помагам с интуиция... ПР-ът е професия призвание за мен. Трябва да си готов да бъдеш в услуга на някого, без да губиш обаче себе си и без да е необходимо да се подчиняваш" - казва за себе си Яна Борисова и се обръща към младежите, които биха избрали нейната професия:


"Ако намирате вдъхновение в хората, тази професия никога няма да ви омръзне и никога няма да ви е скучна,  защото историите принадлежат на хората и емоциите също. И се подгответе за емоционална буря, защото в ПР-а ще има от всичко."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45